Бог да пази кравата - Тимофей Бордуляк
ТИМОТЕЙ БОРДУЛЯК ДА ГОСПОД ЗДРАВЕ НА КРАВАТА!
- Давай, давай, давай, момиченце! Работил съм доста, за което съм спечелил 50 гулдена. 50 гулдена! Не е петдесет пъти да кимаш с пръст, петдесет кифли да не ядеш, а цяла зима с брадва през горите, през дивите, кръг сажени, кръг греди. да замръзнеш като куче и дори да стоиш в еврейска ласка, за да не тури куче евреин водка вместо пари на човека! Междувременно те спечелих и купих, малката, и те прибирам, за забавление на децата. Така каза измамникът Матвей Бас на кравата, водейки я вкъщи от панаира на motuz. Кравата е добра: пепелява вълна, с навити рога, с голямо виме. явно добре презимували. Наоколо полята бяха зелени, чучулиги се изливаха във въздуха, а покрай пътя растеше зелена мека трева, която примамваше кравата към себе си. Слънцето вече беше залязло на запад, човекът слезе от коня си, но кравата не го брои. Тя застана на няколко крачки и лакомо стържеше зелената трева. - Добре, добре! Отивам! Колко си упорит! - Матвей продължи разговора си по-нататък, опитвайки се с крава. - Ти само давай много мляко, тогава моята стара ще те гледа, а децата ще пасат по границите, по бреговете, колкото искаш. И томтуто, дето го продаде миналата година, го гледаха, само белята дойде. Трябваше да върна дълга през есента, да платя данъка, да си оправя дрехите за зимата и трябваше да ги продам. И кравата беше добра и налива много мляко. Кравата на езиците разбираше разговора на водача си, защото от време на време обръщаше рогатата си глава към него и го измерваше с големите си черни очи. В двора пред малка колиба, която стоеше на края на селото, пет малки деца в парцаливи ризи се забавляваха и всички тичаха до портата и гледаха към пътя, за да видят дали баща им идва. Слънцето като огромен балон се спуснаотвъд белега на гората и с червен лъч напои къщата с прозорчетата, напои двора, напои белите глави на децата, люлееше се на мравката. Вратата изскърца и на прага стоеше Матвейха, малка прислужница, още нестара жена, но вече с набръчкано и почерняло лице. Последните лъчи на слънцето все още я плениха, целунаха я по лицето и през вълната Матвейха изглеждаше като статуя на Медия. - Все още не тръгвай татко! Още няма татко! - бърборят децата на майка си. - Искаме гама, дай да ядем! - О, ти си някакъв вид скакалец! Нищо, само яжте и няма работа за вас! - подкани майката с гальовна усмивка на лице. Тя знаеше, че такива деца все още могат да бъдат от голяма полза. - Тогава ще пасем кравата, тъй като ще доведат татко от панаира! - каза с плам по-голямото седемгодишно момче. Майката извади парче черен хляб от къщата и започна да лишава децата на свой ред. И тогава Матвей без охрана се появи под портата с крава. - Хей! добре, отвори! – чу се иззад портата. Децата, щом хванаха баща си, се втурнаха стремглаво към портите, само едно малко изписка в ръцете на майка си. - Татко! татко! крава! извика едно, после друго. Четирима от по-низшите мъже се катериха през портата и я отвориха за миг. Отвориха: и кравата победоносно влезе в двора, а децата я наобиколиха и започнаха да я разглеждат с интерес. Матвейха прекоси гръбнака на кравата и я целуна по челото между рогата. - Ах, скъпа моя! Ах, малката ми! Вероятно искате питие, вероятно искате питие! — каза тя, като хареса кравата и я погали по страните. Матвей стоеше отстрани и гордо гледаше тази сцена. Очите му така казваха: „Виж, стари, кой от мене е господарят, кой от мене е бащата! По-добре направи така, както й даваш хопти или билки. млечна крава,Боже, казаха всички хора. Да, и ми дайте нещо да пия, поне борш или нещо подобно - каза Матвей на жената и отиде в къщата. Матвейха не бързаше да вземе съпруга си, защото знаеше, че той ще се справи без нея. Тя вече беше събрала цяло одеяло хопти и трева по бреговете на реката и започна да лекува кравата. Матвей не очакваше жена. Той намери борш във фурната, взе филия хляб и наистина „помете“ онова актуално ястие, което вече се чу в двора. Но когато след пътуването лъжицата му се стори твърде малка, той се посъветва друго: хвана венците на тенджерата между зъбите си и изпи лакомо борш, като спираше само да си поеме дъх и да яде хляб. Матвей се нахрани (тъй като можете да ядете гол борш) и се облегна на леглото, което стоеше в ъгъла на колибата, като постави под главата си самотна мръсна възглавница, която беше в цялата къща. Жената пасеше кравата. - Хей, старче! Кравата яде ли? — извика Матю от леглото. - Малкият ми яде! И да, горкият трябва да се напие! - беше дадено да чуе отговора Матвейха. Доволен, Матвей лежеше на леглото и не мислеше за нищо. Това бяха най-щастливите вълни в живота му, когато той лягаше в къщата, в гората под бора, и оставяше мислите си да се въртят из главата му без връзка, а след това някъде напълно се разпръснаха с шума на гората и той беше обзет от здрав сън. Такива вълни обаче бяха течни за него. Бдителна работа, грижи за жена и деца го занимаваха ден и нощ. Матвейха взе скиптъра и започна да дои кравата. Децата не отстъпиха нито