Биография на Лудвиг ван Бетовен
Биография на Лудвиг ван Бетовен
Биография, история на живота на Лудвиг ван Бетовен
Лудвиг ван Бетховен (кръстен на 16 декември 1770 г., Бон - 26 март 1827 г., Виена) е немски композитор, представител на виенската класическа школа.
Детство и младост
През 1787 г. посещава Моцарт във Виена, който високо оценява уменията му на пианист-импровизатор. Първият престой на Бетовен в музикалната столица на Европа е кратък (след като научава, че майка му умира, той се връща в Бон). През 1789 г. Бетовен постъпва във философския факултет на университета в Бон, но не учи там дълго. Последното преместване на Бетовен във Виена става през 1792 г.
Във Виена Бетовен усъвършенства композицията си, първо с Хайдн (с когото няма връзка), след това с Шенк, Албрехтсбергер и Салиери.
До 1802 г. Бетовен създава 20 сонати за пиано, в т.ч. „Патетична соната“ (1798) и така наречената „Лунна соната“ (1801). В редица сонати Бетовен преодолява класическата тричастна схема, като между бавната част и финала поставя допълнителна част - менует или скерцо; така сонатният цикъл се оприличава на симфоничен. Между 1795 и 1802 г. са написани първите 3 концерта за пиано, 2 симфонии, 6 квартета (оп. 18), 8 сонати за цигулка и 2 сонати за виолончело, както и много други композиции за камерни ансамбли. От малък Бетовен удивлява и възхищава съвременниците си с мащаба на идеите си, неизчерпаемата изобретателност на тяхното изпълнение и неуморния стремеж към нещо ново.
Стилът на Бетовен от средния период се характеризира с безпрецедентна интензивност на развитие на мотивите, увеличен мащаб на развитие на соната, ярки тематични, динамични, темпови, тонални,регистрирайте контрасти. Всички тези признаци са присъщи и на онези шедьоври от 1803-1812 г., които не принадлежат към действителната "героична" линия: Четвърта, Шеста ("Пасторална симфония"), Седма и Осма симфония, 4-ти концерт за пиано и Концерт за цигулка и оркестър, "Валдщайнова соната" за пиано, три струнни квартета op. 59, посветен на граф Разумовски (по чиято молба Бетовен включва български народни теми в първия и втория от тях), „Трио на ерцхерцога” за пиано, цигулка и виолончело и др.
През годините 1813-1815 Бетовен композира малко. Той преживява упадък на моралните и творчески сили поради глухота и осуетяване на брачните планове. Освен това през 1815 г. Бетовен се грижи за своя племенник (син на починалия му брат), който има много труден характер; по въпросите на настойничеството Бетовен е принуден да съди вдовицата на брат си. Скоро започва нов - относително казано, късен - период от творчеството на Бетовен. За 11 години изпод писалката му излизат 16 мащабни произведения: 2 сонати за виолончело и 5 пиано, 33 вариации на валс от А. Диабели, тържествена меса, деветата симфония и 6 струнни квартета.
В музиката на късния Бетовен се запазва и дори се влошава такава характеристика на предишния му стил като богатството на контрасти. Както в драматични и екстатично-ликуващи, така и в лирични или молитвено-медитативни епизоди, тази музика апелира към екстремните възможности на човешкото възприятие и съпричастност. За Бетовен актът на композиране се състои в борба с инертната звукова материя, както красноречиво се доказва от прибързаните и често нечетливи ноти на неговите чернови; емоционалната атмосфера на по-късните му опуси до голяма степен се определя от усещането за болезнено преодоляно противопоставяне. КъсенБетовен обръща малко внимание на конвенциите, приети в изпълнителската практика (характерна нотка: след като научи, че цигуларите се оплакват от технически трудности в неговия квартет, Бетовен сякаш възкликна:„Какво ме интересуват техните цигулки, когато вдъхновението говори в мен!“). Той има особена привързаност към изключително високи и изключително ниски инструментални регистри (което отчасти се дължи на стесняването на спектъра от звуци, достъпни за неговия слух), към сложни, често силно усъвършенствани полифонични и вариационни форми, към разширяване на традиционната схема на инструментален цикъл от четири части чрез включване на допълнителни части или секции в него.
Един от най-смелите опити на Бетовен за обновяване на формата е огромният хоров финал на Деветата симфония към текста на одата на Шилер „Към радостта“. Тук за първи път в историята на музиката Бетовен осъществява синтез на симфоничния и ораториалния жанр. Деветата симфония служи като модел за художниците от епохата на романтизма, увлечени от утопията на синтетичното изкуство, способно да трансформира човешката природа и духовно да обедини масите от хора. Що се отнася до езотеричната музика на последните сонати, вариации и особено квартети, в нея е обичайно да се вижда предвестник на някои важни принципи на организиране на тематика, ритъм и хармония, разработени през 20 век. В Тържествената меса, която Бетовен смята за най-доброто си творение, патосът на универсалното послание и изтънченото, на места почти камерно писане с елементи на стилизация в архаичен дух образуват уникално по рода си единство.
През 1820-те години славата на Бетовен се простира далеч отвъд Австрия и Германия. Тържествената меса, написана по поръчка от Лондон, е изпълнена за първи път в Санкт Петербург. Въпреки че творчеството на късния Бетовен е малкоотговаряше на вкусовете на съвременната виенска публика, която отдаде своите симпатии на Росини и по-леките форми на камерно музициране, съгражданите осъзнаха истинския мащаб на неговата личност. Когато Бетовен умира (от цироза на черния дроб), около 10 000 души го изпращат в последния му път.
В живота на Бетовен имаше място за любовта към жените. Дълго време вдъхновение на композитора е графиня Джулиета Гуичарди, негова ученичка. Лудвиг беше луд по Жулиета. Той дори мислеше да вземе красиво момиче за своя съпруга ... Графинята обаче разби сърцето на Бетовен, предпочитайки граф Венцел Галенберг пред него.
Има няколко версии относно истинската причина за смъртта на композитора. Така че отначало се смяташе, че Бетовен е починал от чернодробно заболяване. Скоро обаче стана ясно, че Лудвиг може да убива и ... да води. Лекуващият лекар на Бетовен, Андреас Ваврух, редовно пробива перитонеума на пациента си, за да отстрани излишната течност, и поставя оловни лосиони върху раните. Някои изследователи смятат, че оловото бавно убива Бетовен.