Бог Вездесъщ
Бог не е просто някъде далеч в небето. Той е тук, навсякъде. Следователно, Той може лично да присъства при всеки човек по едно и също време.
Те разказват за една история, случила се в съветско време. Атеисти проведоха публичен дебат, за да докажат, че Бог не съществува. И по време на този дебат те зададоха въпрос на присъстващата група вярващи: - Кажете ми, казвате, че Бог е Вездесъщ, Той е навсякъде. Ако е така, тогава къде е дяволът? Този въпрос се оказа наистина труден, така че вярващите трябваше наистина да помислят какво да им кажат. И ето, че един от тях най-накрая отговори така. Той се обърна към атеистите и попита: - Кажете ми, имате ли Бог в сърцата си? - Не, не, не - поклатиха глави атеистите. - Но там, значи, има място за дявола.
Този отговор, разбира се, далеч не е изчерпателен, въпреки че в тази ситуация беше съвсем подходящ. Всъщност вездесъщността на Бог не може да бъде напълно разбрана или обяснена. Просто защото живеем в триизмерно пространство и ни е невъзможно да си представим съществуването на живот извън космоса. Но Бог е Създателят на всичко, Той е създал и времето, и пространството. И Той е над всички тези физически закони. Все пак Той е техният Създател. Следователно въпросът как Бог може да бъде там, където вече е някой друг, всъщност не може да получи пълен отговор.
По-важното е как вездесъщността на Бог влияе на моя живот?
От една страна, това означава, че Бог винаги присъства до мен. Затова винаги съм отговорен пред Него, но от друга страна това означава и че не съм сам. До мен винаги е Този, към когото не съм безразличен, Този, който ме обича, Този, към когото винаги мога да се обърна. Не е ли страхотно да знаешТова. В Библията има прекрасни думи, които първоначално са написани на езика на древната еврейска поезия.
Псалом на Давид. Господи! Ти ме тества и знаеш. Знаете кога сядам и кога ставам; Ти разбираш мислите ми отдалеч. Дали ще отида, дали ще си почина - Ти ме заобикаляш и всичките ми пътища са Ти известни. Още няма дума в моя език – но Ти, Господи, вече я знаеш съвършено. Отзад и отпред Ти ме прегръщаш и полагаш ръката Си върху мен. Чудно е за мен Твоето знание - високо, не мога да го проумея! Къде мога да отида от Твоя Дух и къде мога да избягам от Твоето присъствие? Ако се възкача на небето - Ти си там; ако сляза в ада, и ти си там. Ако взема крилете на зората и се преместя на ръба на морето, и там Твоята ръка ще ме води, и Твоята десница ще ме държи. Да кажа ли: може би мракът ще ме скрие, а светлината около мен ще стане нощ; но тъмнината не потъмнява от Тебе, и нощта е светла като деня: и тъмнина, и светлина. Защото Ти оформи вътрешностите ми и ме сплете в утробата на майка ми. Славя Те, защото съм направен чудесно. Чудни са Твоите дела и душата ми напълно съзнава това. Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато се образувах тайно, образуван в дълбините на утробата. Плодът ми е видян от Твоите очи; в твоята книга са записани всички дни, определени за мен, когато никой от тях още не е бил. (Библия, Пс.138:1-16)