крачка и слушаха с интерес и жадност как млякото къкри. Скипетът беше пълен с вълни, но Матвейха не се чуваше от радост. Тя заведе кравата в обора, който беше долепен до къщата. И децата я следват. миришеха на млечна каша. - Какво ще кажете за стария? Кравата даде ли мляко? - попита Матю. - Дадоха, дадоха и дори пълна със scypets. добро мляко, гъсто. -Гответе каша! - заповяда Матвей, легнал на леглото, като турски баш. Нямаше обичай Матвейха да готви млечна каша в делничен ден. Такова ястие за неделя, за празник, а през делничните дни тя продаде нещо: зелева супа, картофи, овесена каша на вода или на суроватка. Но сега тя самата чу някакъв празник в душата си. Така дълго време нямаше крава в тях, така децата дълго време не виждаха лъжица мляко, а сега този алчен гост им подари при първия прием цяла скица животворен нектар. Или сега е невъзможно да се направят вдлъбнатини? Така! Тя не си позволи да говори два пъти, сложи огън в печката и започна да готви каша. Децата стояха близо до огнището и се взираха напрегнато в огъня, облизваха челюстите си с жълтите си езици, гледаха тенджерата, която стоеше спокойно до огъня, а по-възрастният скришом притисна пръст към тенджерата, черепът вече беше горещ. И не му се размина безнаказано. Майка му забеляза интереса му и го плесна с лъжица по ръката. и децата извикаха: - Защо стоиш до огнището, като онзи грях в душата? Искаш ли да се погрижиш за второто? Нямате търпение за вълните? Децата се заслушаха: отстъпиха от огнището, насядаха на една пейка под печката и чакаха. Огънят изпука, кашата започна да кипи, а Матвей лежеше на леглото и не мислеше за нищо. Не си мислил за нищо? Странно чудо! Това щастливо състояние на ума го въвежда, разбира се, в сън и сънят се отваря отново със силно хъркане, сякаш някой реже с трион борова дънера. Матю не спеше в момента. Лежеше тихо в себе си със скръстени на кръст ръце и оглеждаше стаята с очи. Той чакаше. Най-накрая дойде краят на чакането. Матвейха свали тенджерата от огъня, постави купа на масата и изсипа овесена каша в нея, а млечният облак се разпръсна около къщата. Децата се втурнаха към лъжичарката и всяко взе своята лъжица, седна на масата и зачака баща си. Но бащата не отиде на вечеря, дори не помръднана крака, защото много искаше жената да му се обади, че вечерята вече е на масата. Матвейха подсвирна каша за малко дете в малка купа и я остави с лъжица в ръка на пода. Детето яде. Сега е ред на всички. Матвейха взе лъжица за себе си и за съпруга си и седна до масата. - Хайде, старче! Ставай за вечеря! — извика тя на съпруга си. - Ха? Какво? Вече? - каза Матвей като буден и бавно стана от леглото. V]n изглеждаше напълно безразличен. Небръснатото му лице само казваше: "О, какво ми трябва млечна каша? Това е като борш. Аз дете ли съм?" Само това е странно: защо той стана от леглото при първото повикване на жена? Освен това, разбира се, жената го сърбаше, за да се събуди преди вечеря, а децата се дърпаха за краката. Защо преди Заким той сядаше близо до масата, правеше три пъти голям кръст върху себе си и се покланяше от кръста пред кашата - когато, между другото, Вия само обичаше да маха с ръка върху гърдите си няколко пъти по навик или да се прозява хладно и да кръстосва устата си. Децата не забелязаха това, но жената забеляза, засмя се под носа си и си помисли: „Изненадвайте децата тук, когато един старец, като дете, се тресе за млечна каша.“ Те започнаха да ядат каша. Матвей изяде лъжица, втора, трета - вкусно. - Добра каша! - говори. - Отдавна ям това. - Добра каша! - cajoling забавни деца, яжте. Шест ръце, въоръжени с лъжици, тичат ту към купата, ту излизат от купата, а шест сенки се поклащат на стената. Изядохме всичко в купата. Матвей погледна жената изпод дебели вежди. - Хайде, старче! Досип още. Това, предполагам, не е всичко. - Напълни, мамо, напълни! - децата постигат. Но Матвейха не спа достатъчно. Искаше малко да подразни съпруга си. - Къде не сте всички? тя казва. - И манджа вишкрабал, ако искаш, виж. Матвей не повярва на жената. ТойНе напразно той движеше очи из стаята, легнал на леглото, виждаше всяко движение на жената. - Не, не се шегувай, старче, не бъди глупав и сърбай каша! Когато има, значи има! А децата на себе си: - Когато има, значи! Матвейха наля още една пълна купа каша, а самата тя седна на пода до малко дете, приготви тенджера и нахрани малкото, а бащата с по-големи деца почисти от купата. Когато в купата остана съвсем малко на дъното, Матвей остави лъжицата, избърса потта от челото си и каза: - Е, сега ни нахрани, старче, ако всичко е така! Бог да благослови кравата, че дава мляко! - Бог да благослови кравата! - повториха в един глас децата след баща си и приключиха с стъргането на купата. Матвейха беше много щастлива, че е нахранила всички, но приписваше по-голямата част от тази заслуга не на себе си, а на кравата. Та сега, след вечеря, излязох да я видя, за да видя какво прави там "горката". Нощта беше тиха, погодна, звездите блестяха на небето, а кравата лежеше в обора си и се ремигала спокойно.