Банкова Европа ефимерен съюз и реалността на колапс
Обединена Европа оцеля във финансовата криза от 2007-2009 г. трудно и излезе от него отслабен. Един от слабите елементи на структурата на Европейския съюз се превърна в банковата система. С цел допълнително укрепване на икономиката на ЕС през 2012 г. беше предложен банков съюз. Като цели бяха обявени разработването и прилагането на общи стандарти за банките във всички страни-членки на ЕС, създаването на общоевропейски контрол върху дейността на банките, осигуряване на функционирането на банковата система без подкрепа от държавата.
Последното беше особено важно, тъй като по време на кризата от 2007-2009 г. Западните страни трябваше да хвърлят огромни суми от държавните бюджети, за да спасят "потъващите" банки. Феноменът на държавната подкрепа дори беше наречен "банков социализъм". От 2007 г. насам държавите от ЕС са предоставили над 675 милиарда евро (757 милиарда долара) капитал и заеми, както и 1,3 трилиона евро гаранции на финансови институции в затруднено положение. На срещите на върха на Г-20, Г-8, Г-7 и други международни форуми през 2009-2011 г. държавните лидери тържествено се заклеха, че това няма да се повтори, че някой друг трябва да спасява банките, а не държавата и данъкоплатците.
Апробирането на нови подходи за управление на банковия сектор започна още преди официалното раждане на Европейския банков съюз (EBU). Имам предвид така наречения Кипърски експеримент. Припомням, че през пролетта на 2013 г. в Кипър избухна банкова криза. Една от основните му причини е преструктурирането на гръцкия държавен дълг. Банките на Кипър държаха много голям брой гръцки ценни книжа в своите портфейли. В резултат на това имаше рязко обезценяване на активите на кипърските банки и имаше реална заплахафалити. Европейската комисия и ЕЦБ предложиха на кипърските банки да се спасят сами без помощта на държавата. Тоест да се намерят парите, необходими за финансово възстановяване от акционери (инвеститори) и от клиенти. Тогава кипърските банки бяха спасени, но с цената на частична експроприация на средствата на вложителите. Как това е свързано с принципа за неприкосновеност на частната собственост, Брюксел и Франкфурт не започнаха да обясняват. На професионалния език на финансистите подобна операция се нарича bail-in (потъваща банка се спасява). За разлика от традиционната схема за спасяване (когато държавата хвърля спасителен пояс на потъваща банка). След това принципът на bail-in започна да се набива във всички нормативни документи на Европейския съюз, регламентиращи създаването и функционирането на EBS.
Много интересни неща могат да се кажат и за изпълнението на решенията относно създаването на единна система за гарантиране на банковите депозити, формирането на общоевропейски банков надзор, преструктурирането на европейските банки и т.н. Изводът е само един: EBS изглежда като роден, но не дава признаци на живот. И скоро може да дойде смъртта на това бебе.
Повод за такива разсъждения ми дадоха последните събития в Италия. Банковата система на тази страна е в лошо състояние. Обемът на просрочените кредити на италианските банки през миналата година се оценява на 360 милиарда евро, включително сумата на лошите кредити - 200 милиарда евро (15% от БВП на страната). Осем италиански банки бяха особено в трудна ситуация, които трябваше да бъдат спешно спасени или обявени в несъстоятелност. Рим многократно се обърна към Брюксел (Европейската комисия) и Франкфурт (ЕЦБ) с молба за помощ за италианските банки, но вместо помощ те получиха предупреждение, че Рим никога няма да използва схема за спасяване, за да спаси банки.Тоест нямаше подкрепа от държавата.
Решението на италианското правителство е в контраст с неотдавнашното спасяване на най-голямата банка в страната Santander на закъсалия кредитор Banco Popular. Santander плати 1 евро за придобиването, но пое проблемните заеми на банката, която беше на ръба на колапса, докато тежестта на разходите падна върху акционерите и инвеститорите на дребно (държателите на облигации на банката). Тоест имаше bail-in схема и дори не беше необходимо да се мобилизират средствата на вложителите на потъващата банка.
Решението на италианското правителство да спаси банките Popolare di Vicenza и Veneto Banca предизвика силно възмущение в Брюксел. Евродепутатът Маркус Фербер (Германия) каза, че Италия е нарушила правилата, като намекна, че Германия няма да търси по-силни връзки в еврозоната след това. „Това ще убие банковия съюз. Това обезсмисля по-нататъшната интеграция“, каза евродепутатът. Събитията хвърлиха сянка и върху ЕЦБ като институция за общоевропейски банков надзор, която следеше дейността на Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca и доскоро ги смяташе за платежоспособни. В Италия имаше недоволни. Редица депутати от италианския парламент нарекоха решението на правителството посегателство върху парите на данъкоплатците. Акционерите и облигационерите на Banco Popular също бяха възмутени, вярвайки, че са били третирани несправедливо.
Като цяло Италия сега показва на Европа "лош пример" за спасяване на банки. Брюксел и Франкфурт се опасяват, че това ще стане заразно за други страни-членки на ЕС и EBU. Излизането от Европейския съюз на Великобритания, което изигра важна роля за формирането на EBS, също ще тласне към дестабилизиране на банковата система на Европа. Още през 2011 г. ЕС реши да създаде банкиранерегулатор на Европа - Европейската служба за банков надзор (European Banking Authority - EBA). В Лондон беше открит офис на EBA. Нямаше ясно разделение на правомощията между EVA, ЕЦБ и други регулатори на Европейския съюз. В момента се решава въпросът за прехвърлянето на офиса на EBA на континента. Париж, Франкфурт, Рим и други градове от континентална Европа се борят за правото да бъдат домакини на EVA. Най-вероятно офисът все пак ще получи разрешение за пребиваване във Франкфурт.