Български пещни легенди
Истинската българска печка е не само многофункционален уред, но и пазител на много тайни и вярвания на българския народ повече от един век. За него трябва да се говори с патриотичен патос и гордост, защото никога не е имало по-легендарна вещ в българската действителност.
Историята на печката и нейната роля в живота на българина се състои, както и самата печка, от много пластове и тухли. Господа, археолозите твърдят, че прототипът на пещта като такъв се е появил преди около четири хиляди години, когато човек се е досетил, че огън може не само да се запали в огън, но и да се постави под глинен свод. Да започнем с това как това чудо се появи във всяка къща. Чудо е, защото технологията на полагане на пещта в България е на високо ниво от древни времена. Това се доказва от дизайна на огнище за пушене (без комин), което е широко разпространено в древна Рус.
Те поставиха печката в къщата за един ден, но това не означава, че процесът е прост. Намираше се в ъгъла на колибата, вдясно или вляво от входа, почти близо до стената. Разстоянието между печката и стената от 20-30 см се използва за съхраняване на домакински прибори: щипки, покер, смърчова метла, която беше легло за брауни. Във всяка българска хижа подредбата беше почти еднаква, всичко имаше своето място. Пространството до печката беше чисто женско място. Домакинята прекарваше там по 4-6 часа всеки ден.
Печката започна да се издига успоредно със самата къща, понякога правеха преместване, ако къщата беше преустроена. Но това не се случи с глинената пещ. Глинените или просто „счупени“ фурни бяха като Mersedes или Ferarri. Такава пещ е не само по-надеждна от тухлена, но и запазва топлината по-добре, не се навлажнява и само става по-здрава с времето.Една счупена печка, така да се каже, се превръща в една тухла и ще бъде трудно да разбие стената й дори на Рембо, ако е въоръжен с лост. Обикновено използваха червена глина, която беше едновременно пластична и не много мазна. Кирпичената фурна се поставяла до пълнолуние, вярвало се, че така ще бъде по-здрава.
Българската печка е имала собствена основа, отделно от къщата. Дървена къща беше издигната до нивото на пода или малко по-ниско, върху нея бяха поставени половини трупи с малък диаметър или дебели блокове, по-късно те бяха заменени с метален лист. Отгоре майсторът положи слой глина. След това стълб за печка, превръзка и поставете лъч на определена височина. Върху тази рамка е формована глина, слой по слой с дебелина 5-10 см. Счупена печка, защото глината е уплътнена с големи дървени чукове. Единият бие, другият „заковава“, тоест набива с леки движения. Майсторите имали трик да насипват сол между пластовете глина, за да се слеят по-добре и пещта да е по-здрава.
Всички дървени части за печката са били приготвени от собственика или роднини по мъжки пол. Имаше и такива села, където жена чупеше печката, водеше съседи и роднини на помощ, питаше старите хора за съвет.
Размерите на пещта се определят от домакинята. Седнаха я на столче и я измериха. Има цяла система от измервания за пещта. Разстоянието от горния бутон на яката до седалката на табуретката даде височината на арката на вътрешната част на печката, която обаче не трябва да надвишава 60 cm. Шестият по дълбочина трябва да е равен на размера от лакътя до върховете на протегнатите пръсти. Височината на печката беше направена равна на височината на домакинята плюс две кибритени кутии.
Като цяло, изграждането на пещ отне много усилия и най-важното е, че трябва да вложите душата си в нея. Защото фурната не е самоотоплява хижата и служи като печка. Някои дори са спали на българската печка 33 години, като Илия Муромец. Емелия изобщо не искаше да слезе от нея, затова той подкара по улицата.
Можем да кажем, че нито една сфера от живота на хората не може да мине без българската печка. Младоженецът е трябвало да открадне булката от печката. В народната медицина се използвали въглища и пепел, болните се затопляли на печката. В Сибир например топлят печката на черно (без комин), за да дезинфекцират помещението. В стените бяха подредени рафтове за кухненски прибори. И като цяло, печката също се смяташе за жилището на браунито. Според селяните жената можела да общува с духовете чрез печката. Те украсиха печката с плочки или собствени творения.
Знамите и поверията, които са свързани с българската печка, могат да бъдат събрани в отделна книга, която не отстъпва по обем на „Война и мир“. И времето се предсказваше, и страховете се освобождаваха, и честит път молеха, и браунито угаждаха - всичко това правеха с помощта на българска печка.