България наистина ще може да построи 6 самолетоносача
Това каза първият заместник-председател на Комитета на Съвета на федерацията по отбрана и сигурност Клинцевич в ефира на предаването „Неделя вечер с Владимир Соловьов“ по канал „България 1“.
Наистина може. Шест? Може би шест. Ако няма какво друго да се направи.
Един модерен атомен самолетоносач струва около 6 милиарда долара. "Джордж Буш", последният построен в САЩ, им струваше 6,2 гигабокса. Не мисля, че ще ни излезе много по-евтино, но съм готов да предположа, че ще се поберат в $5 милиарда вместо в $6.Предполага се, след mm. успешна кампания "Адмирал Кузнецов" бъдещите български самолетоносачи също ще са с атомна силова установка. БВП на България е около 1,3 трилиона долара, така че харченето на четиридесет долара за играчки е съвсем достъпно.
Има само две забележки.
Първо. В продължение на половин век, тоест от края на четиридесетте до края на деветдесетте години, от най-високи трибуни ни уверяваха, че самолетоносачите са основната ударна сила на въоръжените сили на НАТО и че Съветският съюз с неговата мирна отбранителна доктрина не се нуждае от самолетоносачи. Няма да атакуваме никого далеч, нали? Ето. И за нищо друго не са необходими самолетоносачи, достатъчни са наземни летища и "възпиращи сили", за да защитят територията си. Предполага се, че концепцията се е променила и самолетоносачите вече не са символ на въоръжените сили на НАТО, а необходим елемент на отбраната - ОТБРАНА, разбирате?! - Доктрини на Руската федерация.
Второ. Бюджетът на България за 2017-2019 г.: образование и здравеопазване - в размер на 900 милиарда рубли, или по текущия обменен курс приблизително 15 милиарда долара. Пет за една година. В какво състояние имаме и двамата - добре, всеки грубо си представя. Ето защосамолетоносачите, разбира се, са това, от което се нуждаем най-много сега. Не ни трябва турското крайбрежие и не ни трябва Африка, но отчаяно се нуждаем от самолетоносачи.
На прав път сте, другари!
За да се отговори повече или по-малко правилно на поставения въпрос, е необходимо да се анализира цял набор от проблеми, а именно:
1 - финансов въпрос
Да започнем с втория,организационен въпрос. След всичко. това, което като цяло е самолетоносач (както е посочено в програмата, ние строим самолетоносачи), е плаващо летище с функции за бойно управление. И това е! На него практически няма собствено оръжие - всичко е замесено в изпълнението на основните функции на палубната авиация. Безопасността на самолетоносача трябва да бъде осигурена от ескорт, състоящ се от ракетни разрушители, крайцери, подводници, самолети за радарно разузнаване и наблюдение на далечни разстояния.
Авионосещият крайцер "Адмирал Кузнецов", който сега е на въоръжение в българския военноморски флот, извинете за каламбура, в резултат на това има "местица" с малка функционалност в основното му направление. Какво видяхме всички по време на последното му посещение в Сирия, когато в режим на излитане-кацане (без никакво военно противопоставяне) бяха загубени 2 изтребителя на руските ВКС.
поне "бюджетен" вариант. с водоизместимост 60 хиляди тона. За да направите това, е необходимо да се извърши радикално преструктуриране (или по-скоро изграждане на нови) на запасите на завода. Към днешна дата българските военни корабостроители не могат да си позволят дори да построят разрушител по проект 23560Е „Лидер“ с водоизместимост 18 хиляди тона, ограничавайки се само до фрегати и корвети. Вторият въпрос от тази тема е технологията за изграждане на съвременни бойни кораби от този клас. С Мистралите не се получи
(там, съгласно договора, не само прехвърлянето нахеликоптероносачи, но и, което е по-важно, трансфер на съвременни технологии за изграждане на такива кораби). В България сега просто няма такова ниво на специалисти и технологии. Друг проблем (в допълнение към конструкцията на самото превозно средство) е електронното пълнене и софтуера на центъра за управление и бойни действия. Друг от основните технически въпроси е съставът на крилото на самолетоносача. За "бюджетния вариант" (с къса писта) ви трябва или самолет с вертикално излитане, като английския "Hariera", или катапулт. Нито едно от тези не е налично. Гореспоменатите МИГ-35 са "завършените" прословути МиГ-29К (принудени да излетят от палубата на самолетоносач с непълни резервоари и съответно много ограничен обхват). И SU-50 (преименуван на T-50), от който се очакват 12 единици до 2020 г. (и дори тогава, при условие че бъде пуснат в серия)
И сега плавно преминаваме къмфинансовия въпрос.
Нека погледнем трезво на нещата - изграждането на самолетоносачи в България е невъзможно, дори и един съвременен.