Презентация по темата Научна новост на изследователски източници, проблеми, грешки във формулировката

Подобни презентации

Презентация на тема: "Научна новост на изследването: източници, проблеми, формулировъчни грешки Лектор: кандидат на икономическите науки, доцент Алексей Юриевич Нестеров [email protected]." — Препис:

1 Научна новост на изследването: източници, проблеми, грешки във формулировката Докладчик: кандидат на икономическите науки, доцент Алексей Юриевич Нестеров

2 Структура на доклада 1. Концепцията за научна новост 2. Източници на научна новост 3. Проблеми на определяне на научната новост 4. Формулиране на научната новост

3 1. Концепцията за научна новост Насоки за подготовка на магистърска теза за магистърски студенти в направление "Мениджмънт" (програма "Управление на човешките ресурси"), разработена от доктор по икономика, професор Поварич И.П. и доктор по икономика, професор Е. А. Морозова: 2.1. Изискванията за структурата на магистърската теза съвпадат с изискванията за дисертации от всяко ниво (кандидат, доктор) Задължителни елементи на въведението към дисертацията са ... научна новост и разпоредби, представени за защита.

4 1. Концепцията за научна новост Новостта е концепция, която свързва субективни и обективни моменти и в крайна сметка изразява отношението на човек (общество) към резултата от дейността. Концепцията за новост се тълкува от гледна точка на два типа развитие на знанието, съответно от типологията на научното предвиждане и научното откритие: 1. Интензивно (качествено ново) нарастване; 2. Обширен (количествено нов) прираст.

5 1. Концепцията за научна новост Трябва да се разграничи: 1. Принципно ново решение е резултатъттворческа дейност. Среща се за първи път и няма аналози в миналото. 2. Ново във времето е резултат от творческа дейност, чието създаване или възникване е предшествано от съществуването на подобно решение. Неговата особеност е наличието на такова качество на решението, според което той представлява необичаен вариант.

6 1. Понятието научна новост По отношение на „твореца” новостта се класифицира: 1. Индивидуална новост – резултатът от дейността на „твореца” за обществото не е нов. Това ново е субективно, индивидуално, психологически ново; 2. Локална (групова) новост - резултатът от творческата дейност е нов за група или екип от хора; 3. Регионална новост - новостта се простира или е ограничена до определена страна, държава или регион; 4. Обективна (световна) новост – новостта се определя за цялата общност, човечеството, целия свят.

7 1. Концепцията за научна новост Научната новост е основното изискване за дисертация. Дисертацията трябва да съдържа ново решение на научен проблем, който е от съществено значение за съответния клон на знанието, или нови научно обосновани разработки, които дават решение на важни приложни проблеми на икономиката или отбранителната способност.

8 2. Източници на научна новост Дефиницията за новост на изследването се основава не на просто изброяване, а на реалното откриване на научна новост буквално във всички методологични, съдържателни и структурни елементи на изследователския процес и резултати.

9 2. Източници на научна новост Следните разпоредби позволяват да се идентифицира и дефинира новостта: задълбочено проучване на литературата по предмета на изследването с анализ на неговото историческо развитие (хронология); разглеждане на съществуващи точкивъзгледи, чийто критичен анализ и сравнение в светлината на целите на дисертацията често водят до нови или компромисни решения; включване в научното обращение на нов терминологичен апарат, цифров и фактически материал, например в резултат на експеримент; детайлизиране на известен процес, явление; подробният анализ на почти всеки научно интересен обект води до нови полезни резултати, заключения и обобщения.

10 2. Източници на научна новост Елементи на новост, които могат да бъдат представени в дисертационен труд: нов обект на изследване, т.е. евентуално известен проблем, поставен в дисертацията, се разглежда за първи път по отношение на нов обект; ново изложение на известни проблеми или задачи (например предположенията се премахват, приемат се нови условия); нови методи и технологични решения; ново приложение на известно решение или метод; нови следствия от познатата теория в нови условия; нови резултати от експеримента, техните последствия; нови или подобрени критерии и показатели за оценка на изследваните процеси и тяхната обосновка; разработване на оригинални модели на процеси и явления, данни, получени с тяхното използване; нови или подобрени методи за анализ, синтез или изчисляване на основните характеристики на обекта; за първи път участва в решаването на теоретични проблеми класически чуждестранни и местни концепции.

11 2. Източници на научна новост Научните положения могат да бъдат нови закони, закономерности, зависимости, концепции, нови теоретични положения, нови идеи, свойства, явления, методи на изследване, нови технологии и методи за обосноваване на техните параметри, нови факти, нови конкретни методи, модели, методи, механизми, технологии, процеси, системи, обосновки и др.

12 2.Източници на научна новост Как се раждат новите знания? Фази на процеса на новораждане: 1. Съзнателна работа (подготовка). Специално активно състояние като предпоставка за интуитивно проблясване на нова идея. 2. Несъзнателна работа. Съзряване, инкубиране на водещата идея (работа на подсъзнателно ниво). 3. Преминаването на несъзнаваното в съзнание. етап на вдъхновение. В резултат на несъзнателна работа идеята за решение навлиза в сферата на съзнанието. Първоначално под формата на хипотеза, под формата на принцип или дизайн. 4. Съзнателна работа. Развитие на идеята, финализиране на идеята.

14 3. Проблеми за определяне на научната новост 2. Проблемът за "полезността" на резултатите от изследването Полезността на резултатите от дисертацията трябва да бъде установена и обоснована. Често използвани аргументи при обосноваване на полезността на резултатите от дисертациите: наличието на положителни резултати от използването на дисертационни разработки в обществото, индустрията, клон на науката, всяка практика; наличието на положителни ефекти от използването на изобретения и полезни модели; наличие на практически препоръки за изграждане на определена система, сценарий за постигане на резултат; наличие на препоръки, предназначени за предприятия от индустрията; наличието на предложения за подобряване на методологията на изследването, технологията за изпълнение на дейностите и управлението; наличие на знания, полезни за използване в образователния процес.

15 3. Проблеми при определяне на научната новост 3. Проблемът за „надеждността“ на резултатите от изследванията Релевантността, новостта и полезността на резултатите от дисертациите няма смисъл, ако получените резултати не са надеждни. Задължителни изисквания за обосноваване на теоретичните резултати: 1. Последователност; 2. Съответствие с емпирични данни; 3.Последователност в описанието на известни явления; 4. Способност за прогнозиране на нови явления. Трябва стриктно да се спазва един от законите на логиката - законът за достатъчното основание: всяка мисъл, за да стане надеждна, трябва да бъде оправдана от други мисли, чиято истинност е доказана или очевидна.

21 4. Формулиране на научна новост Някои формулирани фрази, които могат да се използват при формулиране на научна новост: за първи път е внедрен комплекс… за първи път е формализиран… създадена е концепция, която предоставя… разработена е нова система… изследвани са специфични връзки… определена е ефективност… разработен е метод… който се различава от… връзка между… е доказана…

23 4. Формулиране на научната новост Структурата на "формулата" за представяне на научната новост: уводна дума - името на обекта на научната новост - свързващи думи - списък на съществените характеристики на обекта на научната новост.