Битката при Зама Последната битка на Ханибал
През пролетта на 204 г. пр.н.е. д. Публий Корнелий Сципион акостира с войски в Африка, нанасяйки удар в самото сърце на Картаген. Въпреки консулските си правомощия, той командва малка армия - има само два легиона под негово командване и 7000 доброволци, наети в Италия. В продължение на две години той разширява плацдарма за по-нататъшно настъпление. Успява да се наложи в Африка и да привлече на своя страна нумидийците – отлични ездачи и стрелци. Използвайки тактиката, възприета от Ханибал, Сципион побеждава картагенския командир Гисгон и завзема инициативата. След това Сципион окупира Тунис и поема контрола над пътищата за доставка на храна до Картаген. Положението на картагенците ставало все по-трудно.
Успехите на римляните в Африка изискват решителни мерки - Ханибал Барка е призован от Италия да защити столицата. По това време той вече е опитен военачалник и за неговото военно ръководство се носят легенди. Той беше на 45 години, знаеше как да убеждава хората и да води войниците след себе си. В критичен за държавата момент той се завръща в Африка, за да унищожи римската армия и да накаже предателите нумидийци. Заедно с Ханибал в Африка пристигат неговите ветерани, които вече са се били с него в Италия в продължение на 15 години. Те бяха опитни воини, лично предани на Ханибал.
Ханибал каца на юг от Картаген и веднага започва активни действия. Той трябваше да попълни армията (особено командирът разчиташе на нумидийските наемници), да освободи Картаген от хранителната блокада и да хвърли римляните в морето. Скоро войски от Италия пристигат навреме за него, които се състоят от келти, иберийци и маври. Силите на картагенците нараснаха до 35 хиляди души, а освен пехота и кавалерия, армията включваше бойни слонове. От голям градГадрумет Ханибал се премести на североизток и лагерува близо до град Зама, на 150 км западно от Картаген.
Битката трябваше да реши не само изхода от войната, но и кой ще получи ролята на хегемон в света. Картаген защитава своята независимост, римляните се борят за мир. Ето какво пише гръцкият историк Полибий за предстоящата битка: „Никога досега не е имало войски, толкова опитни в боя, толкова щастливи и умели във военните дела командири; Никога досега съдбата не е обещавала толкова ценни награди на бойците. Победителят трябваше да получи власт не само над Либия и Европа, но и над всички останали познати ни досега страни по света.
Сципион подреди войските си по следния начин: в центъра на две линии той построи пехота (в първата линия на hastati - млади войници, във втората линия на принципи и triarii - ветерани), кавалерията беше разположена по фланговете. При Зама римляните използвали разчленена бойна формация, която позволявала да се комбинират стрелци и тежки пехотинци в редиците и да се правят бързи промени.
Ханибал при Зама имаше 80 слона - повече от всякога (слоновете обаче бяха зле обучени). Той реши да строи слонове пред фронта си, за да изплаши римляните и да си пробие път през тяхната линия като таран. Пехотата беше подредена в три линии: в първата келтите и иберите, които пристигнаха навреме за него от Италия. Във втория ред са картагенски наемници, наети в Африка и отряд македонци. Ветераните на Ханибал се подредиха на трета (резервна) линия. На фланговете бяха нумидийската и картагенската конница.
Съотношението и размерът на армиите, които се бият при Зама, все още е въпрос на спорове, но силите на страните вероятно са били приблизително равни (около 35 хиляди души от всяка страна), но римляните са имали превъзходство вкавалерия, а пунианците съответно в пехотата.
Битката започва с атаката на римския фронт. Десетки слонове се движеха срещу армията на Сципион, но той успя да се подготви предварително. Имаше рев на тръби, хвърлячи обсипаха слоновете със стрели и стрели, което хвърли животните в паника. Животните се върнаха и започнаха да тъпчат собствените си войски - конницата на Ханибал беше особено ударена. Тези слонове, които се придвижиха напред, преминаха през римските манипули, построени на интервали по предната част, без да ги наранят.
Веднага след бягството на слоновете Сципион атакува с конница конниците на Ханибал и ги побеждава. Римската кавалерия се втурва да преследва бегълците и отпада от битката, но фланговете на картагенците са открити.
Пехотата (с изключение на ветераните от Ханибал) се придвижи една към друга. Пунианците напредват в два ешелона, римляните в една формация. Въпреки бързината на атаката на келтите и лигурите от първата линия на Ханибал, римският фронт не беше прекъснат и скоро самите легионери притиснаха галите, напредвайки в дълбока формация. Втората линия на армията на Ханибал не участва в тази атака. Италианските отряди на картагенците бяха разпръснати, но опитът за атака на втората линия на пунианите завърши с неуспех - манипулите на хастатите се задавиха в кръв. Принципите от втора линия се притекоха на помощ на своите другари и поведоха следващата атака. За тяхна сметка Сципион разширява фронта и помита врага от фланговете. Въпреки ожесточената съпротива картагенската фаланга беше отсечена и сега втората линия престана да съществува. По-нататък по пътя на римляните имаше свежи сили, които не участваха в битката и се състояха от ветерани на Ханибал.
Вместо веднага да се втурне да атакува третата линия на пунианците, Сципион прояви хладнокръвие и реорганизира войските си. Той събра всичкипехота в една линия, оставяйки хастати в центъра и изграждайки триарии по фланговете за едновременен удар с всички сили. Това повтори строителството на Ханибал в Кана. Римските войски показали желязна дисциплина. Но въпреки всички приготовления римляните не успяха да пробият системата на картагенците. Нито една от страните не можеше да надделее.
Изходът от битката се решава от римската кавалерия, която се връща на бойното поле и удря Ханибал в гръб. След упорита битка картагенците се поколебаха. Започва клане, армията на Ханибал престава да съществува, самият той едва успява да избяга. Римляните загубили вероятно около 5000 души.
Ето как Полибий описва бойното поле: „Всичко беше покрито с кръв, пълно с ранени и убити, ... купища трупове, кървящи и натрупани един върху друг, както и оръжия, разпръснати навсякъде в безпорядък заедно с хора.“ За Картаген всичко свърши. Най-великият генерал на елинистическия свят след Александър Велики е убит от римския консул. „Достойният срещна най-достойния“, както се казва в поговорката. Това поставя началото на нова ера – властта над Средиземноморието преминава към Рим.
Битката при Зама е рядък пример за сблъсък между двама истински гении на войната. Тънкото разбиране на тактиката и стратегията на Сципион и отличното познаване на врага помогнаха на Рим не само да оцелее, но и да победи страховития Картаген. Иронично е, че същите два легиона, които някога са избягали от бойното поле при Кана, са били основата на армията на Сципион при Зама. Скоро беше сключен мир. Втората пуническа война завършва с победата на Рим и само след 55 години Картаген ще бъде напълно разрушен от римляните. За Сципион битката при Зама е зенитът на кариерата му. Интересното е, че и двамата велики командири завършват живота си в изгнание и неизвестност, така че съдбите им се оказватсвързан до самия край.