Вечерни цитати, поговорки, афоризми
- Но като цяло вечер искаш някой да е наоколо, нали? —Вечер, да... Когато се стъмни... Странно нещо.
Импулси, вибро и нещо друго, което не е съвсем ясно, Но ви позволява да разберете, Хванете, хванете, докоснете върховете на охладения нерв. Сенки по лицето ти, напред и назад, Не можеш да спреш с очите си, Мрежи от бръчки, подскачащи в напевен глас.
Ще ме усетиш, ще присвиеш като котка, Какво удоволствие - върху четините на дланта. Не заспивайте, слушайте тропането и биенето. Безумно много е, тъй като има толкова малко Случва се зад кулисите Изпотяване на прозорците.
Изгубих се в гората, беше вечер. Два дни скитане. Уплаших се. С нова нощ, страх от среща Проправих си път през джунглата към поляната.
Отче наш, страхливостта ми е непозната, но тъмнината има многобройна армия. Сине мой, спри с тези жалки глупости и се научи да умираш всеки ден.
Дайте на човека зрелища и хляб и се сложете на кантара. Вижте как огромното небе умира в очите на водно конче.
Имам сън: шефът се обажда и казва с човешки глас: „Не отивайте на работа утре! За какво? Заплатата ви все още идва на картата ... "
Луната леко надникна през облаците, Мътно небе, цъфтяща мъгла. Тъп ветрец летеше около дърветата Прошепна им някакви мечти. Спокойно и тихо понякога вечер И всичко наоколо остава мечти. Светлината от луната осветява необятността, Реки, къщи, сребристи планини. Луната избледнява, зората идва, И внезапно яростна светлина пронизва нощта.
— Неприятности! - радостно извика Ж ... па. — W... na! Проблемът се усмихна. Среща на стари приятели в петък означаваше, че предстои нещо голямо...
Градина и лебеди, мисли като риби, Струнен басСълзи, И колебливи надежди, Жълт лист върху водата.Плува.
Тази вечер няма да дойдеш, Още час, самолетът ще отлети, Няма те, няма какво друго да правиш, Жалко, че не съм пилот...
Вечерта ще разпръсне звездите с мъниста, Засенчвайки тъгата с луната, Нощта е безсъние, чаят ще се охлади, Те прекарват времето с мен ...
вечер. Мрачна вечер... Запалете свещите, Запалете свещите, налейте вино! Галеща вечност... Да бъда безгрижна, Горяща в огъня, да те обичам!
Ах, нощта е като котка Гледа през прозореца, Гледа през прозореца, луната е тъжна! Сълзи ще потекат... Отговор на мечтите, Не си с мен, не си сам...
Погледът ти е мъгла, Любовта ще се простира, Любовта ще се простира, но не към мен... Глезейки се... Целувайки го, Само на сън ще идваш при мен...
Една обикновена вечер... Свещите са готови! Свещите са готови! Виното е опияняващо! Вашите прегръдки! Ти си с мен! Между другото! Стъклото е отсреща. Чашата е прелята!
В края на краищата запознанството ни беше случайно, Съдбата на двамата се хвана за ръце, Но, изливайки необикновено щастие, Остави ни в жестока раздяла ...
Когато вечерта обгръща града, Неизменен копнеж идва да посети, Сортира из паметта на чувствата, срещите, В сънищата, аз съм близо до теб в онези мигове ...
Уличните светлини осветяват столицата, Трептенето им изглежда мистериозно, Прошепвам едва чуто: „Ти ми говориш“, В отговор моите неми възклицания ...
Днес чух щурци за първи път това лято. Още ли не са пели или съм толкова невнимателен?
вечер е Слънцето при залез изчезна почти зад хоризонта. Борбата в тъмното - тя - е неадекватна със злите духове от невидимия фронт.
... Есенна вечер слезе по стълбите, изруга интелигентно, отърси листата от панталоните си и изплю мехурчета в локвата, вдъхна мъгла в прозорците и излезев света. Той е висок. Преживявайки криза на средната възраст и използвайки парфюм с нотки на мокър асфалт, обича да хруска листа и да гледа в прозорците на други хора, да потъва в душата и да среща дъжда. Той е мой приятел…
Есенна вечер в тъмно сиво наметало, В мъглата крие своите надежди. Той можеше да бъде галантен джентълмен, Но животът постави точката над „и“.
Толкова безсърдечно принуждавайки да млъкнеш, Чувства, заспиващи, паднали листа. Оставяйки щастието да кисне в дъжда, Измивайки спомена с хладка вода...
Есенна вечер в тъмно сиво наметало, Той може да бъде галантен джентълмен. дав-ангел