Бог допуска бедствия и грехове за благото на хората - Църква Възкресение

бедствия
Тъй като нито дяволът, нито някой от хората могат да си причинят зло един на друг без Божието позволение, нека помислим: какво позволява Бог, как позволява и за какво, по каква причина е Божието разрешение?

Какво позволява Бог?

Природата на греха

Но грехът не е нещо реално, а е само илюзорна противоположност на истинското битие. Грехът съществува поради несъвършенството, лъжите и коварството на рационално свободни създания, които не се подчиняват на Бог, създадени от Него; следователно грехът първоначално се е случил и сега се случва против волята на Бог, но не от Бога, но според Неговото позволение. Причината за допускането на греха е скрита до време в мистерията на Божието съвършено и непогрешимо световно управление или Неговото Провидение. Бог е напълно наясно с цялото бъдеще и Той лесно може да предотврати греха, който Той мрази, но го допуска, желаейки да произведе добро от зло, от неправилно към правилно, за наставление и поправяне на хората, така че те да видят какви последствия води грехът както по отношение на грешника, така и по отношение на неговите ближни, към обществото. Това е разликата между Божието разрешение и човешко разрешение, което не може да предотврати и спре злото в началото с човешки мерки, дори и да е нежелателно да се направи това, което е позволено. Напротив, в Бога виждаме и силата Му да предотврати, да спре изпълнението на едно зло намерение и същевременно волята, която позволява да се извърши едно или друго от злините. Това повдига въпроса: защо Бог благоволи да позволи извършването на грях или каква мотивираща причина има Бог, за да позволи на хората да грешат?

Защо Бог допуска греха?

Безкрайната Божия благост никога не би допуснала такива зли беззакония да бъдат на земята, ако оттук не произвеждаше най-големите благословения и не го правеше от злоба.ще се обърне към спасение. Бог позволи братската завист да се умножи срещу невинния Йосиф, но го позволи за какво добро дело? Не е ли да спаси от глад не само своите родители, братя и роднини, но и цял Египет? Бог позволи на нечестивия Саул да озлоби кроткия, нежен Давид по всякакъв възможен начин, но не е ли това в полза на самия Давид и на цялото царство на Израел? Да, за най-голяма полза не само за тях, но и за целия човешки род, чрез потомъка на Давид, Христос, нашия Спасител. Бог позволи да хвърлят в рова на разярените лъвове невинно наклеветения пророк Даниил; но за какво? да издигне себе си и своите приятели до най-високата степен на величие и слава. Но защо трябва да разказвам за многобройните факти от старозаветната история, когато по Божие позволение завистливите първосвещеници, фарисеи и еврейски старейшини от завист предадоха Единородния Син Божий Иисус Христос, за да бъде разпнат и това разрешение се превърна в спасение на целия човешки род? Така от всяка добавка идват и ни се разкриват най-големите богатства на Божията слава и Неговите добри дела към всеки човек и към целия човешки род. Оттук ни се разкриват: благостта на Бога и Неговата милост, щедростта, всемогъществото и величието, предузнанието и Неговото провидение. Следователно, най-висшата Му мъдрост и истина по непознати за нас начини блестят над нас и с това събуждат много внимателни хора към връщането на добродетелта, към умножаването на трудни, но славни дела.

Превръщане на злото в добро

О, колко чудно и величествено се проявява Божественото Провидение в своите ежедневни дарения! Не е изненадващо да произвеждаш добро от добро, но е много изненадващо нещо да превръщаш злото в добро. Има една поговорка: „В спокойно море всеки може да бъде кормчия“. Мъдростта не е голяма, когато вятърът е попътен, корабътсилно, морето не се тревожи и моряците на кораба знаят работата си, кеят се вижда - изпратете кораба до него. Но друг е въпросът, когато в морето бушува буря, корабът е повреден, вълните се изливат шумно върху палубата и вътре в кораба или когато нощта е тъмна, нищо не се вижда, пиратите са обкръжили кораба, екипажът е малък и зле въоръжен и с всичко това капитанът на кораба се е разпоредил толкова умело, че удобно е избегнал опасността - това е удивително нещо: капитанът на кораба доказа чрез дело неговата мъдрост и своя опит да управлява кораба. Същото забелязваме и в Божието световно управление: всичко друго, което е позволено от Божията воля и ни се струва, че не води към добро, Бог довежда до най-добрия край в Своята неизразима мъдрост и истина. Чрез допускането на незаконни дела и злощастни приключения Бог понякога превръща нечестивите в Свои най-честни приятели. Според Божието Провидение, което насочва всичко към най-добрия край, злонамерените планове срещу някого често се обръщат в негова полза и чест; атаките и обидите срещу някого често увеличават силата му. Най-големите беззакония на безбожните утвърждават мнозина в благочестие и добродетел и ги защитават от унищожение. Много хора, изглежда, вече са напълно потопени в бездната на гибелта, но всъщност се оказва, че те се спасяват именно чрез това.

