Биография на Василий Баженов - биография на Баженов В

  • Баженов

василий

биография

Баженов

биография

биография

Баженов

биография

василий

василий

Баженов

Баженов

биография

биография

Баженов

василий

биография

Баженов

василий

биография

василий

Баженов

василий

василий

биография

Баженов

биография

василий

василий

биография

василий

Баженов

василий

василий

василий

Баженов

биография

Баженов

василий

биография

Биография на Василий Баженов

Баженов В.И.. - художник, архитект и зидар.

Василий Иванович Баженов - български архитект, е роден в Москва през 1737 г. в семейството на църковен служител на една от катедралите на Кремъл. Като дете бъдещият архитект се увлича от рисуването на сгради, копира техните силуети.

Д. Ухтомски се заинтересува от момчето и той влезе в училището на архитект, след което го чакаше Академията на изкуствата. В Академията сред учителите на Баженов са Кокорипов и Уолин-Деламот.

По-късно, в началото на 60-те години, Ш. Дювал става негов учител в Парижкото училище за изящни изкуства. След като учи в училище, той е изпратен в Италия и веднага е избран за две професорски длъжности в Академията на Свети Лука в Рим.

Когато Василий Иванович се завърна в родината си, той беше удостоен със званието академик. Всичко вървеше чудесно, изглеждаше, че всички врати са отворени за Василий Иванович. Но той и талантът му не стигнаха до съда в Санкт Петербург, така че нямаше друг избор, освен да се премести в Москва. Това се случи през 1767 г.

Но дори и в Москва най-добрите му проекти остават безполезни и нереализирани. Баженов замисли реконструкцията на самия Кремъл, както и строителствотоКремълският дворец, но всичко остана само на хартия.

Строителството на дворцово-парковия ансамбъл, започнало в Царицино, не е завършено. Според проекта тя е замислена в популярния тогава псевдоготически стил. Но архитектът не се опитва да копира европейците, а внася български традиции в проекта.

Сградата на двореца не беше одобрена от Екатерина II, тя не го хареса и строителството беше закрито. Повече от двеста години този недовършен дворец стои в руини и едва сега са направени опити да бъде завършен.

Баженов построява Арсенала в Санкт Петербург, а по-късно и сградата Арсенал в Московския Кремъл.

Пашковата къща, която е построена за П. Е. Пъшков (български земевладелец), се счита за една от най-съвършените сгради на архитекта Василий Иванович Баженов. Сега в тази сграда има музей на книгата и филиал на българската библиотека.

Сградата е построена на стръмен хълм, с фасада, гледаща към Кремъл. На хълма има градина, оградена с решетка от ковано желязо. Един от плановете за реконструкция включва цялостна реконструкция на външния вид на сградата.

Любопитно е, че тя е спомен от някогашния бит на стопаните. В края на краищата сградата, издигната от Баженов, беше подобна на имения дворец, познат на московските благородници. Лъвският дял от времето на собственика на земята, като правило, е бил в града, а останалата част в провинцията. За него беше от голямо значение ежедневието да остане същото, обстановката да е удобна и да не отстъпва на града.

Баженов, съчетавайки различни традиции в архитектурата, украсява фасадата на нивото на втория етаж с портик, а отстрани поставя статуи на музи. Това беше един вид имитация на античността. Времето на класицизма, в което живее архитектът, съответства на балюстрадата и беседката над самата къща.

Смесеният стил в творчеството на Бажов е достаотговаряше на времето, в което живееше.

Новаторството на архитекта не винаги среща подкрепа, не всички са готови за него. Но конструкцията на сградата, необичайна за онова време, много органично се вписваше в градския пейзаж и беше приятна за окото. Беше като дворец, издигнал се до небето. Пашковата къща е използвана в романа си Майсторът и Маргарита от великия писател Михаил Булгаков. Неговият Воланд от покрива на тази сграда гледаше Москва през двадесетте години. И сега тази къща е украшение на града, въпреки че околностите му са станали съвсем различни.

Последната работа на великия майстор Баженов е замъкът Михайловски в Санкт Петербург, който е завършен след смъртта на майстора.

Постиженията на Василий Важенов:

• Изключителен български архитект. • Основоположник на псевдоготиката в България.

Дати от биографията на Василий Важенов:

• 1737 ─ роден; • 1758 ─ заминава за Санкт Петербург; • 1762 ─ получава званието адюнкт; • 1765 ─ получава званието академик на Академията на изкуствата; • 1767 ─ започва работа в Москва; • 1799 ─ умира.

Интересни факти за Василий Важенов:

• Като дете е хорист в Страстния манастир, но влечението към рисуването си казва думата. • След смъртта на императрица Екатерина II Павел I сближава Василий Иванович с императорския двор.

">