Бази данни в юриспруденцията - Информатика, програмиране

1. Въведение. 3 стр.

2. Създаване на базата данни. 4 страници

3. Система за управление на бази данни. 9 стр.

4. Правни бази данни. 11 стр.

5. Бази данни за законодателството в Интернет и на CD. 14 страници

6. Заключение. 17 стр.

7. Списък с литература. 18 стр.

На съвременния етап от развитието на обществото и правоотношенията в България има все повече юристи. Съответно нараства необходимостта от разпространение на копия от закони, необходими за ежедневните правни дейности. Става не само неудобно и нерационално да се съхраняват огромни масиви от книги, списания и вестници, където са написани определени закони, но и доста скъпо. В края на ХХ век се случи значителен технологичен пробив, който направи възможно съхраняването на информация не само в писмена и печатна форма, но и в електронен вид. Това направи възможно поставянето на големи количества информация на много малки носители. Поради факта, че законите са огромен текстов масив, стана много удобно да ги съхранявате в електронен вид, тъй като текстовата информация заема много малко място. Освен това търсенето на правна информация е значително опростено: ако по-рано, за да намерите конкретен закон или наредба, беше необходимо да прелистите много страници, сега можете да намерите необходимия правен документ само за няколко секунди.

Потоците от информация, циркулиращи в света, който ни заобикаля, са огромни. Те са склонни да се увеличават с времето. Следователно във всяка организация, както голяма, така и малка, възниква проблемът с организирането на управление на данни, което да гарантира най-ефективната работа. И дори днес, без бази данни, е невъзможно да си представим работата на повечето финансови,промишлени, търговски и други организации. Ако нямаше бази данни, те просто щяха да се задавят в информационна лавина.

2. Създаване на базата данни.

Базата данни е набор от структурирани и взаимосвързани данни и методи, които осигуряват извадка от данни и показване. Microsoft Access ви позволява да управлявате цялата информация от един файл с база данни. В този файл се използват следните обекти:

1. таблици за запис на данни;

2. заявки за търсене и извличане само на необходимите данни;

4. отчети за анализиране и отпечатване на данни в определен формат;

Успешният дизайн на базата данни гарантира, че е лесна за поддръжка. Данните трябва да се съхраняват в таблици и всяка таблица трябва да съдържа информация от същия тип, тогава ще бъде достатъчно да актуализирате конкретни данни само на едно място, така че актуализираната информация да се отразява в цялата база данни.

Следват основните изисквания за организиране на база данни.

1. Установяване на многостранни отношения. Различните програмисти изискват различни логически файлове. Тези файлове се получават от един и същ набор от данни. Между елементите на съхранените данни могат да съществуват различни връзки. Някои бази данни ще съдържат сложна мрежа от връзки. Методът на организиране на данните трябва да бъде такъв, че да е възможно лесно да се представят тези връзки и бързо да се съгласува промените в тях. Системата за управление на база данни трябва да осигурява възможност за получаване на необходимите логически файлове от наличните данни и връзките, съществуващи между тях. Трябва да има поне малка прилика между представянето на логически файл в приложна програма и начина, по който данните се съхраняват физически.

2. Изпълнение. Базите данни, специално проектирани за използване от техния терминален оператор, осигуряват време за реакция, което е задоволително за диалога между човек и терминал. Освен това системата от бази данни трябва да осигурява адекватна производителност. В системи, проектирани за малък поток от заявки, пропускателната способност налага малки ограничения върху структурата на базата данни. В системи с голям поток от заявки, като например системи за резервация на самолетни билети, пропускателната способност има решаващо влияние върху избора на организация на физическото съхранение на данни.

В системите само за партиди времето за реакция не е толкова важно и методът на физическа организация може да бъде избран, за да се осигури ефективна пакетна обработка.

