Михаил Кучеров - български химик-органик
Получава образованието си в Полтавската военна гимназия и Михайловското артилерийско училище, от което, преди да завърши курса, се прехвърля в Петербургския селскостопански институт, където учи химия при професор А. Н. Енгелгард и Н. Н. Соколов. В края на курса през 1872 г. той е оставен в химическата лаборатория на института като лаборант.
Разработеният от него метод за определяне на фузелово масло в алкохоли е награден от Министерството на финансите и възприет в акцизната практика като официален. Михаил Григориевич също е сътрудничил в различни периодични издания, селскостопански и др. Те включват, например, публикувано в Селскостопанския вестник, редактиран от Ф. Баталин през 1873 г., аналитично изследване, проведено в лабораторията на Земеделския институт заедно с други млади химици, върху състава на различни видове ядливи гъби и влиянието върху степента на тяхната хранителна стойност на метода на тяхното приготвяне и консервиране ( осоляване, ецване и др.) и много други, главно в селското стопанство и винопроизводството.
След смъртта на проф. Соколов през 1877 г. и преобразуването на института от земеделски в лесовъдски преподава аналитична химия и ръководи лабораторните занятия на студентите като асистент на проф. П. А. Лачинов. През 1883 г. Кучеров открива метод за хидратиране на съединения от ацетиленовия ред в присъствието на живачни соли, който е включен в аналите на химията като реакцията на Кучеров, за което през 1885 г. е удостоен с наградата "Н. Н. Соколов" от Българското физико-химическо дружество при Петербургския университет. През 1891 г. е избран чрез конкурс след смъртта на проф. Лачинов за асистент в катедрата по химия, а след това и за професор.
През 1893 г. Кучеров става член на техническия комитет на Министерството на финансите подотдел за доходи извън заплатата и със създаването през 1897 г. в Санкт Петербург на централната химическа лаборатория на същото министерство той е поканен да ръководи тази лаборатория. Трудовете на ръководителя и неговия персонал са публикувани в годишници, издавани от Министерството на финансите под заглавие „Процедури на техническия комитет“. През 1895 г. Михаил Григориевич е изпратен в Англия, Франция и Австрия, за да се запознае с организацията и дейността в тези страни на специално пригодени лаборатории (енологични и други подобни) за нуждите на финансовия отдел и с организирането на борбата срещу фалшифицирането на гроздови вина и като цяло на ароматични и хранителни продукти. Събраните от него в чужбина сведения за методите за оценка на гроздовите и плодовите вина са в основата на обобщение на резултатите от многобройните анализи на съзнателно фалшифицирани български вина, направени под негово ръководство, публикувани под формата на приложение към Трудовете на Техническия комитет за 1895 г., а също и издадени като отделен том (5-ти).
През 1915 г. Българското физико-химическо дружество към Петербургския университет учредява Кучеровската награда, която се присъжда на млади изследователи в областта на химията.
Негови трудове по чиста и приложна химия са публикувани в специални български и чуждестранни списания, които са: „За синергичните съединения на дифениловите и карбодифениловите киселини” („Списание на Българското физико-химическо дружество”, 1873 г.); „Наблюдения върху химическата природа на винилбромида“ (пак там, 1875, 1881); „За окисляването на холна киселина“ (пак там, 1879, 1880, 1881); „За нов метод за хидратиране на ацетилени“ (пак там, 1881); „За действието на ацетилените върху солите на живачния оксид“ (пак там, 1882); „За действието на въглеводородите от ацетиленовата серия върху живачен оксид и неговите соли“ (пак там, 1883); „За действието на живачните соли върхудиалил и въглеводороди и алкохоли от етиленовата серия” (пак там, 1892); „За метода за точно количествено определяне на фузелово масло в спиртни напитки“ (пак там, 1895 г. и повече в „Западното техническо общество“, 1895 г.); „Ueber die sogenannte Vanillinreaktion der Ketone“ („Zeitschr. f. analyt. Chemie“, 1905).