Българските лютерани отиват в Китай

отиват

Българските лутерани разработват планове за евангелизация на Китай. За това разговаряхме с рижанина Тимофей Медведев, ръководител на Заграничния окръг на Българската евангелска лутеранска църква на Аугсбургското изповедание (ЕЛЦ AI).

Тимофей, защо точно българските лутерани започват да работят в комунистически Китай?

българските
- Факт е, че лутеранството в Китай има именно български корени! Първата лутеранска църква в Харбин е построена за българските лутерани, които са били част от манджурската армия. Само ще отбележа, че сред войниците и ръководството на българските войски в Китай имаше лютерани. Например генералите Оскар Грипенберг, Александър Каулбарс и Георгий Щакелберг. Това беше гарнизонна църква, в която можеха да ходят цивилни. Помощник на военния пастор беше Ян Андреевич Дризул, директор на местната гимназия и основател на класическото мъжко образование в Китай.

След като военният гарнизон напусна Харбин и временната лютеранска църква беше демонтирана, службите започнаха да се провеждат в гимназията на Ян Дризул, който също извърши необходимите обреди. Пастори от Владивосток идваха за по-важни служби. През 1916 г. е издигната истинска лютеранска църква. По това време в Харбин има около хиляда българи лютерани. Скоро ректор става Карл Карлович Кастлер, който идва от България. През 1938 г. той дори издава сборник с духовни химни за богослужение, наречен „Псалтир и арфа“. Негов помощник и по-късно приемник като ректор е Ян Дризул, който е ръкоположен за пастор в Латвия през 1930 г. И в това виждам знак за себе си.

лютерани

Лутераните от Харбин не само обслужват нуждите на своите единоверци, но също така се занимават с активна мисионерска дейност. Например Ян Дризул само за периода от1906 до 1910 г. приема християнството и покръства повече от 100 евреи, живеещи в Харбин. Има доказателства не само за работа сред китайците, но и за откриването на лютеранска църква за тях в района на Фу-джиадиан. През 1936 г. тук се появява друга църква „Къщата на Лутер“, също с български корени, която съществува до 1954 г.

Ние не правим нещо ново, а просто възраждаме традициите! Между другото, отбелязвам, че преди революцията от 1917 г. Харбинската лютеранска църква е била подчинена на Московската лютеранска консистория.

Сега около шестнадесет хиляди българи живеят постоянно в Китай. Сред тях са и потомци на онези българи, живели тук преди век. Дори има българска национална енория Шивей, където почти половината жители са българи! Освен това сега в Китай има много територии с развит бизнес, широкомащабно присъствие на западни компании, много европейци, американци, които са постоянно в тази страна.

- Вие не само ще възродите традициите на лутеранството в Китай, но и активно работите в тази област в България.

отиват
- Работил съм и продължавам да работя с България от началото на 90-те години. През последните година-две с партньорите ми започнахме нови проекти.

Единият в Московска област е християнски пансион за грижи за болни и стари хора. Отбелязвам, че това е пилотен проект, платформа, в която трупаме опит, след което ще обучаваме хора, за да стане цяла мрежа от микропроекти във всеки регион в бъдеще. Освен това се радваме да си сътрудничим с всички християнски църкви и организации, които желаят да стартират подобен проект. Социалното служение е една от задачите на Църквата и ние се опитваме да внесем европейски опит и европейски ресурси в България.

Вторият стартирал през миналата година проект е разработкатаферма за есетрови риби в района на Воронеж. За мен това е важен въпрос, защото успоредно с развитието на фермата около нея се формира силна диверсифицирана селска икономика и най-важното - бавно започва възраждането на германското село Рибенсдорф, което някога е съществувало тук. Вярно, сега ще носи името Ню Рибенсдорф, но ние възстановяваме едно от най-старите лутерански немски селища в България. Това също е пилотен проект и с неговото развитие планираме да започнем да обучаваме специалисти и да подпомагаме християнските общности, които желаят да се занимават със земеделско производство.

Но искам да отбележа, че след като разговарях с тях от няколко години, стигнах до извода, че всички те адекватно (и доста самокритично) оценяват тези аспекти на своята работа, има голямо желание да разрешат различията и да преодолеят конфликтите (включително тези, възникнали по вина на ELC AI), да започнат сътрудничество с други лютерански църкви.

- Тази година се навършват 500 години от Реформацията, но все още няма единство между лутеранските църкви в България.

българските
- Аз от своя страна ще направя всичко възможно да помогна на този стремеж на международно ниво и смятам, че ще преодолеем тези проблеми. Знам много примери, когато в една и съща страна има няколко лютерански църкви, но те имат добри и приятелски отношения помежду си, уважително и приятелско общуване. Мисля, че нищо не пречи това да се постигне по отношение на ELC AI. Още повече, че на международно ниво нещата вървят добре, но в България ще се опитаме да го задвижим.

Всичко се променя. Например, по едно време отношенията между Сибирската евангелска лутеранска църква и Евангелската лутеранска църква на Ингрия бяха много обтегнати. Сега иматдобро конструктивно приятелство и епископите празнуват заедно.

- А какво да кажем за други деноминации и църкви в България? Същото. Уважавам православната църква, католическата църква, протестантските църкви. Имам много приятели във всяка от тези църкви и някои от тях са невероятни хора. Например, няколко мои познати, единият от православната църква, вторият от католическата църква - такива всеотдайни, умни, интелигентни хора много трудно се намират в протестантските църкви! И двамата са много високопоставени министри!

Винаги се стремя към градивни, открити отношения, опитвам се да помагам и да бъда партньор в служението, където има възможност за това. Ясно е, че всички тези църкви се различават много по своя мащаб и влияние, но в делото на проповядването на Евангелието всеки ще намери място, дело, свое парче, парцел, който трябва да разкопае, без да пречи на околните.

- Връщане към китайската тема. Каква роля ще играе България в мисията в тази страна? - Просто не можем без база в България! За нас са важни както хората, така и платформите, чрез които бихме могли да се подготвим за мисията и работата в Китай. Тук, в нашия богословски институт, биха могли да получат образование бъдещи пастори от тази страна. Няма да разкривам всички подробности за нашите планове, но работата в китайска посока се извършва активно и още през пролетта на тази година ще има първите резултати, ако даде Бог.

Освен това сега имаме групи вярващи в други азиатски страни, те се нуждаят от помощ при регистрация и обучение на служители и много други. Работим с Пакистан, Индия, Филипините, има много притеснения и, между другото, този мащаб на задачите създава противоречия, кавги в междуцърковните отношения, които незаслужено се даватмного време.

Когато гледам нашето мисионерско поле, това огромно пространство, което трябва да изорем и засеем, просто не мога да разбера как е възможно месеци, години да се наслаждаваме на някакви стари оплаквания, да губим време и енергия в конфронтация. В крайна сметка за всяка стъпка, която направим, и за това как сме откликнали на Божия призив, как сме постъпили с дадения ни талант, ще отговаряме пред Бога. Струва ми се, че министрите трябва да си спомнят по-често.