Биография на Чингиз Айтматов
Чингиз Айтматов
Киргизки съветски прозаик, пишещ на киргизки и български език.
Роден в семейството на един от първите киргизки комунисти. Под влияние на семейството бъдещият писател от дете се приобщава към българската култура, българския език и литература.
През 1937 г. баща му, който заема ръководна позиция, е репресиран и Чингиз трябва да се сблъска с реалния живот на хората: трудовият му опит започва на десетгодишна възраст, а от четиринадесет години той трябва да работи като секретар на селския съвет (това беше времето на Отечествената война и възрастните мъже бяха на фронта), решавайки най-трудните въпроси от живота на голямо село.
След като завършва осем класа, той постъпва в Джамбулския зоотехникум, който завършва с отличие, и е приет без изпити в Земеделския институт. В студентските си години той пише малки бележки, статии, есета, публикува ги във вестници. След дипломирането си работи като специалист по животновъдство, като продължава да пише.
Излиза в печат през 1952 г. с разказ на български език „Вестник Джуидо“.
Младият писател стана широко известен с разказа "Джамиля" (1958) за любовта, която издържа на всички изпитания, за правото на по-рано потисната киргизка жена на лично щастие и социална активност, която по-късно беше включена в книгата "Приказката за планините и степите" (Ленинска награда, 1963). През 1961 г. излиза разказът „Моята топола в червен шал“. Следват разказите "Първият учител" (1962), "Майчина нива" (1965), "Сбогом, Гюлсари!" (1966), "Белият параход" (1970) и др.
Във фокуса на вниманието на писателя е проблемът „човекът и обществото”. Героите на Ахматов са духовно силни, хуманни, активни хора от съвременната епоха. Айтматов действа като новаторски писател, майстор на психологическия портрет
Ч. Айтматов успя да направи дипломатическикариера: беше посланик на СССР в Люксембург.
Айтматов - депутат от Върховния съвет на СССР от 7-мо свикване.
В момента (след разпадането на СССР) той е посланик на Киргизстан в Белгия, но не напуска литературната си дейност (романът "Марката на Касандра", 1994 г.) Според писателя той все още не е научил три неща: "да карам кола - имам шофьор, да говоря чужд език - винаги има преводач до мен и да работя на компютър - пиша на ръка."