Библейски доказателства

За Йосиф оковите и затворът служат за почит и най-голяма слава; братската завист към него му донесе повече полза, отколкото благоволението на целия свят; Злобата на Саул донесе на Давид царската корона; ровът на лъвовете доведе Даниил до почит и слава, които земните царе не постигнаха; Христос от кръста влезе в рая с разкаялия се разбойник, а от Елеонската планина се възнесе на небето и седна отдясно на Бог Отец.

С позволението на Бог и добрата, и злата воля работят за Бога и с каквото и да е намерениеМоже да не сме работили, но в крайна сметка всичко е направено за най-добрите цели.

Наистина, всички светии приписваха всичко, което им се случваше в живота, приятно или неприятно, на волята, на действието на Бога, защото не обръщаха внимание на чуждите грехове, но смятаха всички човешки действия за Божи дар или Божие разрешение за техните грехове. Светиите разсъждавали по следния начин: Всеблагият Бог никога не би допуснал нищо зло, ако не знаеше, че оттам ще изведе многобройни и велики добрини.

Свидетелство на отците

Подобна идея изказва и бл. Августин: „Бог сметна за по-добре да превърне злото в добро, отколкото изобщо да не допуска злото, защото, бидейки вседобър, Той по никакъв начин не би допуснал злото в делата Си, ако не беше толкова всемогъщ и добър, че да не може да произведе добро, добро от злото.“ И отново, учителят Теофил правилно каза: „Неразбираемо Бог се намесва в нашите грешки и в нашите грехове, не за да ги хвали или да приеме съучастие в тях, но се отвращава от тях, мрази и ги коригира; Бог произвежда много добро от злото, точно както би превърнал огъня във вода.” Тук трябва да споменем и друго негово увещание: „Всички, които ни оскърбяват по някакъв начин, всеки от тях съчетава в себе си две лица, които действат, едното съзнателно, другото несъзнателно. Първо, той желае, поради злонамерено отношение към нас, да действа враждебно срещу нас: с намерението да обиди нашата личност, да ни лиши от собственост и т.н., въпреки че не винаги успява в това намерение; със своя успех, чрез Божието разрешение, той несъзнателно става 2-ро лице, действайки като инструмент в ръцете на Бог, наказващ или коригиращ поведението ни, и по този начин той несъзнателно служи на Бог.

Исторически примери

Такиванесъзнателните служители на Бога са били известни в историята: Навуходоносор, Атила, водачът на хуните, Тотила, кралят на италианските остготи, Тамерлан и други бичове Божии; такива са Веспасиан и синът му Тит, които в името на славата и разширяването на Римската империя се опитаха да унищожат евреите, но бяха измамени.От човека зависи само желанието, но не и действието.

Нека те попитам, възлюбени братко християни, който много често ехти небето и земята с тъжните си оплаквания. Кажете ми: какво ви обижда толкова много - дали е волята, намерението на нарушителя или само неговата сила, способността да осъществи намерението или и двете? Отговаряте: "Обиден съм и от двете." В отговор на това ще ви кажа, че нито злонамерената воля, нито нейното изпълнение (сила) могат да ви обидят: зло намерение (воля) без сила е незначително и не ви вреди, а изпълнението на намерението зависи от разрешението, т.е. от Божията воля, която е справедлива и свята. Вие знаете, че всяка власт е от Бога, защо скърбите и се оплаквате от обидчика, защото той не ви е направил нищо друго, щом Бог му е позволил? Иначе без Божието допущение не би могъл да те обиди. Ще кажете: „Противникът ми ми нанесе най-голямото оскърбление“ – „Кажи ми: какво? - защото Бог те наказва за греховете ти, или те учи на търпение, или умножава наградата ти за невинна обида към теб - и ти се смяташ за обиден? „Мразя този хитър човек“, казвате вие, „и неговата зла воля.“ „Но вие винаги обръщате внимание на делата на другите хора и аз ви съветвам по-добре да обърнете очите си към Бога и към своята съвест. Човешката воля, макар да е зла и нечестива, какво би могла да ти направи? какъв е нейният успех? Не съжаляваш толкова, че си искал да те наранишвашият опонент, колко много за това какво е наранил и какво може да нарани! От кого идва това и защо може да ви нарани? Не е ли по силата и волята на Бог? и ако според силата и волята на Бога, то винаги според съдбите на праведните, похвалните и святите.

