Бивш подесаул (Игор Талков)
D mG mКакто и да е, братя, каквото и да еCFКакто и да е, братя да живеят,CС нашия атаманF(G m)AНяма нужда да тъгувате.
D♯ mF♯И го понесе покрай родната му страна,C♯G♯ mF♯Където гори и полета се превърнаха в предмостия...D♯ 7G♯ mD ♯ mБившият подсаул успя в тази войнаA♯ 7D♯ mИ я завърши като командир.
(По-нататък - изречено)E mНо природата е мъдра! и божественото око Той вижда всяка наша стъпка по трънливия път. Идва момент, когато всеки от нас На последния ред си спомня за Бог!
E mGКомандирът си спомни и проклятието на баща сиDA mGИ тъй като Божията заповед край реката не послуша,E 7A mE mКогато затворът щракна. И девет грама оловоH 7E mТе пуснаха грешната Му душа на съд.
GHE mИ затънтеното пази всичко в дълбините на ордена,E 7A mИ златните еполети са израснали в бреговете.DE mЗа години, за векове, завинагиHE mНепрекъснат спомен за Тихия Дон.
E mA mКакто и да е, братя, каквото и да еDGКакто и да е, братя да живеят,DС нашия атаманG(A m)HНяма нужда да тъгувате.
Преди да изпълни тази песен на един от концертите, Игор говори за това на кого е посветена: „Бившият царски офицер Филип Миронов, рицар на Св. Георги, герой от българо-японската война, предава клетвата си през 1917 г., откъсва своите ордени, златни еполети и кръстове и отива да се бие за така наречената „народна“ власт.