Борба и обединение на българските княжества
През XII-XV век, в периода на феодална разпокъсаност в Русия, съществуват държавни образувания - древните български княжества. През 10 век се заражда една практика, която става норма през следващото столетие – раздаването на земи от великите български князе на техните синове и роднини, което до 12 век довежда до фактическия разпад на старобългарската държава.
Власт
Получили земи и власт под тяхна власт, такива носители на власт скоро започват борбата за икономическа и политическа независимост от центъра и това спъва развитието на българските княжества. Във всички региони князете от семейство Рюрик (с изключение на Новгород, който вече представляваше структура, донякъде подобна на република) успяха да станат суверенни владетели, които разчитаха на своя административен апарат, който се състоеше от служебната класа, и получаваха част от доходите от подвластните територии. Васалите на княза (боляри) с висши служители от духовенството съставляват болярската дума - консултативен и съвещателен орган. Князът беше основният собственик на земите, някои от които принадлежаха лично на него, а с останалите земи той се разпореждаше като териториален владетел и те бяха разделени между господстващите владения на църквата, условните владения на болярите и техните служители.
Българските княжества в периода на разпокъсаност
До средата на 11 век започва процесът на унищожаване на големи княжества, а от най-развитите селскостопански съдби - районите на Киевска и Черниговска области. От края на 12 век до началото на 13 век тази тенденция се превръща в общо явление. Доста бързо фрагментация беше в Киевско, Черниговско, Муромо-Рязанско, Туровско-Пинско княжества. В по-малка степен това засяга Смоленското княжество, но в Ростов-Суздал иВ Галицко-Волинските княжества тези периоди на разпокъсаност периодично се редуват с временни обединения под управлението на "старши" владетел. През цялото това време новгородската земя успя да запази политическата цялост.
Във времена на феодална разпокъсаност огромна роля започват да играят общобългарските и областните княжески конгреси. Те обсъдиха вътрешни и външни политически въпроси. Но те не успяха да спрат процеса на разсейване. Татаро-монголските орди се възползваха от този момент, българските земи и княжествата на Русия не успяха да обединят силите си, за да се противопоставят на външната агресия и следователно загубиха част от огромната територия на своите югозападни и западни земи, които по-късно, опустошени от войските на Бату, бяха завладени от Литва през XIII-XIV век (Полоцк, Киев, Переяслав, Чернигов, Туров-P инск, Смоленск, Владимир-Волинское) и Полша (Галисия). Само Североизточна Русия остава независима (Новгород, Муромо-Рязан и Владимирски земи).
Истинското обединение на българските княжества започва от края на XIV в. сл. Хр. XVI век. Българската държава, „събрана” от московските князе, се заела с възстановяването на своето единство.
Български феодални княжества
Националната задача на българските князе беше освобождаването на Русия от игото на Златната Орда и възстановяването на икономиката и за това беше необходимо всички да се обединят, но някой трябваше да стои в центъра. По това време се очертаха два силни лидера - Москва и Твер. Тверското княжество е образувано през 1247 г. под управлението на по-малкия брат на Александър Невски, Ярослав Ярославович. След смъртта на брат си той става владетел на Тверското княжество (1263-1272), което тогава е най-силното в Русия. Въпреки това не доведеобединителен процес.
До XIV век Москва се издига много бързо, преди пристигането на татаро-монголците е малък граничен обект на Владимирско-Суздалското княжество, но до началото на XIV век се превръща във важен политически център. И всичко това, защото заемаше много изгодно географско положение. От юг и изток на ордата тя беше покрита от Рязанското и Суздалско-Нижегородското княжество, от северозапад от Велики Новгород и Тверското княжество. Около Москва горите бяха непроходими за татаро-монголската кавалерия. Поради това притокът на население в Московското велико княжество България се увеличи значително. Там започват да се развиват занаятите и земеделието. Москва също се превърна в мощен център на сухопътни и водни пътища, което улесни както търговията, така и военните стратегии.
Чрез реките Москва и Ока Московското княжество отива до Волга и чрез нейните притоци се свързва с новгородските земи. Добри резултати дава и гъвкавата политика на московските князе, които успяват да привлекат на своя страна и други български княжества и църквата. Основателят на московската династия на князете е Даниил Александрович, най-малкият син на Александър Невски (1276-1303). При неговото управление Московското княжество значително увеличава териториите си. През 1301 г. Коломна, завладяна от рязанския княз, отиде при него. През 1302 г. князът на Переяслав, който няма деца, завещава владенията си на Москва. През 1303 г. Можайск се присъединява към Москва. За три години територията на Московското княжество се удвоява и то става едно от най-големите в североизточната част на Русия.
