Берлинският въпрос, Карибската криза, Влошаване на отношенията с Китай и Албания - Нови реалности
Берлински въпрос
Когато според конституцията на ФРГ, издадена през 1949 г., Западен Берлин е обявен за част от ФРГ, съветските и източногерманските правителства отказват да признаят това, считайки този акт за юридически необоснован. През 1957 г. те започват да настояват тази част на Берлин да получи статут на свободен град. През 1958 г. Хрушчов създава нова криза.
Ако исканията му не бъдат приети, Хрушчов заплаши, че СССР ще напусне контролните органи на Берлин, оставяйки западните сили да общуват директно с източногерманското правителство (което не беше признато нито от западногерманското правителство, нито от западните съюзници).
Западните сили отхвърлиха проекта на Хрушчов. В противовес на него те издигнаха т. нар. „всеобхватен план“, който предвиждаше както уреждането на мирните отношения с Германия, така и разоръжаването и обединението на Германия. Осъзнавайки, че подобно решение на проблема заплашва да ликвидира социалистическата система на ГДР, Хрушчов отказва да даде съгласието си за това.
Карибска криза
Правителството на СССР видя в този проблем възможност да разшири социалистическия лагер и да изгради свой собствен пост точно край бреговете на Съединените щати. При тези условия СССР през 1962 г. решава да разположи на острова ракети със среден обсег с ядрени бойни глави.
В рамките на няколко месеца американската система за сигурност, създадена от Съединените щати през 20 век, се срина. Тя се основаваше на факта, че вражеските войски няма да могат да ударят територията на Америка с оръжията си. Сега на самия бряг на Съединените щати има военна база на СССР. Белият дом поиска премахването на вече инсталираните ракети от Куба и връщането на военните кораби, които носят нови ракети. В противен случай той заплаши да им нанесе ракетни и бомбени удари, които неминуемо ще последватпълномащабна война между двете страни.
Карибската криза беше кулминацията на изострянето на отношенията между държавите от периода на Студената война. След това започва бавен и непостоянен процес на подобряване на отношенията между страните на социализма и капитализма. Така, достигайки ръба на бездната, и двамата противници се оттеглиха.
Влошени отношения с Китай и Албания
Втората половина на 50-те години е белязана от рязко влошаване на отношенията с КНР.
От 1957 г. китайското ръководство започва да изразява остри критики към съветския модел на изграждане на социализма и разгръщащата се в СССР кампания за разобличаване на култа към личността. Мао Цзедун открито започва да претендира за ролята на втори лидер в социалистическия свят и световното комунистическо движение. Китай вече не искаше да се примирява с ролята на "малък брат" в семейството на социалистическите народи. Опитите на Москва да изглади съветско-китайските противоречия чрез провеждане на срещи на комунистическите и работническите партии през 1957 и 1960 г. не бяха успешни. Обвинявайки съветското ръководство в отстъпление от принципите на марксизма-ленинизма и ревизионизма, Пекин рязко се обяви за съкращаване на отношенията със СССР: през 1960 г. Китай предяви претенции към редица гранични територии на СССР и Монголия. В същото време възникват проблеми в отношенията между СССР и Албания, които подкрепят политиката на Мао на международната арена.
През 1961 г. Албания отказва да предостави на СССР военноморски бази и арестува съветските подводници в своите пристанища.
През 1962 г. съветско-албанските отношения всъщност са прекъснати, а през 1968 г. Албания се оттегля от Варшавския договор.
От 1962 г. на съветско-китайската граница започват въоръжени конфликти. Особено място в рамките на социалистическия лагер заема и Румъния, която през 1958гпостигна изтеглянето на съветските войски от нейната територия. До голяма степен те се ръководеха от Китай и лидерите на Северна Корея.
Така в годините на „размразяването“ започва нарушаването на единството на социалистическите страни.