| Сибелиус Ян
Жан Сибелиус имаше честта да стане символ на страната си. Финландският народ почита маестрото още приживе с такива почести, които се отдават само на малцина композитори. Наследството на Сибелиус е доста впечатляващо: 7 симфонии, 9 симфонични поеми, 3 симфонични сюити, концерт за цигулка.
Финландия / Композитор / Късен романтизъм, неокласически черти / Основни жанрове: симфонична музика, концерт
Жан Сибелиус имаше честта да стане символ на страната си. Финландският народ почита маестрото още приживе с такива почести, които се отдават само на малцина композитори. Сибелиус е толкова мащабна фигура, истински блок, че може да се пише за него безкрайно. Музиката на Сибелиус е цялостна и оригинална. Изглежда, че е буквално издълбан от гранитен камък.
Сибелиус живя дълъг живот и премина през труден творчески път, превръщайки се в най-голямата музикална фигура. В самата му личност всичко е много трудно. Известно е, че той беше джентълмен с характер, понякога сприхав, непредсказуем и много особен. Гений, с една дума. Той, като национален финландски композитор, главният герой на страната, чието лице беше на банкнота от 100 финландски крони (колко композитори имаме на пари?), докато самият той не беше финландец по националност. Сибелиус е етнически швед и говореше предимно шведски. Във Финландия обаче има два официални езика.
Йохан Кристиан Юлий Сибелиус е пълното му име. В семейния кръг само Яне. Това е доста често срещано име в Скандинавия. По-късно обаче той се нарича по френски Жан и по целия свят е известен именно като Жан Сибелиус. В България упорито го наричат Жан Сибелиус. Такава е традицията.
Говорейки заСибелиус, няма как да не споменем връзката на композитора с България. Той е роден и живял на територията на Великото херцогство Финландия, което тогава е било част от Българското царство. Всъщност той е български поданик до 1917 г., когато със свой указ Владимир Илич Ленин дава независимост на Финландия. Сибелиус поддържа активни творчески връзки с български композитори. Много изследователи отбелязват връзката между първите симфонии на Сибелиус и Бородин. През 1906 г. Сибелиус посещава Санкт Петербург, дирижирайки своята симфонична поема „Дъщерята на Севера“. Известно е, че той е бил приятел с Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов, с които го свързва не само любовта му към музиката, но и специална страст към силните напитки.
Сибелиус обаче е най-дълго живелият композитор. Той изживя живот от почти век. Композиторът умира на деветдесет и три години през 1957 г. Във финландския град Турку има музей на Сибелиус. Този музей се появява благодарение на усилията на Ото Андерсон, професор по етнология и музикология в Академията Або, който събира информация за композитори и музика и през 1928 г. дарява колекция от музикални инструменти на града. През 30-те години на миналия век музеят се сдобива с ръкописите на Жан Сибелиус и подробна информация за живота и творчеството на композитора, предоставена от приятеля на Сибелиус Адолф Паум. Още през 1949 г. Сибелиус се съгласява музеят, който се нарича "Музикални и исторически колекции на Академията Або", да бъде преименуван в негова чест.
В работата на Сибелиус има силна връзка с фолклора на финландската земя. Композиторът винаги е имал интерес към всичко финско и особено към финландския език. Сибелиус открива мистериозния свят на Калевала: „Мисля, че Калевала е много модерна. Според мен тя е самата музика: тематаи вариации”. Докато работи върху симфоничната поема Kullervo, Сибелиус се запознава с известния разказвач Ларин Параске, който по това време е в Порвоо. Автентичното изпълнение на руни и оплаквания повлия не само върху темите на Кулерво, но и върху формирането на собствения музикален език на Сибелиус. За Финландия Сибелиус е Глинка, Чайковски и Прокофиев, събрани в едно.
Втората симфония е всеобщо призната и популярна в целия свят. Първата част е спокойна, може да се каже пасторална. В същото време в него има някаква природна сила, нещо истинско, неподправено. И е невъзможно да не го чуете. Втората част на симфонията демонстрира различно настроение. Мрачността, която по-късно ще стане отличителна черта на стила на Сибелиус, прониква в музиката. Това е много красива, изразителна музика. Във финала на творбата се чува влиянието на българската школа, има аналогии с Чайковски и Глазунов. Сибелиус каза за отношението си към тембърните цветове:„Никога не съм бил законно женен за оркестъра, винаги съм бил негов любовник. »
Интересното е, че Сибелиус често е сравняван с Малер. Те са почти на една възраст, въпреки че Сибелиус надживява Малер с 40 години. През 1907 г. Густав Малер идва в Хелзинки с концерти. Срещнаха се и си поговориха. Сибелиус ентусиазирано каза на Малер: „Възхищавам се на вашите симфонии. Дълбоката логика на симфонията като жанр изисква вътрешно единство на всички нейни теми. На което Малер отговаря с абсолютно противоположно твърдение: „Една симфония трябва да бъде като света: всичко трябва да се побере в нея.“Малер, който е един от най-известните диригенти на своето време, никога не е дирижирал произведенията на своя колега.
Сибелиус, подобно на много композитори, мечтае да напише Деветата симфония. За много композитори деветтова е свещено число. Бетовен, Шуберт, Брукнер, Малер, дори Ралф Вон Уилямс се стремяха да постигнат тази цифра. Сибелиус дори не можа да завърши Осмия. Още по време на написването на Шестата симфония той отбелязва:„Работата вече не върви със същата скорост, както преди, а самокритичността нараства извън всякакви граници.“Известно е, че Сибелиус работи щателно върху създаването на Осмата симфония до 1943 г. Очевидно резултатът не го задоволява и в края на 40-те години композиторът изгаря редица произведения. Това се превърна в неоспоримо доказателство за мистериозното „мълчание на Järvenpää”. Осмата симфония трябваше да бъде голям шедьовър. Между другото, там беше предвиден хор. Измъчван от дълбока творческа криза, Сибелиус завършва своята композиторска кариера повече от тридесет години преди края на живота си. През цялото това време музикалният свят чакаше нови композиции от него, особено Осмата симфония, за която се говори толкова много, но очакванията не се оправдаха. Последните години живее всъщност в творческо мълчание и отчаяние.
Загадката на Сибелиус не е лесна за решаване. Въпреки че е странен композитор, той със сигурност е велик. Музиката му действа като настойка от мистериозни билки. Сякаш го пиеш и не знаеш как ще свърши - забавление, тъга, забрава, а може би и смърт.
Най-популярното и често изпълнявано произведение на Сибелиус е малкият шедьовър "Тъжният валс" (Valse triste). Вероятно не всеки знае, че това е само една част от музиката към драмата на А. Ярнефелт "Смърт" (Kuolema). Главният герой на драмата Паавали е убеден, че смърт няма. Но по време на представлението роднините му един по един напускат този свят: смъртта отнема майка му, съпругата, децата и принуждава Паавали да се преклони смирено пред нейната сила. Музиката на "Тъжния валс" илюстрира следната картина: синът стои през нощта налеглото на умиращата майка и вижда Смъртта да идва до леглото.
Смъртта на самия Жан Сибелиус е заобиколена от трагична мистерия. Маестрото умира в Айнола точно в момента, когато неговата Пета симфония, която се счита за най-жизнеутвърждаващата от всичките му творби, е изпълнена в залата за тържества на Хелзинкския университет.