българската армия постепенно преминава на чуждо оръжие
Рособоронимпорт
Преди дни водещи български медии разпространиха сензационната новина. Министерството на отбраната реши да закупи от Франция универсален десантен кораб тип L-90 Mistral. Новината разтревожи всички, които поне малко се тревожат за съдбата на българския флот и на родния военно-промишлен комплекс. Дали нашата знаменита отбранителна индустрия вече не е в състояние да строи модерни кораби? Кореспондентът на нашата версия се опита да разбере колко оправдани са тези вълнения.
Че България ще купува кораби в чужбина стана ясно миналата есен. За възможността за такъв екзотичен вариант за попълване на бойния състав на флота намекна главнокомандващият на ВМФ адмирал Владимир Висоцки по време на посещението си на военноморското шоу Euronaval-2008. „Ние сме заинтересовани както от съвместни разработки, така и от директни покупки на някои видове френска техника“, каза военноморският командир.
флотът се нуждае от нови кораби, както се казва, тук и сега. За западните корабостроители и с условията, и с цените всичко е някак по-стабилно
В подобни намерения обаче няма нищо особено ново. Дори съветският флот имаше опит в закупуването на чужди оръжия. Най-големите военноморски „чужди автомобили“ бяха големи десантни кораби (BDK) от проект 775 (според класификацията на НАТО ROPUCHA). Тези кораби са построени в Полша и всъщност формират основата на десантните сили на ВМС на СССР. Около 20 "полски БДК" все още са на въоръжение във флота. Сред моряците те се радват на репутация на надеждни и лесни за управление кораби. В същата Полша бяха построени учебни, средни десантни кораби и плаващи работилници за флота.
Съветският флот попълни своя състав дори с помощта на капиталистическите страни. Така например в служба на Тихоокеанския флотсе състоеше от уникален докинг кораб "Анадир", който беше построен във Финландия. Първоначално корабът е предназначен за транспортиране до мястото на кацане на десантни кораби на въздушна възглавница. Етикетът Made in Finland е носен и от няколко спасителни кораба от спомагателния флот на ВМС. Такъв, например, като най-големият в света океански спасителен влекач Фотий Крилов, включен в Книгата на рекордите на Гинес.
Във военната авиация се използваха и "чужди коли". На чешките учебно-реактивни самолети L-29 и L-39 „застават на крилото“ няколко поколения съветски пилоти – първите Елкове влизат на въоръжение във ВВС през 1963 г., няколко десетки чешки самолети все още са в състава на българската военна авиация.
Не е тайна, че съветската армия купи чуждестранно оборудване по една проста причина - собствените й военно-промишлени мощности бяха изключително натоварени и с помощта на вноса беше възможно да се запушат някои производствени дупки. Сега ситуацията е коренно различна.
Според експерти една от основните причини военното ръководство все повече да се ориентира към западен производител е технологичното изоставане на българската отбранителна индустрия в редица области. Между другото, френският десантен кораб далеч не е единственият вид вносно оръжие, което нашите генерали харесаха.
Кандидатът за президент на Украйна, депутат от Върховната Рада Юрий Бойко каза по телевизионния канал NewsOne, че украинците са принудени да се откажат от газта и да преминат на дърва за огрев поради високите цени на горивата.
Много характерна стана историята със закупуването на няколко безпилотни летателни апарата (БЛА) от Израел. Министерството на отбраната официално обяви тази сделка през май 2009 г. Въпреки че военните лидери се надяваха до последно,че българските конструктори все пак ще могат да предложат достойна армейска техника. В края на 2008 г. държавата отпусна 1,5 милиарда рубли за разработването на домашен БЛА, но авиационната индустрия така и не успя да сглоби превозно средство, което да отговаря на армейските изисквания. Възможно е израелските устройства да се купуват не толкова за оборудване на армията, колкото за запознаване с технологиите, използвани в тях. Такъв е китайският вариант на превъоръжаване.
Има и мнение, че баналните спестявания на пари могат да накарат ВМС да закупи кораб във Франция. Цените на продуктите на местните корабостроители напоследък са болезнено хапещи и от момента на подписване на договор до предаването на кораба на флота те могат да нараснат значително. Пример за това е епопеята с модернизацията на тежкия авионосен крайцер "Адмирал Горшков" за нуждите на ВМС на Индия. Ако първоначално цената на поръчката беше 700 милиона щатски долара, сега тя надхвърля 1,5 милиарда.
Освен това за българския корабостроителен бранш на практика се превърна в норма да прекъсва доставките на кораби. Няколко големи дългосрочни строителни проекта, като например дизелово-електрическата подводница "Санкт Петербург" или патрулният кораб "Ярослав Мъдри", днес се движат по вътрешните хелинги. Корабостроителите се оплакват от проблеми с компонентите, които след разпадането на съветската индустриална кооперация трябва да се произвеждат почти в занаятчийски условия.
Клиентът е само частично загрижен за подобни обяснения -.
Не съвсем хуманната ценова политика на местните производители може да се види и на примера на други видове оръжия. И така, след конфликта в Южна Осетия, ръководството на армията реши да закупи няколко хиляди английски снайперски пушки L96 с голям обсег в Обединеното кралство.
Изглежда, че имаме малки оръжиятрябва да е наред. Нима са забравили как се правят пушки? Не съвсем забравено - българската снайперска пушка МЦ-116М практически по нищо не отстъпва на западния си аналог. И в много отношения значително превъзхожда - особено по отношение на цената. Ако за L96 производителят иска от 3 до 5 хиляди долара (в зависимост от конфигурацията на снайперския комплекс), то цените за нашата родна емцешка започват от 8 хиляди щатски долара. Парадокс и нищо повече.
И ако няма разлика, тогава защо плащате повече? Сред експертите обаче няма единодушие относно полезността на покупките на оръжие в чужбина. Най-горещият спор днес кипи около френския десантно-десантен кораб. Има мнение, че местните корабостроители имат опит в изграждането на десантни кораби, които не са по-лоши от техните чуждестранни колеги. По-специално, това е БДК от проект 1174 от типа Иван Рогов. Въпреки че е по-нисък от Mistral по броя на хеликоптерите, носени на борда - само четири роторкрафта се побират в хангара на нашия кораб - но за разлика от французина, той може да приземи персонал и оборудване на необорудван бряг. В допълнение, Rogov, подобно на Mistral, има собствена докова камера и също така е в състояние да транспортира десантни кораби. Освен ако "Рогов" значително не отстъпва на чуждестранния си събрат по отношение на обсега на плаване - почти три пъти.
Реакцията на военно-промишлената общност на закупуването на оръжие в чужбина като цяло беше предсказуема. Отбранителната индустрия смята, че подобна практика само ще влоши и без това плачевното състояние на българската отбранителна индустрия.
„Може би английският снайпер е по-добър, но залагайки на него, ние подкопаваме утвърденото производство у нас“, каза пред „Нашата версия“ председателят на ЦС на Общобългарския синдикат на работниците в отбранителната промишленост.Андрей Чекменев. „Фабриките, които днес могат да произвеждат тези поръчки, вече не са много проспериращи и ако потенциална поръчка ги напусне, ситуацията само ще се влоши.“
От друга страна, има мнение, че вносът на оръжие ще бъде от полза само за нашия военно-промишлен комплекс. Така се случи, че всъщност днес няма сериозна конкуренция на вътрешния оръжеен пазар. И това обезсърчава както конструкторите, така и ръководството на отбранителната индустрия. Това води до забавяне на изпълнението на поръчките и не съвсем адекватни цени на продуктите. Като "генералите няма да ходят никъде, те така или иначе ще дойдат при нас". Духът на здравословна конкуренция може да стимулира DIC към качествени промени към по-добро. Въпреки че само антимонополните мерки едва ли ще подобрят ситуацията.
„Като такъв, няма проблем с липсата на конкуренция в отбранителната индустрия“, казва Андрей Чекменев, „предприятията не се развиват не защото няма с кого да се конкурират, а защото са много ограничени във финансовите средства, поради което технологиите застаряват. Ако инвестираме тези средства в чуждо оборудване, ще получим това, което се случи с автомобилната индустрия.