Аварията в Чернобил
Аварията в 4-ти блок на Чернобилската АЕЦ започна с мощна термична експлозия в активната зона, в резултат на която пълният набор от радионуклиди, натрупани в реактора, беше изхвърлен в атмосферата. Полученият радиоактивен облак се разпространява по посока на вятъра.
Последвалият пожар на графитната купчина, подкрепен от високата енергия, освободена по време на разпадането на радионуклидите, натрупани по време на реакторната кампания и останали след експлозията в шахтата на реактора или близо до нея, доведе до продължително изпускане на радиоактивност в атмосферата под формата на струя, която непрекъснато променя първоначалната си посока, следвайки посоката на вятъра. Наблюдава се интензивно изхвърляне под формата на струя за около 10 дни.
Измерванията на радиоактивното замърсяване на околната среда, оценката и анализът на радиационната обстановка в населените места и в териториите около тях започнаха от първия ден на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. Измерванията са извършени от специалисти от Държавния комитет по хидрометеорология на СССР, Министерството на отбраната на СССР, Украинската ССР и БССР, Академиите на науките на СССР, Украинската ССР и БССР, Министерството на здравеопазването, Министерството на геологията и много други ведомства. За измерванията беше включена наземната мрежа от станции на Държавния комитет по хидрометеорология на СССР, включително хидроложки. Оперативните радиометрични (дозиметрични) изследвания са извършени с наземни и въздушни средства. Около десет специално оборудвани хеликоптера и самолета бяха използвани за изследване на струята, следата и отделни радиоактивни петна както в близката зона, така и практически в цялата европейска част на СССР.
През май 1986 г беше извършена работа за установяване на радионуклидния състав на замърсяването на различни компоненти на околната среда (въпреки че отделни проби бяха анализирани от първите дни след аварията). В атмосферата е измерен широк спектър от радионуклиди: 89Sr, 90Sr,91Y, 95Zr, 95Nb, 99Mo, 103Ru, 106Ru, 125Sb, 131I, 132Te, 132I, 133I, 134Cs, 136Cs, 137Cs, 140Ba, 140La, 141Ce, 144Ce, 239Np и някои други В почвени проби, взети няколко дни след аварията, са идентифицирани горепосочените радионуклиди, както и изотопи 238Pu, 239,240Pu. Идентифицирани са и радионуклиди 241Pu, 241Am, 242Cm, 244Cm.
От горния списък с радионуклиди, в съответствие с техния период на полуразпад, само 90Sr (28,5 години), 137Cs (30,1 години), 238Pu (86,4 години), 239,240Pu (24110 години и 6553 години), 241Am (433 години) остават значими и като се вземе предвид слабата летливост на 90Sr и трансуран радионуклиди при изпускането на Чернобил на разстояние 100 km или повече от аварийния реактор, 137Cs се оказа водещият радионуклид, който определя настоящата радиационна обстановка.
Законът предвижда и праговата стойност на средногодишната ефективна еквивалентна доза, която се определя от външното и вътрешното (основно хранително) облъчване на населението - 1 mSv (0,1 rem). Превишаване на тази стойност е възможно при нива на радиоактивно замърсяване на територията над 1 Ci/km2 за 137Cs. При нива над 15 Ci/km2 (555 kBq/m2), средната годишна ефективна еквивалентна доза от 5 mSv (0,5 rem) може да бъде надвишена. Хората, живеещи в населени места, където се наблюдават стойности над 5 mSv (0,5 rem), подлежат на задължително презаселване.
В същото време нивата на замърсяване от 15 до 40 Ci/km2 (от 555 до 1480 kBq/m2) и повече от 40 Ci/km2 (повече от 1480 kBq/m2) са само в района на Брянск; от 5 до 15 Ci/km2 (от 185 до 555 kBq/m2) - в 4 района: Брянск, Калуга, Орлов и Тула; от 1 до 5 Ci/km2 (от 37 до 185 kBq/m2) - в 19 субекта на България: в 16 области (Брянск, Белгород, Воронеж, Калуга, Курск, Липецк, Ленинград,Нижни Новгород, Орел, Пенза, Рязан, Саратов, Смоленск, Тамбов, Тула, Уляновск) и 3 републики (Мордовия, Татарстан и Чувашия). В останалата част на България замърсяването с 137Cs от аварията в атомната електроцентрала в Чернобил е незначително.