Баку подхранва болезнената за дагестанците демаркация на държавната граница с претенции към земите на Дагестан
Пресслужбите на дипломатическите ведомства на Азербайджан и България съобщават сухи съобщения, че Москва и Баку планират да проведат втора среща през 2017 г. като част от изключително болезнените за народите на Дагестан преговори за демаркация на границата.
И така, според дипломатическите източници на Москва и Баку, следващата, пета среща на смесената руско-азербайджанска комисия по демаркация на държавната граница между Азербайджан и България е планирана да се проведе в Москва тази есен.
Азербайджанската делегация се ръководи от заместник-министъра на външните работи, председател на Държавната комисия за демаркация на държавната граница на Азербайджан и България Халаф Халафов, а българската – от Вадим Постнов, съпредседател на Съвместната комисия за демаркация на азербайджанско-българската граница, главен съветник в българското външно министерство.
Подписана е и инструкция за реда за съставяне на протокол-описание за преминаване на линията на държавната граница между Азербайджан и България. Заместник-министърът на външните работи Халаф Халафов отбеляза, че процесът по разграничаване с България е приключил и процесът по демаркация продължава.
Какво е разграничаване и демаркация?
Читателят има нужда от разяснение на понятията „делимитация” и „демаркация” на границата. Делимитацията на границата е определяне на общото положение и посока на държавната граница между съседни държави чрез преговори и нанасяне на тази граница върху карти.
Указите за делимитация обикновено са неразделна част от мирни договори или специални споразумения за установяване или промяна на държавните граници. В хода на делимитацията договарящите страни съставят - по правило върху карта, без да извършват работа на терена - описание на хода на граничната линия, което може да бъдекато самостоятелен член в самия договор или в приложение към него.
В съответствие с положението на граничната линия, определено в споразумението, тя се нанася върху географска карта, която по правило е неразделна част от споразумението за определяне на границата и като такава служи за ясна индикация за положението на граничната линия.
Делимитационните материали служат като основа за последващия етап от определянето на границата - нейното прокарване на терена (демаркация). По този начин, за разлика от делимитацията, демаркацията на границата е начертаването на държавна гранична линия върху терена с обозначаването й със специални гранични знаци.
Демаркацията на границата се извършва въз основа на документи за делимитация на границата (споразумение, описание на линията на държавната граница с прилагане на специална карта) от съвместни комисии, създадени на паритетна основа.
По време на демаркационните работи се извършва топографско заснемане или въздушно заснемане на района, въз основа на което се съставя мащабна топографска карта на граничната ивица, поставят се гранични знаци (стълбове, телени огради и др.) и се определят техните топографски координати.
Дагестанската страна редовно изразява особена загриженост относно продължаващия процес на делимитация и демаркация на руско-азербайджанската граница, който след подписването на споразумението за държавната граница между Москва и Баку повдигна въпроса за отчитане на интересите на разделените народи на републиката.
Припомнете си, че в резултат на разпадането на СССР няколко народа на Дагестан - лезгини, авари, рутули, цахури - бяха разделени от руско-азербайджанската граница между Дагестан и Азербайджан. От този момент възниква проблемът за делимитирането на границата между България и Азербайджан.
„Договорът отдържавна граница между България и Република Азербайджан” определи делимитацията на държавните граници на двете страни. Създадена е съвместна демаркационна комисия за извършване на демаркацията на азербайджанско-българската държавна граница. Работата на комисията е от няколко години.
Държавната граница, определена с руско-азербайджанския договор, предизвика критики в България от дагестанската общественост, депутати от Държавната дума. Президентът на Дагестан Муху Алиев каза тогава, че „Дагестан не само не е загубил нищо, но е спечелил много повече“.
След като напусна поста си, Муху Алиев посвети на този проблем отделна книга, в която написа следните редове: „По време на пътувания с българския президент ... той също беше свидетел на моята опозиция в Баку по време на преговорите за подписване на известната Декларация за делимитация на границата.“ Следващите ръководители на Дагестан не повдигнаха толкова решително интересите на републиката по този въпрос.
Взаимни претенции на дагестанската и азербайджанската страна
Обществените активисти на Дагестан реагираха изключително болезнено на подписването на това споразумение на границата между Москва и Баку. Тъй като това споразумение всъщност премести границата между България и Азербайджан дълбоко в Дагестан и даде на Баку водоразпределителния възел на река Самур, който принадлежеше на Дагестан.
В допълнение, подписването на този граничен договор доведе до факта, че Баку изгони от територията на Азербайджан жителите на две български села - Храх-Уба и Урян-Уба, които останаха на територията на тази страна след разпадането на СССР. Няколкостотин граждани на България в един момент бяха лишени от домовете и земята си.
Президентът на Федералната национална културна автономия на Лезги Ариф Керимов от подписването на договора за държавната границае в преговори с българското външно министерство, по време на които убеждава Москва да не бърза с демаркацията и да бъде по-внимателна към „справедливите искания на жителите на Дагестан, загубили историческите си земи от небрежните действия на официалните лица“.
Факт е, че няколко дагестански народа исторически обитават северните земи на съвременен Азербайджан. Именно на тези земи се намираше люлката на централизираната държавност на съвременните народи на Дагестан. Освен това дагестанците участват пряко във формирането на съвременната азербайджанска държавност.
И според водещия изследовател на Института по история на Националната академия на науките на Азербайджан (ANAS), кандидата на историческите науки Севиндж Алиева, разиграването на етническата карта на разделените народи на Дагестан е дипломатически метод за натиск върху Баку от определени сили от Москва.
По нейните думи земите на разделените между България и Азербайджан народи в съвременен Дагестан са „като цяло исторически азербайджанска земя“. „В резултат на българското завоевание тя се отдалечава от Азербайджан и е включена в образуваната Дагестанска област. Всички атаки срещу преразглеждането на границата са провокация“, пише тя.