Можайск е в извора на река Москва, а Коломна е в устието, реката е била изцяло под контрола на московските князе. Переяславл-Залески - един от плодородните региони - след като е включен в Московското княжество, мощноувеличи потенциала си. Затова московският княз започна да се бие с Твер за великото царуване. Като старши клон на Твер, княз Михаил Ярославович получава в Ордата правото на Велико царуване.
Тогава в Москва управлява Юрий Данилович, който е женен за сестрата на хан Узбек Кончака (след кръщението на Агафия). Хан му даде правото на трона на великия херцог. Тогава Михаил през 1315 г. побеждава отряда на Юрий и пленява жена му, която по-късно умира в Твер. Повикан в Ордата, Майкъл е екзекутиран. През 1325 г. Юрий е убит от най-големия син на Михаил Тверски, Димитрий Грозните очи, който по-късно е унищожен от хан Узбек, тъй като хан Узбек преследва политика на изиграване на българските князе, в резултат на което тверският княз Александър Михайлович (1326-1327) получава Великото царуване.
Въстание в Твер
През 1327 г. в Твер избухва въстание срещу роднина на узбекския Щелкан. Въстаниците избили много татари. Московският княз Иван Данилович Калита (1325-1340), възползвайки се от момента, дойде в Твер с татаро-монголите и потуши народните възмущения. Оттогава московските князе имат етикет за Велико царуване. Калита успя да постигне тясна връзка между властите в Москва и църквата. Затова митрополит Петър се премества да живее в Москва. По това време Москва се превърна не само в идеологически, но и в религиозен център на Русия. Под управлението на синовете на Калита, Семьон Горд (1340-1353) и Иван Червен (1353-1359), земите на Кострома, Дмитров, Стародуб и част от земите на Калуга са присъединени към Московското княжество.
Княз Дмитрий (1359-1389) вече на 9-годишна възраст започва да управлява Московското княжество. И отново започна борбата за великия княжески престол на Владимир. Противниците на Москва започнаха открито да подкрепят Ордата. Символът на успеха и победата на Московското княжество беше строителствотобелокаменният Кремъл, който е единствената крепост и каменно укрепление в Североизточна Рус. Благодарение на това Москва успява да отблъсне претенциите към общобългарското ръководство на Твер, Нижни Новгород и да отблъсне атаката на литовския княз Олгерд. Съотношението на силите в Русия се променя в полза на Москва.
И в Ордата до средата на XIV век започва период на отслабване на централната власт и борбата за ханския трон. През 1377 г. се състоя военен сблъсък на река Пяна, където Ордата разби московската армия. Но година по-късно, през 1378 г., Дмитрий побеждава войските на Мурза Бегич на река Вожа.
Битката на полето Куликово
Преди смъртта си Донской прехвърля правото на Великото Владимирско княжество на сина си Василий I, без да иска от Ордата правото на етикет. Така българските княжества – Московско и Владимирско – се обединяват.
През 1395 г. владетелят Тимур Тамерлан, който завладява Централна Азия, Персия, Сибир, Багдад, Индия, Турция, отива в Ордата и след като я победи, след това се премества в Москва. По това време Василий I беше събрал милиция в Коломна. Застъпницата на българската земя, иконата на Владимирската Божия Майка, е пренесена в Москва от Владимир. Когато през втората четвърт Тимур се приближи до Москва и спря в района на Елец, след известно време той внезапно промени решението си да отиде в Русия. Според легендата това е свързано с появата в съня на Тимур на самата Богородица.
Феодални войни и Флорентийската уния
След смъртта на Василий I в края на XIV век започва борбата на българските княжества и междуособици, които се наричат „феодални войни“. В Московското княжество, между синовете, а по-късно и внуците на Дмитрий Донской, имаше истинска битка за притежание на великокняжеския престол. В резултат на това той отиде при Василий II Тъмния, Московското княжество се увеличи през това време с 30веднъж.
Василий II отказва да приеме унията (1439) и да застане под първенството на папата. Този съюз е наложен на Русия под предлог за спасяване на Византия от османците. Митрополитът на Русия Исидор (гръцки), който подкрепя унията, веднага е свален. И тогава рязанският епископ Йона стана митрополит. Това е началото на независимостта на РПЦ от Константинополската патриаршия.
След превземането на Константинопол от османците през 1453 г. главата на българската църква започва да се определя още в Москва. Православната църква активно подкрепяла борбата за единството на българските земи. Сега борбата за власт се води не от отделни български княжества, а в рамките на княжеския дом. Но вече процесът на формиране на Великата българска държава става необратим и Москва става признатата от всички столица.