Атонски разговори
Старец Йосиф Ватопедски
1. Какво представляват страстите?
В началото, когато човекът е бил създаден, той, бидейки образ на Бога, не е допускал нищо неразумно нито в мислите, нито в живота. Неговите мисли и движения бяха правилни, защото той беше осветен от Божествената благодат.
Но след като човек беше прелъстен и прекъсна връзката с Първопричината за всесъвършенството, на неговата личност веднага беше нанесен съкрушителен удар и сложността наследи първоначалната простота. Така неразумното започва да заема мястото на разумното.
От този момент нататък всички лични сили на човека чрез насилието на неразумния принцип се поквариха и породиха страсти. И сега мислите и действията на човек се раждат не въз основа на реална необходимост, а от лош навик и навик в страстта, която доминира в човека.
Всяка неразумна мисъл или енергия е страст, защото не се привежда в действие от разумни закони или от необходимост, а се ражда от зверска и демонична похот.
Началото на страстта се намира в злоупотребата с разума, което на практика води до злоупотреба с всичко останало. Такава поквара е принцип, който е неразумен в своето действие и подлежи на обвинение не само от страна на Божията Истина, но и се осъжда от човешкото правосъдие. Затова има съдилища и затвори.
Трите гигантски страсти, както ги наричат светите отци, са сладострастието, сребролюбието и тщеславието.
Ако те преобладават в човека, тогава те раждат три самодостойни тирани: безгрижието, забравата и пренебрежението, които на свой ред поразяват силите на душата и ума.
Който иска да узнае в детайли как действа законът на покварата, нека се обърне към нашите книги „Аскезис – майка на освещението” и „Ватопедски катехизис”.
2. Какво представляват удоволствията или удоволствията и кои са позволени и кои не?
Удоволствието е всичко, което ни доставя удоволствие и прави живота ни приятен. Удоволствията са два вида, както нашата природа е двойна.
Тъй като сме съставени от тяло и душа и всички имаме сетива, а телата ни имат крайници, така че удоволствията принадлежат и на двете сфери. Тези удоволствия, които изпитват членовете на тялото, са телесни удоволствия, а тези, които се отнасят до нашия умствен и духовен свят, са духовни удоволствия или удоволствия.
В по-голямата си част удоволствията възникват в резултат на нашите дейности и в зависимост от това дали действията ни са били правилни или грешни, ни носят утеха или разочарование.
Ако принципите и целта на нашия живот според Бога са в съответствие с Неговата воля, тогава възникват приятни и радостни усещания и удоволствия. Ако, напротив, нашите избори и действия са неразумни и страстни, тогава изпитваме отвращение и омраза.
Необходимият жизнен елемент е нашата биологична същност, по-голямата част от която принадлежи към областта на трите сетива; именно чрез тях работят удовлетворението и удоволствието.
Тези удоволствия, които ни пленяват повече от другите и ни съблазняват, са свързани с нашата биологична същност и се намират в частите на тялото и сетивните органи. Първо място в тях заемат вкусът, осезанието и обонянието. Когато влизаме в контакт с различни вещества и предмети, се предизвиква усещане за сладост, което наричаме удоволствие.
За да се избегнат злоупотреби в този случай, е необходима подходяща мярка за разсъждение.
Ако човек помни съдбата си и яде, за да живее (а не живее, за да яде - бел. ред.), тогава той запазва удоволствията, които възникват според закона на необходимосттапод контрол.
Но ако, уви, той живее, за да яде, и води неумерен живот, което се случва точно в нашето време, тогава неразумното начало, което ме е срам да опиша, взема връх.
Има етични и чувствени удоволствия, основното от които е сексуалното желание и връзката. Тук възниква цял лабиринт от извращения: тук са многобройните трофеи на адската змия.
Законът и причината за размножаването на човешкия род, като основна необходимост в днешното ни изгнание, се превръща в най-силния стимул за привличането на двата пола. Това е, което дяволът експлоатира, предлагайки насилствено беззаконни удоволствия, които буквално изумиха днешната младеж.
Описахме накратко причините за удоволствията и за да не оплакваме безбройните бедствия, които ни сполетяват, ако ги приемем, трябва да ги отхвърлим. Тук става дума за чувствени удоволствия.
Има обаче духовни удоволствия, които ни вдъхновяват и възвръщат силите. Духовните удоволствия са тези действия и плодове на Божествената благодат, които носят радост на нашата душа и мир, просветляват ума, успокояват сърцето, утешават сетивата и ни дават смелост и надежда в трудни моменти от живота.
Какво друго освен духовни удоволствия е радостта, мирът, търпението, снизхождението и всичко, което е продукт на любов и състрадание? Всички плодове на саможертвата, произтичащи от любовта, са най-сладката духовна наслада и ни дават най-голямото щастие в живота.
Има и свръхестествени удоволствия, които, макар да принадлежат към явленията на друг свят, са ни дадени от Божията милост, като предвкусване на онова блаженство, което ни очаква.
Ние в този свят не можем нито да контролираме, нито да причиняваме тези свръхестествени удоволствия, но Божията любов ги дава на онези, които са прави.се стреми към тяхното утешение и насърчение.
Ето някои от тези удоволствия: светът на мислите, свободата от страстите, пълното безразличие към предметите и идеите на този свят и почивката на благодатта върху онези, които са придобили чистота на сърцето. Такива хора преживяват Божественото и остават извън този свят, неговите образи и чувства. Това са онези, за които нашият Господ каза, че ще им се яви заедно с Отец и ще „направи обиталище с тях“.
Който иска да се радва на свръхестествени дарове и благодеяния, нека се постарае да изпълни заповедите и да види, че „Господ е верен във всичките Си думи“.
3. Какво е доброто и злото и кога действат?
Добро е самият Бог и всичко, което произлиза от Него и Го заобикаля. Добротата присъства в човека, както преди, така и след грехопадението, допринасяйки за съвършенство в святостта. Това е и концепцията за правилно, разумно начало и тяхната връзка, тоест пълното отсъствие на неразумно и зло начало и щети.
Изопачаването и премахването на всичко, което описахме по отношение на доброто, напротив, е зло. Всичко, което идва от него, това тяло на смъртта, са части и членове на смъртта, чийто баща е дяволът-изкусител и неговите многобройни инструменти.
Ако доброто е битие и същност, тъй като е лично и произлиза от самия Бог, то злото, напротив, няма същност и не е начало, а е възникнало като паразит там, където не е имало добро, така както тъмнината възниква при липса на светлина.
Злото само по себе си е носител, тоест не съществува (самостоятелно – бел.ред.) и затова не трябва да ни плаши и плаши. Само с нашата небрежност и предателство ние го призоваваме към живот. Все едно, когато загасим светлината и ни обгръща мрак.
Словото Божие, бидейки самата Истина, свидетелства: „Който не е с Мене, против Мене е; и който не се събира с менепрахосва“ (Матей 12:30).
Ето какво има предвид Той, когато ни призовава да пребъдваме с Него, абсолютна доброта: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. който пребъдва в Мене и Аз в него, ще даде много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:4-5).