Бачковски манастир "Успение на Пресвета Богородица".
Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“ е вторият по големина и значимост (след Рилския) православен манастир в България. Основан е през 1083 г. от двама грузински братя: Артур и Абазий Бакуриани.
До манастира стигнах с маршрутка Пловдив - Смолян (билета ми струваше 4 лв.), като седнах на нея на автогара Родопи, която се намира до ж.п. Казаха ми, че трябва да изляза малко по-високо от село Бачково. Но реших да не рискувам и помолих предварително шофьора да ми каже кога да сляза.
По пътя от автобусната спирка до манастира има търговци, които предлагат сувенири, магнитчета, детски играчки, български ястия, козе и биволско мляко.
Можете да закупите и различни сладкиши: сладки, локум, сладко и мед.
Има няколко места, където можете да похапнете - ресторант в самото начало на улицата, водеща към манастира, и няколко кафенета.
По пътя за манастира има красива арка. Зад него магазините свършват и започва завладяваща обиколка.
Непосредствено зад него (от лявата страна) има чемша с чиста вода от планински извори. Не Sprite, разбира се, но наистина освежаващо!
След като повървях малко по павираната пътека, се озовах на главния вход на манастира, но не бързах да вляза в двора. Вниманието ми привлякоха информационните плакати по стените, предлагащи да се запознаете с историята на манастира.
Ела, ела с мен през предната порта и виж какво интересно има в двора му.
Дворът на Бачковския манастир също е настлан с камъни.
Необичайната архитектура на манастира не може да не впечатли...
Вдясно от входа е катедралата "Пресвета Богородица", където се намира чудотворната икона на Света Богородица. Голяма опашка от поклонници се нареди до нея и се чу реч на различни езици.
Манастирският комплекс включва и църквата "Св. Архангели" (XII-XIV в.), разположена в северния двор.
Но в южния двор е църквата Свети Никола, построена от 1834 до 1837 г. В него можете да видите стенописи от 1840-1841 г. и принадлежаща на „перото” на известния майстор Захарий Зограф.
Вляво от входа на двора има павилион, където можете да закупите книги с историята на манастира, магнити, гривни и други сувенири.
Към манастира има музей (ежедневно от 10:00 до 17:00), който съхранява много интересни експонати: книги, икони, стари монети, мечът на император Фридрих I Барбароса и др.
Освен обиколката на Бачковския манастир, минах по Зелената пътека - намирате я точно срещу изхода от манастира. За 60 минути можете да видите много интересни и красиви места.
Първа по пътя е костницата, която съдържа костите на местни монаси, както и на загинали тук войници по време на българо-турската война.
Продължавайки пътуването си по Зелената пътека, стигнах до красив водопад.
Слязох долу и се насладих на прохладата на водопада, както и на шума на водата, която се "стича" надолу - истински релакс.
След водопада 15-20 минути се любувах на красотата на пейзажа, който се откри пред мен.
Продължавайки пътя си по пътеката, която навлизаше дълбоко в гъстата гора, стигнах до параклиса Аязмо.
Влизаме в двора.
В дворамалко празно.
А ето го и самият параклис. Вътре има резервоар с лековита вода или от извор, или от поток, течащ зад гората - не знам със сигурност.
Следвайки посоката на табелата, отидох до последния обект на Зелена пътека - пещера, в която (според легендата) овчар намерил икона и като я взел в ръцете си, видял как светият й лик е отпечатан върху камък. Ето една такава забавна история. Е, ще ви кажа, тук има много забавления.
Слизайки по стълбите, се върнах по вече познатата пътека. Това беше моето запознанство с Бачковския манастир и неговите забележителности!