Аз съм от Саратов, но сега уча във Франция
Аз съм от Саратов, но сега уча във Франция. За пореден път с моя приятел се връщаме в Париж. Един приятел ни посреща на летището. Той е французин и като всеки французин обича да яде. Вечерта ни покани на вечеря и ни помоли да приготвим някое българско ястие за аперитив. Без да мислим два пъти, решихме да приготвим салата Оливие. Освен това един приятел се изненада, че българската салата има френско име. Тъй като наемаме много малък апартамент, решихме да готвим с приятел (той се казва Кирил). Отидохме до най-близкия магазин, купихме храна и отидохме при него. Навън валеше.
Прибрахме се, веднага сложих зеленчуците и яйцата да се варят. Отворих бутилка Бордо. И тогава осъзнавам, че не съм забелязал времето за готвене на яйца. Ставам, вземам една супена лъжица, изгребвам едно яйце, слагам го на масата и го завъртам рязко. Яйцето се върти бързо, разбирам, че е твърдо сварено и може да се изключи. Източвам горещата вода, доливам я със студена и отново сядам на масата. Вцепенения Кирил ме гледа, застинал е с чаша вино и мълчи. Аз също мълча и чакам по-нататъшната му реакция, защото не разбирам какво не е наред. Седим като идиоти. След 10 секунди той издава: „Защо усукахте яйцата?“. Отговарям напълно сериозно: „Забравих да отбележа часа и исках да проверя готовността им.“ Той изпада в последен шок, след което, след като е изпил чаша на един дъх и очевидно прави някакви изводи, казва: „Ти искаш да кажеш, че суровите и варените яйца се въртят с различна скорост?“ Казвам: "Ами да!".
Тогава един приятел започва да се смее, аз също разбирам какво не е наред. Кирил седи в шок ... "Да, това не може да бъде!" - най-накрая издава той. Решавам да докажа, че греши. Търся сурови яйца в хладилника, за да направя експеримент, но не са (Във Франция яйцата се продават предимно в опаковки от 4 броя). Решаваме да отидем до магазина и да купим повече.
Наулицата вече не ръми, има порой! не ти пука! Взехме чадър (един за трима) и отидохме, по пътя той срещна 2 съученици и им разказа цялата ситуация, те се заинтересуваха (разбира се, че не повярваха!) И също решиха да тръгнат с нас. Купихме яйца и се прибираме.
Един от приятелите на Кирил получава обаждане от приятелката му и казва, че тя, брат й и двама приятели вече го чакат, а той казва: „Ще закъснея малко, срещнахме се с Кирил и искаме да направим експеримент“. Разказва им ситуацията. Те също се заинтересуваха и казаха, че ще пристигнат след 10 минути. Решихме да ги изчакаме отвън.
Стоим... Порой, пет човека под един чадър и яйца в ръка. Мина млада двойка, оказа се съседи на Кирил. Французите са любопитни. Те също така попитаха: „Защо се мокрите? Забравихте ключовете си?? нашите френски приятели вече са в хор и се надпреварват да разкажат история за яйца и за предстоящия експеримент. Кирил кани и тях!
Най-накрая момчетата, които чакахме, пристигнаха и ние сме ЦЯЛА ТЪЛПА, която ще „върти яйцата“. Слагам две яйца на масата: едното е варено, другото е сурово. И толкова горд казвам: „Вижте!“. И въртя яйца. Естествено, яйцата се въртяха с различна скорост, а суровите се въртяха много по-бавно. Та те ми казаха, че изневерявам, че усуквам с различни сили нарочно. Никой от французите не вярваше, че имат различни скорости. Казаха, че едни и същи яйца по тегло и форма трябва да се въртят по един и същи начин (те са напълно зле с физиката). Казвам: "А сега да опитате сами!" И тогава се започна. Започнаха да се приближават и да въртят яйцата.
Представете си картината: Париж, кухнята, опашката от французи до масата, на която се въртят яйцата! Когато следващият французин завъртя яйцата и разбра, че наистина се въртят с различна скорост, той се отдръпна настрани, наля чаша вино и мълчаливопогледна останалите. И в очите на такава замисленост, сякаш смисълът на живота се е променил.
В края на „усукването на яйцата“ едно момче ми каза: „Българите са брилянтни хора!“ на което аз отговорих: „Ние самите сме изненадани от живота си” и вдъхновен от тази фраза реших да покажа видео за България, където камион с крави се преобръща и жена откъсва бронята на колата. Французинът мълча дълго, а след това казва: „В България живеят просто необикновени хора. И знаете ли какво? Искрено съжалявам за Америка, тя очаква от теб едно, а ти в отговор на нея съвсем различно. Много бих искал Франция и България да живеят заедно, защото Франция не може да се кара с вас. Скарахме се веднъж и не искаме повече. Вашата логика е невъзможна за изчисляване." Суетата ми беше много трогната от тези думи и щастливи отидохме да допием Бордо