3. Минимални разходи. За да се намалят разходите за създаване и работа с база данни, се избират такива методи на организация, които минимизират изискванията за външна памет. Когато използвате тези методи, физическото представяне на данните в паметта може да бъде много различно от представянето, използвано от приложния програмист. Преобразуването от едно представяне в друго се извършва чрез софтуер или, ако е възможно, чрез хардуер или фърмуер. В такива случаи човек трябва да избира между цената на алгоритъма за преобразуване и спестяването на памет.

4. Минимално съкращаване. В системите за обработка, които съществуваха преди използването на системи за управление на бази данни, информационните фондове имаха много високо ниво на излишък. Повечето лентови библиотеки съдържаха много излишни данни. Дори когато се използват бази данни, тъй като повече информация се агрегира в интегрирани бази данни, потенциалътпоявата на излишни данни постепенно се увеличава. Излишните данни са скъпи в смисъл, че заемат повече памет от необходимото и изискват повече от една операция за актуализиране. Целта на организацията на базата данни трябва да бъде да унищожи излишните данни, където е полезно, и да контролира несъответствията, причинени от наличието на излишни данни.

5. Възможности за търсене. Потребителят на базата данни може да се свърже с нея с различни въпроси относно съхраняваните данни. В повечето съвременни търговски приложения типовете заявки са предварително дефинирани и физическата организация на данните е проектирана да ги обработва с необходимата скорост. Повишените изисквания към системите са да гарантират, че такива заявки се обработват или че се генерират отговори, които не са планирани предварително.

6. Почтеност. Ако базата данни съдържа данни, които се използват от много потребители, много е важно елементите на данните и връзките между тях да не се прекъсват. Необходимо е да се вземе предвид възможността за грешки и различни видове случайни повреди. Процедурите за съхранение, актуализиране и включване на данни трябва да са такива, че системата да може да възстанови данни без загуба в случай на повреда. Необходимо е изчислителната система да гарантира целостта на данните, съхранявани в нея.

7. Сигурност и секретност. Данните в системите с бази данни трябва да се пазят поверителни и защитени. Запомнената информация понякога е много важна за институцията, която я използва. Не трябва да се губи или краде. За да се увеличи устойчивостта на информацията в базата данни, е важно тя да бъде защитена от хардуерни или софтуерни повреди, от катастрофални и криминални ситуации, от некомпетентно или злонамерено използване от лица, които могат да злоупотребят с нея.използване.

Тайната се определя като правото на лица или организации да определят кога, как и колко подходяща информация може да бъде разкрита на други лица или организации.

8. Връзка с миналото. Организациите, които управляват системи за обработка на данни за известно време, харчат значителни суми пари за писане на програми, процедури и организиране на съхранение на данни. В случай, че една компания започне да използва нов софтуер за управление на база данни на компютърна инсталация, много е важно тя да може да работи с програмите, които вече съществуват в тази инсталация, обработените данни могат да бъдат подходящо конвертирани. Подобно условие изисква наличието на софтуерна и информационна съвместимост и липсата му може да бъде основна възпираща пречка при прехода към нови системи за управление на бази данни. Важно е обаче проблемът с връзката с миналото да не задържа развитието на средствата за управление на бази данни.

9. Връзка с бъдещето. Особено важна е връзката с бъдещето. В бъдеще данните и тяхната среда за съхранение ще се променят по много начини. Всяка бизнес организация се променя с времето. Тези промени са особено скъпи за потребителите на системи за обработка на данни. Огромните разходи, необходими за внедряване на най-простите промени, силно възпрепятстват развитието на тези системи. Тези разходи се изразходват за трансформиране на данни, презаписване и отстраняване на грешки в приложения в резултат на промени. С течение на времето броят на приложенията в една организация нараства и затова перспективата за презаписване на всички тези програми изглежда нереалистична. Една от най-важните задачи при проектирането на база данни е да се планира базата данни по такъв начин, чепромени в него могат да бъдат направени без промяна на приложните програми.