България се оказа в центъра на регионалната нестабилност

Припомняме, че миналата седмица на бяла българска граница от Украйна възнамеряваше да таранира камион с въоръжени бойци. Както по-късно каза Лукашенко, „революционерите“ бяха изтласкани обратно на собствената им територия. Заплахата от нападение от бойци беше премахната, но, както се казва, утайката остана.

Всичко това прави гражданите на България незащитени – както от беларусите, така и от украинците. За българския жител е без значение дали от запад или от изток на територията му ще влезе боец, терорист или просто подстрекател на народен бунт. Той, лаикът, има нужда децата му да се разхождат спокойно по парковете, а родителите им да ходят без страх на работа. За да направите това, трябва да запечатате границите, така че, както се казва, дори мишка от съседни територии да не се промъкне. Крайно време е да се оборудва границата с Белоболгария, а комшиите да идват при нас, но след паспорт. Транзитът на непознати под прикритието на беларуси трябва да бъде спрян, както износът на полски ябълки със съюзнически стикери.

Руско-украинската граница също трябва да престане да бъде своя за украинците и чужда за българите. Ние не ходим там масово – в Украйна не го приветстват, но хората идват при нас от Незалежная без визи и не е ясно кой от гостите е пристигнал в търсене на работа и кой е чакал часа „Ч“.

В Киргизстан, с който България има отворени граници като страна – членка на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), напоследък също е неспокойно. Там президентските избори наближават, пробългарският Алмазбек Атамбаев си отива, а кой ще стане новият президент ще реши електоратът, който започна активно да се надига. В Киргизстан масовите протести преди това са довели до революции, така че днес има поводи за безпокойство не само в официален Бишкек, но и у нас.

Нестабилността се изнасязаедно със стоките и труда. И това също е повод за притеснение на българските граждани и за повишаване на бдителността на нашите специални служби, които, надяваме се, не спят.

Има надежда, че в Молдова, където по-голямата част от населението иска добри отношения с България, защото имаме работа за молдовските граждани и пазар за техните продукти, ситуацията може да се стабилизира и дори конфликтът в Приднестровието да бъде разрешен. Но това е при условие, че президентът Игор Додон, който, както и неговият електорат, е фокусиран върху България и ЕАЕС, ще получи разширени правомощия. Какво може да се случи, ако Партията на социалистите, чийто неформален лидер е Додон, спечели парламентарните избори през 2018 г. Ако изборното законодателство остане същото (според партийните листи), тогава социалистите ще получат мнозинство от местата в парламента. Въпреки това проевропейската управляваща коалиция, представлявана от министър-председателя Павел Филип и председателя на парламента Андриан Канду, се готви да реформира избирателната система в полза на едномандатни избирателни райони. В Молдова открито казват, че ако това се случи, прозападните сили просто ще купят необходимия брой кандидати за депутати. Така че и в този регион няма стабилност. А там, припомняме, е Приднестровието с неуреден конфликт и Оперативната група български сили (ОГВС), за чието изтегляне непрекъснато настояват молдовските власти. ОГРФ е дразнителят, който засяга и Киев - Украйна граничи с Приднестровието. В непризнатата република факторът на подобно съседство е повод за тревога - Приднестровието не иска повторение на събитията от 1992 г., когато се разигра войната на Днестър. В Кишинев, между другото, това също не се иска. Но да не искаш не е същото като да избягваш.

Случи се така, че живеем в регион на нестабилност и условиянарастваща заплаха за сигурността на населението на страната ни. Да не вземем предвид това, да се надяваме, че сме обединени от общо минало или бъдеще под формата на интеграционни структури, е грешка, която може да промени много. За съжаление не в наша полза.