Авторитарни и тоталитарни режими
1. ПОНЯТИЕТО ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ
Събитията от 20-ти век показаха непълнотата на традиционните политически характеристики (демокрация и диктатура, република и монархия). Например в СССР, зад фасадата на републиканска форма на управление и демократична конституция, цари общо беззаконие. В науката възниква понятието "политически режим". Политическият режим е начин за упражняване на власт. Формата на управление отразява само структурата на властите, гръбнакът на държавния организъм, а политическият режим показва неговия реален живот, неговата работа: кой и как взема най-важните решения, каква е ролята на обществените организации, медиите, обикновените граждани в това, как държавата изгражда отношенията си с тях.
2. АВТОРИТЕТЕН РЕЖИМ
3. ТОТАЛИТАРЕН РЕЖИМ
В СССР почти всички средства за производство бяха национализирани и човек без собственост се превърна в зависим наемен работник на държавата. Фашисткият контрол върху икономиката не беше толкова дълбок, но в Германия, при запазване на предприемачеството, царуваха държавното планиране и общата мобилизация на труда.
В обществения живот бяха активни масови организации, които обхващаха по-голямата част от населението, но всички те - профсъюзите, комсомолът, пионерите, хитлерюгенд, Осоавиахим - бяха само "предавателен ремък" от управляващата партия към "масите". Освен това с цел обединение техният брой беше намален: за всички младежи - един комсомол, за всички писатели - един съюз на писателите и т.н.
Чрез умело промиване на мозъци тоталитарната държава постигна масова подкрепа и любов. В духовния живот властваха комунистически или нацистки идеи, а науката, литературата, изкуството, образованието и дори спортът бяха не само цензурирани, но и реорганизирани и включени във формирането на желания мироглед. Мощностопределя начина на живот, стила на общуване, вкусовете на хората, намесва се в личния им живот.
Авторитарните и тоталитарните режими успяха временно да обединят обществото и да постигнат впечатляваща военна мощ и икономически успех. Те възникнаха по време на криза върху костите на демокрацията, хвърляйки решително предизвикателство срещу нея. Но потискайки човешката свобода, те или породиха смазваща съпротива, или се обрекоха на творческа деградация и в по-голямата си част вече станаха достояние на историята.