Асоциации на българските спедитори
Митническа стойност (оценка)–Митническастойност –цената на стоките, декларирана от вносителя на митницата по време на митническото оформяне (изпълнение на всички изисквания, предвидени от митническите правила относно процедурата за внос и износ на стоки, подлежащи на митническа проверка). Методите за оценка на стойността на стоките за целите на събирането на мита са установени в Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ (виж). Основният принцип на митническата оценка е използването на „цената на транзакцията“ (виж). Споразумението предвижда пет допълнителни стандарта (метода) за определяне на митническата стойност (използване на критериите за идентичност на стоките и нейното сходство, алтернативен метод, цена минус, цена на сетълмент - вижте съответните статии).
Митническа тарифна отстъпка (задължение)-Тарифна отстъпка (ангажимент) -задължение, прието от участник в многостранни търговски преговори (вижте) или страна, желаеща да се присъедини към СТО, в областта на митническата тарифа. Тази отстъпка може да бъде предоставена под формата на консолидация (обвързване) на митата, т.е. задължение да не се увеличават текущите ставки на митата или чрез намаляване на ставките за определени стоки. И накрая, отстъпката може да се изрази в намаляване на разликата в нивото на ставките, налагани върху стоки от страни, на които е предоставена НОН, и преференциалните ставки на митата. Съгласно правилата на ГАТТ/СТО всички тези видове отстъпки се считат за еквивалентни. Ако страна-участничка желае да увеличи обвързаната ставка, тя трябва да влезе в преговори с основния доставчик на съответния продукт и да предложи насрещна отстъпка чрез намаляване на митото върху друг продукт, за който е известен интерес за доставчика.
Митническа територия –Митническа територия –отделни тарифи и други мерки за регулиране на търговията, т.е. когато е в сила единно митническо законодателство и се поддържа единен статистически отчет за външната търговия.
Митнически съюз -Митнически съюз -обединяване на две или повече митнически територии (виж) с едновременното премахване на митническите и други ограничения върху взаимната търговия със стоки с произход от тези територии и въвеждането на общи мита и други мерки за регулиране на търговията по отношение на трети страни. Пример за такъв съюз е Европейският съюз, действащ в рамките на СТО (когато тази организация действа като форум за многостранни търговски преговори) като една участваща страна, както и съюзът на Швейцария и Лихтенщайн и МЕРКОСУР (Общ пазар на Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай). Споразуменията, действащи в рамките на тези съюзи (взаимни отстъпки), са изключения от НОН в съответствие с правилата на ГАТТ и не се прилагат за трети страни-членки на СТО.
Тарифификация–Тарифификация –в контекста на Споразумението за селското стопанство (вижте) преизчисляване на нетарифните мерки (вижте) в тарифни еквиваленти (вижте). Извършва се на базата на разликата между средната световна цена на определен продукт и неговата национална цена.Получената стойност се преобразува в адвалорна или специфична ставка и се добавя към вече съществуващата ставка.
Тарифна квота–Тарифна квота –система за внос на определено количество стоки с намалени митнически ставки. Вносът над установеното ниво (квота) се облага с по-висока тарифа.
Тарифни мерки–Тарифни мерки –мерки, водещи до повишаване на цената на стоките при преминаването им през границата на митническата територия. Тези мерки се предприемат чрез събиране на мита,като процент от цената на продукта или като фиксирана стойност в парично изражение, която се добавя към цената на продукта, когато той се изнася (внася), или чрез комбинация от двата метода. Разпоредбите на правните документи на СТО регламентират подробно прилагането на тарифните мерки.
Тарифни пикове (пикови тарифни ставки) –Тарифни пикове –мита с най-високи ставки. Те се формират основно от комбинирани и специфични мита и представляват най-високите митнически бариери при внос. По време на Уругвайския кръг (вижте) неговите участници се съгласиха да намалят митата с 40% (за развиващите се страни и страните с икономики в преход - с 30%), което позволи да се запазят тарифните пикове относително непокътнати. Пиковите ставки на митническите тарифи в повечето страни-членки на СТО носят основната тежест за защита на вътрешния пазар.
Тарифна оферта (оферта) –Тарифна оферта–набор от предложения на участваща страна (присъединяваща се страна) за либерализиране на нейната митническа тарифа. Като правило те имат формата на таблица, указваща кодове и имена на стоки, нива на обвързване, период на изпълнение (виж).
Тарифен еквивалент–Тарифен еквивалент –Митническа ставка, еквивалентна по своята протекционистична стойност на нетарифна мярка. В рамките на Уругвайския кръг (виж) беше постигнато споразумение за превръщане на количествените ограничения върху вноса в тарифни еквиваленти (тарификация - виж) и постепенно намаляване на митата. Тарифният еквивалент беше широко използван за определяне на обхвата на селскостопанския протекционизъм по време на преговорите от Уругвайския кръг. По този начин нивото на тарифна защита в резултат на прехвърлянето (преизчисляването) на нетарифните мерки по отношение на вносаселскостопански продукти в еквивалент по отношение на ограничаващия им ефект, митата достигат 100-450% в страните от ЕС, САЩ, Япония и Канада. Споразумението за селското стопанство (виж) предвижда задължение на страните членки да не прилагат или въвеждат отново нетарифни мерки, по отношение на които е договорено преминаването им към нетарифни еквиваленти с последващо обвързване и намаляване.
