БЛОК А

Творчеството на Александър Блок бележи края на Пушкиновия период в историята на българската поезия. Езикът на лириката на Блок е свързан с традициите на поезията на Жуковски, Пушкин, Баратински, Лермонтов, Некрасов, Фет, Тютчев, Вл. Соловьов; той погълна наследството от прозата на Гогол, Л. Толстой, Достоевски. В същото време Блок е символист и това се отразява в най-дълбоките основи на неговия поетичен език. Както повечето символисти, Блок е убеден, че всичко, което се случва на земята, е само отражение, знак, „сянка“ на това, което съществува в „други светове“ (чисто духовни). Думите и езикът се оказват за него „сенки на сенките“, „знаци на знаците“. Думите, още преди да влязат в художественото произведение, са многозначни и символични: в техните „земни” значения винаги прозира „небесно” и „вечно”. Но това свойство на думата в поетичния език е особено очевидно за Блок. Полисемантична, "полисемантична" дума е символ. Следователно най-важното ниво на поетичния език на Блок е лексико-семантичното, нивото на думите и техните значения.

Понякога е много трудно да се изброят всички значения на символите на Блок и това е важна черта на неговата поетика, художникът е убеден, че нещо „необяснимо“, „тайно“, което не може да бъде предадено нито от термините на науката, нито от ежедневния език, винаги трябва да остане в символа. рю" виждаме като вечерно сияние над гората, чуваме „музиката" като „песента" на героинята, „гласовете на цигулките" или „ песни на леката виелица“ и т.н., въпреки че постоянно чувстваме, че говорим не само за видимата зора или за чуваемата мелодия.

Какво е впечатлението„безкрайна“ многозначност на поетичното слово на Блок

Това е резултат от удивителното единство на текстовете на Блок, неговата огромна тематична, стилистична и лексикална цялост, благодарение на която всеки образ се възприема не само като част от дадено стихотворение, но и като носещ „памет" за всичките му минали употреби в поезията на Блок. Тъй като основните символи в текстовете на Блок са много стабилни и се повтарят многократно, а значението им варира, двусмислието на такива думи непрекъснато нараства

В резултат на това възникват не само отделни думи, символи, чието значение е рязко изместено по отношение на речниковите им значения, но и групи от думи, които влизат в напълно неочаквани отношения помежду си (истинско разпознаване на същността на човека) и „дума” (празен звук, нищо за същността на явлението), „арфи” (преживяване на „небесна” любов към хармонията) и „цигулка”. (измъчваща земна страст), „щастие“ (самотен живот „на синия бряг на рая“) и „наслада“ (творчество в света на хората и с хората) и други често стават художествени антоними в зрелите текстове на Блок

Понякога различните значения на думата се разминават толкова много, че символът се оказва антоним на самия себе си („мечти за битие“ и „творчески мечти“), а единството се намира в рязко противоположни образи („юг“ „прониква със снежен прах“, „лазур“ на деня - „мрак на нощта“)

Символите могатвъзникват не само поради безкрайните вариации на една и съща дума в текстовете на Блок, но и поради особен вид цитиране, което като цяло е характерно за символистичната поетика (сравнете цитатите на Пушкин от Блок „Може би закъснял пътник / Ще почукам в твоята тиха стая“, „Снежните вихри над бездната / Завъртят се“ и др.) те съвсем ясно напомнят за текста, от който произлизат, и стават, тъй като са били, нейните символни представители.Най-често това са собствените имена Магдалена, Христос, Дон Жуан, Кармен, но нарицателни (често съчетани с прилагателни) „спящата красавица”, „демон”, „бедният рицар” (от Легендата на Пушкин) и др.

Особената двусмисленост на такива символи се крие във факта, че цели сюжети са, така да се каже, „криптирани“ в тях. Наистина, например, образът на Спящата красавица не само се превръща в символ на страдащата героиня, но и говори за нея като за красива принцеса, омагьосана от зли магии, която след това ще бъде освободена от влюбен рицар и ще стане отново красива. Заменяйки целия сюжет, думата-символ още повече увеличава неговата двусмисленост: например образът на Спящата красавица в едни творби се свързва с темата за съдбата на жената в съвременния свят, в други – със съдбата на самата Душа на света („Стъпките на командира“, където сънят е същевременно символ на смъртта), в трети – жената и Душата на света се оказват символи на Родината, България, нейната. цяла трагична съдба и др.

Звуковите повторения на Блок не само придават омайваща музикалност на текстовете, но и ясно участват в изграждането на смисъла. И така, във финала на стихотворението „Стъпките на командира“:

Само в ужасната утринна мъгла

Часовникът бие за последен път:

Дона Анна ще възкръсне в твоя смъртен час,

Анна ще възкръсне в смъртния си час.

повторения -onn-, -ann-, -an- и т.н. (освен това, започващи с експресивен donn-) създават звуков образ на удрящ часовник, но в същото време в думите „мъгла“, „стани“, името на героинята, Анна, е написано, както и във фразата „gi-hy, като бухал, мотор“ - думата „такси“ (такси), т.е. се казва на кой конкретен „мотор“ ( кола) стига до съвременния Дон Жуан е модерният призрак на командира.

Поетичният текст на Блок е изграден приблизително по същия начин синтактично. Многобройни повторения на фрази („Уморен приятел, странно ми е в тази зала.“ - / „Уморен приятел, гробът е студен“), фрази („Уплашени облаци идват, / Залез в кръв! / Залез в кръв.“), видове изречения („А сега в долините / Безброй светлини, / И сега във витрините / Взаимен блясък на камъни“) дават (както и звукови повторения) Стиховете на Блок имат специална музикалност, обединяват ги с интонациите на романс, песен. Но в същото време синтактичните конструкции стават носители на символични значения и участват в създаването на смисъла на текста. И така, в стихотворението „Нощ, улица, лампа, аптека. „Повторенията на лексиката в 1-ви и 8-ми ред са утежнени от повторението на синтактични структури (именни изречения, свързани с несъюзна връзка), а пръстеновидната композиция на стихотворението създава засилващ паралел на вербално изразената му мисъл: „Ако умреш, ще започнеш отново отначало.“ Така всички езикови средства на блоковата лирика се оказват свързани със създаването на нейната символика.