Българите не бързат да увеличават потребителските си разходи
Икономиката отбеляза редица подобрения през последните месеци: инфлацията се забави до рекордно ниско ниво, а покупателната способност на хората се подобри благодарение на нарастващите реални доходи. Това обаче по никакъв начин не се отразява на ръста на потребителското търсене.
Bloomberg изчислява, че продажбите на дребно са паднали с 3,7 процента, показвайки 24-месечен спад. Това според експерти, интервюирани от изданието, е резултат от дълга криза, която е направила дупка във финансите на домакинствата. Сред най-важните фактори са валутните колебания и доста високата инфлация. На този фон българите предпочитат да формират спестявания и не бързат да харчат.
Потребителското търсене няма скоро да възвърне ролята си на основен локомотив на българската икономика, смята Станислав Вернер, вицепрезидент на финансовия център на IFC. В трудни икономически условия през последните две години населението се приспособи към спестовния модел на поведение и за да се върне към предишния модел, динамиката на доходите трябва да се подобри значително и да мине известно време, за да се увеличи увереността в бъдещето. Засега може да се каже, че е настъпил повратен момент в негативната тенденция, но за значително подобрение на ситуацията ще може да се говори едва през втората половина на годината, и то с известни резерви.
За да се увеличат потребителските разходи, населението трябва да почувства, че негативната ситуация в икономиката е изоставена, че е възможно да се планира бъдещето в по-розови цветове, смята Станислав Вернер. Прогнозите в това отношение обаче остават консервативни: според базовия сценарий на Министерството на икономическото развитие ръстът на реалните разполагаеми доходи на населението ще бъде само 0,5% през тази година. Дори при по-благоприятни обстоятелства на петролния пазарще може да се говори само за 1-1,5%. Икономиката преминава към нов модел на растеж на инвестициите, а фискалната консолидация ще продължи през следващите три години. Значително подобрение в динамиката на потребителското търсене ще настъпи с повишаване на производителността на труда, което от своя страна ще настъпи след възобновяване на растежа на инвестициите. А за това е необходимо да върнем доверието на бизнеса в бъдещето.
В момента правителството и населението надценяват ефекта от възстановяването на цените на енергията, посочва на свой ред Алексей Антонов, анализатор в Алор Брокер. Като цяло няма пряко въздействие на скъпия петрол върху потреблението, инфлацията и реалните разходи на населението. Тоест, не всичко, което води до увеличаване на приходите на минните компании и държавата от износа на петрол, допринася за нормализиране на икономическата ситуация в страната. Да, разбира се, укрепването на рублата след цените на петрола на теория може да доведе до увеличаване на реалните доходи и намаляване на инфлацията, при условие че ограниченията върху вноса не са в сила.
Цените на местните храни, горивата и още повече услуги зависят от динамиката на обменния курс на рублата само косвено, казва анализаторът. Освен това рекордно ниската инфлация от миналата година от 5,4% е не толкова знак за възстановяване на икономиката и потребителския пазар, колкото за достигане на ценови праг, отвъд който търговците на дребно и производителите ще започнат да търпят загуби, тъй като потребителите просто не могат да си позволят да купуват техните продукти. Тоест търговията на дребно и производителите миналата година значително забавиха темпото на индексиране на цените, но със сигурност ще започнат да компенсират пропуснатите печалби при първите признаци на възстановяване на потреблението, което, разбира се, ще стимулира инфлацията още тази година.година и може да бъде поставен за достигане на целевото ниво от 4%.
Междувременно се наблюдава, че реалните доходи на населението са замръзнали, а цените растат, което води до напълно логичен колапс на потребителския пазар. Както припомня Антонов, за 11 месеца на миналата година потреблението е намаляло средно с 5,2% спрямо нивата от 2015 г., която далеч не е най-успешната за икономиката. Тоест, оказва се, че миналата година, дори ако курсът на рублата и държавните приходи от износ започнаха да се възстановяват, потреблението намаля, което потвърждава предположението, че няма пряка връзка между доходите на хазната и населението. За да започне потреблението да се възстановява, заключава експертът, е необходимо реалните доходи на населението да се увеличат значително над инфлацията, но поне до края на тази година няма предпоставки за това.