Технически бариери (мерки) -Технически бариери -технически и административни инструменти на политиката (стандарти, системи за измерване на съответствието на качеството, стандарти за безопасност, правила за опаковане и етикетиране на стоки, формуляри на документи, изисквания за проверка преди изпращане, допълнителни митнически формалности, изисквания за опазване на здравето и околната среда), свързани с нетарифни бариери пред търговията (вижте), тъй като те могат да бъдат използвани от държавите за защита на вътрешния пазар. По време на Токийския и Уругвайския кръг от многостранни търговски преговори (вижте) бяха разработени правила за решаване на проблема с използването на технически мерки като пречка за международната търговия. В резултат на това беше разработено Споразумението за техническите бариери пред търговията (вижте), прилежащо към ГАТТ, въз основа на Кодекса на стандартите, разработен в рамките на Токийския кръг.
Търговия с услуги –Търговия с услуги –Обменът на услуги, управляващ както трансграничната търговия, така и търговията с тях в рамките на национална територия. Този термин е разкрит в GATS (виж) като трансгранично движение на услуги и като тяхното производство и потребление от чуждестранни физически и юридически лица на територията на участващите страни. Търговията с услуги включва доставката им от територията на една държава на територията на друга държава; доставката им на територията на всяка страна до потребителядруга държава; доставка на услуги от техния доставчик от една страна чрез търговско присъствие на физически лица от една държава на територията на друга (виж методи за предоставяне на услуги). Необходимостта от сключване на специално споразумение по този въпрос се обяснява с динамичния растеж на сектора на услугите в световната търговия. Търговията с услуги има своите специфики. За разлика от търговията със стоки, това е "невидима" търговия, която не винаги е свързана с физическото движение на продукта през границата.
Трансферни цени–Трансферни цени –цени, произтичащи от обмена на стоки между предприятия, принадлежащи на една транснационална компания. Споразумението относно прилагането на член VII от ГАТТ (виж) разглежда въпроса за приемливостта на такива цени за митнически цели. Ако митническите власти смятат, че цената на транзакцията (q.v.), декларирана от вносителя, е била повлияна от връзка между законно признати бизнес партньори (единият от тях пряко контролира другия или и двамата са контролирани от трета страна; те са работодатели и служители; членове на едно и също семейство), те може да не признаят цената на транзакцията и след това трябва да влязат в консултация с вносителя.
Изискване за вътрешни продажби -Изискване за вътрешни продажби -мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Изискване е предприятието да продава определена част от продукцията си на вътрешния пазар, т.е. ограничи износа си.
Изискване за използване на местно съдържание (вътрешно ограничение на количеството) –Изискване за местно съдържание –мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Изискване е предприятие с чуждестранен капитал, по начина, предвиден в националното законодателство, да използва определена част от националните стоки за производството на продукти.
Изискване за лицензиране–Изискване за лицензиране –мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Представлява изискване за инвеститор да лицензира трансфера на технологии, използвани в страната донор, към предприятия в страната получател.
Изискване за национално акционерно участие -Изискване за местен капитал -мярка, забранена от TRIMs (вижте). Представлява изискване, според което определена част от акциите на компанията трябва да принадлежат на местни инвеститори.
Изискване за ефективност при експортиране -Изискване за ефективност при експортиране -мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Това е изискване за задължителен износ на фиксиран дял произведена продукция.
Изискване за задължителен продукт - мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Представлява изискване към инвеститора да доставя продукти, произведени на конкретно оборудване, на определен пазар.
Изискване за трансфер на технологии -Изискване за трансфер на технологии -мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Представлява изискване за трансфер на определена технология при нетърговски условия или изискване за извършване на специфична научноизследователска и развойна дейност в страната получател на инвестицията.
ИзискванеБалансирана търговия –Търговия - изискване за балансиране –мярка, забранена съгласно TRIMs (вижте). Представлява изискване предприятието да закупува вносни продукти в определено съотношение спрямо националните продукти.
Правилно ниво на вноса –( цена , обем ) тригерно ниво –дял на вноса по отношение на средното потребление на стоката през предходните три години (виж Споразумението за селското стопанство). Този индикатор се използва в член 5Споразумение, позволяващо на всяка държава да наложи допълнително мито върху стоки, за които нетарифните мерки са били превърнати в мита, в случай че стойността на вноса надвишава праговото ниво или цената на този продукт падне под праговото ниво (референтната цена на вносния продукт за период от три години).