Бежин поляна
той вярваше, че е напълно изгубен, и като вече не се опитваше ни най-малко да разпознае околните места, почти напълно удавен в мъглата, той тръгна право напред, според звездите - наслуки. Около половин час вървях така, като трудно пренареждах краката си. Сякаш никога през живота си не съм бил на толкова празни места: никъде не мигаше светлина, не се чуваше никакъв звук. Един леко наклонен хълм отстъпваше място на друг, ниви се простираха безкрай след ниви, храсти сякаш внезапно изникнаха от земята пред самия ми нос. Продължих да вървя и щях да легна някъде до сутринта, когато изведнъж се озовах над страшна пропаст.
Бързо дръпнах назад изпънатия си крак и през едва прозрачния здрач на нощта видях обширна равнина далеч под мен. Широка река го заобикаля в полукръг, оставяйки ме; стоманени отражения на водата, от време на време и смътно проблясващи, показваха нейния курс. Хълмът, на който бях изведнъж се спусна в почти отвесна скала; огромните му очертания се отделяха, чернееха, от синкавата въздушна празнота и точно под мен, в ъгъла, образуван от тази скала и равнината, близо до реката, която на това място стоеше като неподвижно, тъмно огледало, под самата стръмнина на хълма, два пламъка горяха и димяха един до друг с червен пламък. Хора се гъмжаха около тях, сенки се колебаеха, понякога предната половина на малка къдрава глава беше ярко осветена.
Най-накрая разбрах къде съм отишъл. Тази поляна е известна в нашите околности под името Бежини ливади. Но нямаше възможност да се върна у дома, особено през нощта; краката ми се клатеха под мен от изтощение. Реших да се кача до светлините и в компанията на хората, които взех за пастири, да чакам разсъмване. Слязох благополучно, но преди да имам време да пусна последния клон, който хванах, когато изведнъж две големи, бели, рошави кучета залаяха злобновтурна се към мен. Около светлините кънтяха детски звучни гласове; две-три момчета станаха бързо от земята. Отговорих на техните въпросителни викове. Те се затичаха към мен, веднага си спомниха кучетата, които бяха особено поразени от външния вид на моята Дианка, и аз се приближих до тях.
Сбърках, като обърках хората, които седяха около тези огньове, с тълпите. Те били просто селски деца от съседните села, които пазели стадото. В горещия летен сезон конете се изгонват от нас през нощта, за да се хранят на полето: през деня мухите и мухите не им дават почивка. Изгонването на стадото преди вечерта и въвеждането на стадото на разсъмване е страхотен празник за селските момчета. Седнали без шапки и в стари овчи кожуси върху най-оживените гъделички, те се втурват с весело викане и викове, увисват с ръце и крака, скачат високо, смеят се силно. Лек прах се издига в жълта колона и се втурва по пътя; дружен тропот отеква надалече, конете тичат с наострили уши; пред всички, с вдигната опашка и постоянно сменящи крака, препуска в галоп някакъв рижав космически човек, с репей в разрошена грива.