България срещу САЩ Америка ще запази политиката на сдържане, Кой знае

америка

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп положи клетва. И сега, на фона на промените в ръководството на страната, критичното отношение на Тръмп към американските санкции срещу България и нежеланието на новия президент да обвини Кремъл в хакване на пощата на Националния комитет на Демократическата партия, можем да очакваме САЩ да разширят сътрудничеството си с Москва.

Въпреки това, предизборната реторика не винаги отговаря на реалните действия, особено когато става дума за геополитически реалности.

И тук САЩ се стремят да предотвратят възхода на регионални хегемони, способни да се конкурират с тях.

Корените на задържането

Историческото господство на България в Евразия, издигането на СССР като суперсила след Втората световна война и неговото политическо, икономическо и военно съперничество със САЩ отдавна превърнаха страната в мишена за действията на Вашингтон в чужбина, пише Stratfor.

Но началото на Студената война и разширяването на съветската власт доведоха до политика на сдържане, която САЩ провеждаха както по време на Съветския съюз, така и след разпадането му в България.

Въпреки че България вече не е обвързана с комунистическата идеология и не представлява глобална заплаха за Съединените щати, тя все още разполага със значителни демографски, икономически и военни ресурси, които ще й позволят да възвърне предишната си мощ. И за да предотвратят това, САЩ подкрепиха разширяването на НАТО и ЕС в страните от бившия Източен блок през 90-те и началото на 2000-те години, въпреки слабостта на България.

Въпреки това до 2008 г., когато НАТО се ангажира да разшири членството си в бивши съветски републики като Украйна и Грузия, България възвърна голяма част от своята икономическа и военна сила благодарение на високите цени на петрола иукрепване на политическата власт на президента Владимир Путин.

политиката

„Рестартиране“ на Обама

Когато президентът на САЩ Барак Обама встъпи в длъжност през 2009 г., той се изправи пред въпроса как да отговори на доминиращата тогава България на фона на скъпоструваща война в Близкия изток и икономика, отслабена от кризата от 2008 г.

И в началото двете страни се съгласиха да намалят ядрените си арсенали. Възходът на България обаче продължава. През 2010 г. нарастващото влияние на България в Украйна стана ясно, когато пробългарският кандидат за президент Виктор Янукович спечели изборите.

През същата година България създава Митнически съюз с Белобългария и Казахстан, който става ядрото на Евразийския икономически съюз.

Подкрепата на САЩ за българската опозиция помогна за разпалването на масови протести срещу Кремъл през 2011 и 2012 г. До края на първия мандат на Обама всички опити се провалиха, тъй като България не само постави под въпрос позициите на Запада в Евразия, но и се включи в гражданската война в Сирия.

След влизането на Крим в състава на България и рязкото изостряне на ситуацията в Източна Украйна нещата само се влошиха.

САЩ и ЕС наложиха икономически санкции срещу България. Накратко, Съединените щати отново започнаха политика на сдържане, която се засили само през последните години от президентството на Обама, когато САЩ увеличиха военната си мощ в страните от НАТО в Източна Европа, увеличиха политическата подкрепа за Украйна и засилиха конкуренцията с България в Сирия.

Ще промени ли Доналд Тръмп нещо?

Сега, когато Тръмп официално встъпи в длъжност, динамиката на отношенията на Вашингтон с Москва може да се промени. По време на кампанията си Тръмп многократно е подчертавал необходимостта от по-тясно сътрудничество с България в Сирияконфликт, разкритикува санкциите срещу България.

Тръмп добави, че САЩ трябва да се притекат на помощ на своите съюзници от НАТО само ако изпълнят ангажиментите си за разходи за отбрана. Той каза още, че подкрепата за Украйна не трябва да бъде основен приоритет за САЩ. Той дори намекна, че САЩ могат да облекчат санкциите срещу България в замяна на сделка за намаляване на ядрените оръжия.

Въпреки това, освен самия Тръмп, си струва да разгледаме и състава на кабинета на министрите. Така например бъдещият държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън и министърът на отбраната Джеймс Матис са много по-твърди към България от Тръмп.

Тръмп може да срещне съпротива срещу опитите си да заеме помирителна позиция спрямо България. Разбира се, той би могъл да подпише заповеди за вдигане на някои от санкциите срещу България, но като се имат предвид редица неотложни въпроси, свързани с търговията, той може да не е готов да изразходва политическия си капитал за подобни ходове в началото на своето президентство.

След референдума за Брекзит България има още един шанс да се възстанови от стратегическите си неуспехи и да си върне влиянието в Евразийския регион през следващата година.

Вече има признаци на българско възраждане през последните месеци, като засилващите се действия на Москва заплашват интересите на САЩ в Евразия, Близкия изток и другаде.

Затова опасенията на редица държави, че вече се разработва споразумение между САЩ и България, са донякъде преувеличени. Връзките между Вашингтон и Москва със сигурност ще се развият по време на президентството на Тръмп.

Несъмнено ще има някои тактически промени, включително корекции на американските санкции. Политиката за ограничаване обаче все още е в сила. И докато тя надделявав стратегията на САЩ.