Затова или мълчете, или обръщайте оплакванията си към Божественото разрешение и твърдо запечатайте в душата си, че Бог никога няма да позволи нечия зла воля да ви причини каквото и да е зло, което да не ви служи в полза, освен ако не навредите на себе си.

Бл. Августин

И кой може да ни навреди, ако сме ревнители на всичко добро? Добре каза бл. Августин: „Не се страхувайте от врага: той е толкова силен да наранява, колкото е получил властта за това от Бога. Страхувайте се от същия, Който е силен да направи, колкото иска, и Който не прави нищо несправедливо, но това, което прави, всичко е справедливо; и ако нещо, според нас, би изглеждало несправедливо, тогава, ако е сигурно, че е станало според волята на Бог, вярвайте, че е справедливо и истинно. Ще попитате: „Ако някой е убил невинен човек, справедливо или несправедливо е постъпил?“ „Няма съмнение, че това е несправедливо и заслужава екзекуция.“ „Защо Бог“, питате отново, „допусна такава несправедливост?“ „Ти искаш да спориш с Бога, преди да си станал достоен да попиташ Бога: защо, Боже, си допуснал това? „Не мога да ти обясня Божиите намерения за това или причините за Неговото позволение, скъпа моя, тъй като Божията мъдрост е огромна за човешкия ум, но аз само потвърждавам, че, от една страна, този, който уби невинен човек, е постъпил несправедливо, от друга, това убийство не би се случило, ако Бог не го беше допуснал по неизвестна за нас праведна причина. С други думи:убиецът е извършил несправедливо дело, изискващо екзекуция; но Божието позволение е праведно и мъдро поради праведна кауза, но скрито от нас до времето.

Гледки Бл. Августин случай на убийството на Христос, нашия Спасител. „Юда, беззаконният предател на Христос“, казва Августин, „и всичките гонители на Христос са беззаконни, всички безбожни, всички неправедни, всички изгубени; Но Отец не пощади Сина Си, а Го предаде (позволи да бъде убит) за спасението на всички нас.” Ето каква е тайнствената причина за Божието допущение за убийството на Неговия Единороден Син от закононарушители – необяснима за онова време причина. Не се учудвайте, че Бог позволява да се върши зло: Той го допуска според Своята най-праведна преценка, позволява го чрез мярка, брой и тегло. Той няма неправда, ти самият просто Му се предаваш напълно.

Отношение към обидите

За да се успокоим, когато нанасяме обиди, ние знаем само едно сигурно средство: когато някой ви обиди или обиди, вие не обръщайте внимание на гнева на обидителя, а се обърнете към праведния Бог, който позволи на противника ви да ви обиди, и не му отвръщайте със зло за стореното ви зло: защото е позволено от Бога за постигане на добри и справедливи цели, макар и неизвестни за вас до момента. Всички Божии светии се придържаха към този обичай: те не търсеха кой и за какво ги оскърбява, но винаги обръщаха сърцата си към Бога, смирено признавайки справедливостта на Божието допущение; и затова те считаха нанесените им оскърбления за облаги за себе си, а противниците си за благодетели, казвайки: това са нашите истински благодетели, защото те не ни ласкаят; тези, които ни хвалят и възвеличават в лицето ни, ни ласкаят и вредят на нашето вътрешно съвършенство. Затова светиите винаги обръщали умствения си взор към Бога, във всеки въпрос се уповавали на Божието Провидение ивсичко добро се е очаквало от Бога.Грехът към ближния си остава грях, дори доброто да идва от него.

От друга страна, от казаното по-горе става ясно, че грях, извършен срещу ближния по Божието допущение, не заслужава ни най-малко смекчаване на вината на грешника, тъй като неговото незаконно действие е дало на Бога причина да произведе по-голямо добро от злото. Защото само на онези, които са съгрешили, е дадена възможност да произведат последното, и то не от себе си, а според богатството на Божествената благост, докато намерението на грешника беше зло и си остана зло. Така например, ако един от злодеите, подпалвайки колибата на бедния човек от гняв към него, я изгори, а друг мил и добър човек, от съжаление към бедния човек, му построи по-добра къща на мястото на унищожената от пожар колиба, тогава дори и в този случай нито ниската стойност на подпалената колиба, нито доброто, направено на бедния човек за подпалването и загубата на колибата, биха могли да послужат за намаляване на вината на ар сонист..

Свети Йоан Тоболски "Божественото провидение"