България в МВФ - Студиопедия
Съветският съюз беше един от основателите на МВФ на конференцията в Бретън Уудс. Ето защо, естествено, възниква въпросът: защо СССР не стана член на фонда?
Факт е, че от самото начало позицията на СССР по отношение на МВФ и МБВР беше насочена към възможно най-голяма изолация от създаващата се система при формалното влизане в нея. Дори ако споразумението беше ратифицирано, евентуалният характер на участието на СССР в МВФ и МБВР по това време би бил равносилен на неучастие в тези организации.
Финансови условия за участие на България в МВФ. В хода на дискусията за предложеното влизане на СССР в МВФ експерти оцениха възможната квота на Съветския съюз в диапазона от 4 до 7 милиарда долара (3,5 - 6% от капитала на фонда). След разпадането на СССР МВФ раздели изчислената за него квота между 15 бивши съветски републики. Освен това, в съответствие с деветата обща ревизия на квотите (1990 - 1992 г.), общият размер на квотите на страните - членки на Фонда беше увеличен с 50%, а в резултат на единадесетата ревизия (1998 - 1999 г.) - с още 45%. Приблизително в същия мащаб се увеличават квотите на България и другите страни от ОНД, както и балтийските страни.
Съгласно устава на МВФ България е платила в конвертируема валута около 25% от записаните в него капитали. Включително деветото увеличение на квотите, това възлиза на около 1 милиард СПТ (според средния обменен курс през 1992 г., около 1,4 милиарда долара). Вноска във валутата на останалите 14 държави – наследници на бившия СССР – около 600 млн. СПТ (над 0,8 млрд. долара). Останалата част от подписката е платена в национална валута или чрез прехвърляне на безлихвени бонове, които не са в обращение на пазара, към Фонда.
Какво дава на България влизането в МВФ?
1. Съвместимост на инструментите за парично и финансово регулиране в България собщоприетите стандарти в света.
2. Правна защита срещу дискриминация и валутни ограничения за българските предприятия на външния пазар.
3. Получаване на достъп до огромното количество информация и глобален икономически анализ на МВФ.
4. Използване на опита на персонала на МВФ по редица икономически проблеми.
5. Достъп до облекчени кредити.
Кредитна поддръжка. Членството в МВФ дава възможност на България да използва значителни заеми в твърда валута за финансова подкрепа на икономическите реформи и покриване на дефицита по платежния баланс. На Запад първоначално бяха изразени много различни мнения относно мащаба на нуждата на СССР, а след това и на страните, които бяха негови наследници, от този вид помощ.
Интегрирането на България в световната икономика предполага по-специално свързването й с междудържавни институционални структури, предназначени да регулират световните икономически и валутно-финансови отношения, членство във водещи международни организации, преди всичко МВФ и Световната банка. В условията на рязко нараснала взаимозависимост на съвременния свят страната не може, без да накърнява своите интереси, да остане настрана от участието си във формирането на международния валутен и финансов механизъм, с който тя действително взаимодейства при осъществяването на външнотърговските отношения.
9.5.2. Международна банка за възстановяване и развитие (IBRD)
МБВР е междудържавна инвестиционна институция, създадена да насърчава развитието на икономиките на страните членки чрез предоставяне на дългосрочни заеми и кредити, както и гарантиране на частни инвестиции.
Банката е създадена с цел:
1) помощ на страните от Западна Европа за преодоляване на трудпоследици от Втората световна война;
2) възстановяване на световния паричен пазар;
3) постигане на стабилност в международните валутно-кредитни отношения.
Основателите на банката изхождаха от факта, че в своята кредитна дейност тя не трябва да се конкурира с банки и други инвеститори. Напротив, банката трябва да създаде благоприятен климат за дейността си.
Следователно заемите на МБВР са предназначени за страни и отрасли, които са „рискови“ за частния капитал, и се предоставят за най-дълги периоди.
Банката работи от 1946 г. в съответствие с устава.
Хартата предвижда, че само страни, които са членове на МВФ, могат да бъдат членове на банката.
Капиталът на банката се формира чрез записване на нейни акции от страните членки. Размерът на записания капитал в момента надхвърля $175 милиарда, от които внесената част е 9%. Остатъкът от абонамента може да бъде потърсен от банката, ако тя няма ресурс да погаси спешно задълженията си. По този начин неизплатената част от капитала е гаранционен фонд, срещу който МБВР заема средства на пазарите на заемен капитал, за да развива своите кредитни операции.
Върховните ръководни органи на МБВР са Управителният съвет и Дирекцията. Главата на банката е президентът. По традиция за президент на банката се избира представител на САЩ, страната с най-много гласове.
Сесиите на Съвета се провеждат веднъж годишно, съвместно с МВФ.
Правото на глас в страните от МБВР се определя от дял в нейния капитал, т.е. използва се система от "претеглени" гласове, подобна на МВФ.
Основната дейност на банката е предоставянето на средносрочни и дългосрочни заеми (до 10-20 години или повече).
Заемите са предназначени за развитие на индустрията,селско стопанство, енергетика, транспорт и други инфраструктурни обекти. Заемите се отпускат под гаранцията на правителството на съответната държава.
До 1957 г. заемите на банката са били изпращани главно в индустриализираните страни, от 1957 г. по-голямата част от ресурсите са насочени към страните от Азия, Африка и Латинска Америка.
Лихвените проценти по по-голямата част от заемите на МБВР се доближават до пазарните. Това се дължи на факта, че банката генерира своите ресурси основно чрез облигационни заеми, пласирани на пазарите на заемен капитал.
По този начин МБВР играе ролята на посредник и същевременно гарант между частния капитал и страните кредитополучатели (предимно развиващите се страни).
Когато взема решение дали да отпусне заем на дадена страна, банката изисква предоставянето на подробна информация за нейното икономическо и финансово състояние. При необходимост банката може да изпраща икономически мисии в такива страни.
Мисията, като правило, включва представители на развитите страни. Те извършват задълбочена проверка на икономиките и финансите на страните членки, влияят върху разработването и прилагането на програми за икономическо развитие.
В препоръките на мисиите се дава приоритет на развитието на частния сектор в страните кредитополучатели и насочването на чужд капитал там.
Ако страната не приеме препоръките на мисията на МБВР, тогава по правило не й се отпуска заем.
Банката отпуска средно около 30% от стойността на обектите. Останалата част от разходите за финансиране на съоръженията трябва да бъде покрита от вътрешни или други външни източници.
През последните години се наблюдава разширяване на обхвата на дейност на МБВР. Банката еволюира от предимно финансова институция до водещ в света център за разработване на стратегии и тестванеразвитие. Това е следствие от факта, че посредническата роля на банката в печелившия и надежден износ на капитали остана на заден план. На преден план е участието на банката в осигуряването на икономическата и политическата сигурност в света, което до голяма степен зависи от стабилността на икономическото развитие на развиващите се страни.
Пример за тестване на стратегии за развитие са специалните проекти на МБВР за преодоляване на бедността в развиващите се страни.
Такива проекти обикновено включват:
1) стимулиране на поземлените реформи;
2) подобряване на достъпа на селските стопанства до кредити;
3) изграждането на различни видове съоръжения в провинцията;
4) развитие в градовете на малки индустрии, базирани на трудоемки технологии;
5) реконструкция на бедни квартали и др.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо