Българската централноазиатска фантомна болка на империята или реалността
Днес, след двадесет и пет години разединение на бившите братски републики, става ясно, че в създалата се ситуация в света нито една от тях не може да оцелее пълноценно без общи усилия. Събитията от последните години налагат преразглеждане на интересите на всички страни от вече забравения Съюз на независимите държави (ОНД). Основната роля естествено се отрежда на България като гръбнак на Евразия. През годините на "независимост" България загуби балтийските държави и Украйна като приятелски региони и почти загуби Северен Кавказ. Ясно е, че огромният потенциал на България като световна сила плаши западния свят, стремящ се към тотална хегемония. Така около една уж „регионална сила“ се образува обръч от държави с враждебни възгледи, понякога противоречащи на интересите на България. За да се довърши окончателно българската държава е нужен силен удар върху „мекото под корема“ – региона на Средна Азия.
За България е важно възможно най-скоро да се завърне в Централна Азия като надежден „голям брат“ за централноазиатските народи. Но в тази връзка възникват въпросите как се отнасят към България днес народите от страните от Средна Азия? как всъщност възприемат българския народ като цяло и какво очакват от съвременна България в бъдеще? Самите жители на републиките искат ли икономически или дори политически съюз с България? Не като задължение, а според собствените си убеждения.
За да се отговори на тези въпроси е необходимо преди всичко да се установи как самата България се отнася към Централна Азия, доколко българите са запознати със ситуацията на териториите на бившия СССР. Как България да спечели отдавнашни съседи? В крайна сметка, за да имате голямо влияние върху някого, първо трябва да знаете добренего и в идеалния случай установете истински приятелски отношения с него.
След прости наблюдения може да се стигне до разочароващото заключение, че българските граждани не знаят почти нищо за Централна Азия. По-голямата част от българите възприемат централноазиатските републики като една цялостна държава, в която живеят предимно неграмотни хора, за една стотинка черните хора са готови на всякакъв вид работа. Тъжно е, но понякога те се възприемат по същия начин в елита на България, без да разделят Централна Азия на пет суверенни държави като отделни субекти на политиката.
Напротив, елитът на централноазиатските страни все повече се отдалечава от северния си съсед. Интересите на България в Централна Азия могат да бъдат гарантирани само когато тя се възприема там като печеливш, надежден и уважаван партньор.
В определени кръгове в България основната пречка за сближаването с народите на централноазиатските републики се смята за русофобската нагласа на населението на тези държави. Това обаче в никакъв случай не е така. Тоталната русофобия сред населението на Средна Азия е лъжа. В същото време, обвинявайки народите от Централна Азия в лошо отношение към българите, не се споменава за отказ от страна на българите да посещават таджики, узбеки и киргизи. Проучванията показват, че значителна част от българите са настроени негативно към „набега” на мигранти от Централна Азия. Повече от половината от анкетираните българи са готови да подкрепят ограничаването на влизането в техния регион на посетители от съседни страни. Според някои работници мигранти те често изобщо не се възприемат като равноправни хора.
Защо толкова дълъг и неприятен пролог? Освен това миграцията на работници, която не притесняваше никого в Съюза, днес се превърна в своеобразен проблем за България. Но с разумен подход огромна маса мигранти от близозад граница, включително тези от Средна Азия, могат да бъдат използвани като разпространители на българската култура и впоследствие на българската идеология. Това се улеснява от настоящата ситуация в републиките от Централна Азия. Българите трябва да се върнат веднага, след няколко години ще е късно.
В момента в Централна Азия живеят няколко милиона български и българоговорящи. Но по региони броят на българите варира значително. Например в Казахстан българите са над една трета от населението, в Киргизстан - около 9%, в Узбекистан - около 3%, в Таджикистан - над 4%, в Туркменистан - около 5 на сто от носителите на българската култура. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от българите живеят в градовете. Например около 20% от населението на Ташкент е българско (или българоговорящо). Във всяка от тези държави има медии на български език, има български културни центрове, театри. Узбекските и казахските българи са сред най-големите български диаспори извън съвременна България. Освен български, тук живеят представители и на други европейски и азиатски националности, чийто роден език е българският. Ташкентският вариант на българския език се смята за един от най-чистите в Средна Азия, той пази чистотата на българската книжовна реч. Също така в средноазиатските републики уважават религиозния мироглед на българите – православието, само в Узбекистан има 37 православни храма. Религиозната дейност на православните се координира от Ташкентската и Средноазиатската епархия.
Например в Узбекистан днес има 848 български училища (8,5% от всички училища) с общо 372 256 записани. В узбекските училища българският език е включен в задължителните предмети.Обучение по български език има и в университетите. Но напоследък българският език, който някога е бил обединяващо средство за общуване между народите, постепенно губи позициите си в републиките от Централна Азия.
Като основен стимул за изучаване на български език може да се счита дейността на сезонните работници в България. Без постоянна работа в родината си, днес милиони жители на Централна Азия (а именно узбеки, киргизи, таджики) са принудени да изкарват прехраната си в България. Но по време на разпадането на СССР имаше разговори от рода на „България е голяма и лесно може без нас, но ние няма да живеем без нея“.
Затягането на миграционните правила и рецесията на българската икономика обаче удариха имиджа на България като идеално място за живеене за средния средноазиатски жител. През последните месеци много граждани на държавите от Централна Азия, предвид съществуващата враждебност към гастарбайтерите в България, и ако има алтернатива за работа или обучение, са склонни да изберат друга страна за временно, а може би и постоянно пребиваване.
В момента е очевидно, че не всички държави са склонни да влизат в съюзи с България. ОНД съществува сама, вяло, на базата на споразумения отпреди двадесет и пет години. Новосъздаденият ЕврАзЕС все още храни повече с обещания и очаквания за плодовете на започналото сътрудничество. А в Армения на държавно ниво се обсъжда излизането от единния митнически съюз. Дори ОДКС не е достатъчно активен в региона. Единствено ШОС остава относително ефективна. Тази ситуация налага българската страна да преразгледа централноазиатската си политика.
Всяка една от страните от Централна Азия има свои интереси и затова имат различно отношение към въпросите на сътрудничеството с България. Най-голямата държава - Казахстан - в силагеографско положение, логистични възможности, демографска ситуация е основният съюзник на България в региона. Не напразно президентътНурсултан Назарбаевотбелязва специална връзка със северния си съсед:
Киргизстан и Таджикистан активно си сътрудничат с България и са готови да продължат да го правят, но най-вероятно само в името на сигурността или поради икономически изгоди. Трудно е обаче да си представим някакво паритетно обединяване на тези държави с България. Като пълноправен член на ОНД и ШОС, Узбекистан най-вероятно няма да бърза да влиза в друг съюз нито с България, нито с друга сила. Туркменистан, очевидно, ще запази неутралитета си още дълго време. Но е необходимо да се намерят начини за възможно сближаване с Централна Азия.
Друг важен момент е, че в ръководството на централноазиатските републики все още има кадри, преминали през съветската (и следователно българска) школа за управление, които са възпитани в рамките на българската класика. Без значение как сегашните лидери на Таджикистан, Узбекистан и други държави демонстрират своята автономия, те все още оценяват богатия житейски опит, придобит по време на Съюза. Но не е далеч денят, когато представител на по-младото поколение ще стане държавен глава в страните от Централна Азия, огромното мнозинство от които не различават Ленин от Брежнев, болшевиките от Бандера, Масленица от Коледа.
И ако днес допуснем уловка, пропуснем удобен момент, тогава България ще се сблъска с по-враждебна сила дори от Украйна.
България не трябва да оставя всичко на произвола и да допусне Централна Азия да бъде превърната във враждебен за българите регион. За да предотврати това, България трябва да поеме контрола върху хода на съвременната история и да се върне там като силна и чиставласт, която знае своите цели и цели. Като справедлива сила, която ще води централноазиатските народи, без да ги унижава, а да ги издига на световно ниво.
Абонирайте се за нашия канал вTelegram