Благодарствена молитва (Оксана Андреева 2)
В тишината на нощта, когато не можеш да заспиш отново, Ние бързаме да прокълнем безсънието. А може би е дошъл часът да се помолиш - Да изтърсиш боклука на живота от душата си?
Благодаря ти, светли Боже мой, че веднъж се родих на света и че ще умра - благодаря ти и аз, на цялата твоя, както се казва, власт ...
Благодаря ти за слънчевото детство, За къщата, за татко и мама, за уюта - За семейния дух, даден ми като наследство, Както се предава кръвното родство.
Че вековните български основи Попих с майчиното мляко, Че се родих с българска душа, Необяснима от незапомнени времена...
Благодаря ти за изпитанията: Понякога отивам в този свят като на бой - Прости ми страхливите роптания, Дай ми смирение, съгласие със себе си.
Благодаря ти, че си грешник в този живот, Където правя грешки, пак падам, Неправеден, неверен, неуспешен Ти ми даваш да позная щастието и любовта.
Благодаря ви за радостта от майчинството, За този тежък ежедневен труд, За топло семейно единство, Това, което само децата ни дават в живота.
Особено съм благодарен, Боже, За светлия дар, изпратен от Теб, Може би в изпитание или може би, И за да станеш моя съдба?
Благодаря Ти за вдъхновението, За искрата, която вложи в мен: В душата Твоята най-съкровена частица Пее, звънтяща с опъната струна.
Благодаря Ти, светли Боже мой, че нишка свързваща си дал, че с вдъхновение смущаваш душата, със стихове сърцето да лекуваш.