БОРБА С ЗЕВС С ТИТАНИТЕ - 100 велики легенди и митове по света
Зевс се смята за истинското гръцко върховно божество. Той е бащата на хората и главата на олимпийското семейство на боговете. Името му означава "светло небе". Но пътят му към Олимп, до най-високото стъпало на върховното божество, не беше лесен. Той, родом от третото поколение богове, участва в ожесточена борба срещу второто поколение богове - богове-титани. Титаните са били жестоки и предимно безмозъчни същества. Например бащата на Зевс Крон се страхуваше, че собствените му деца могат да го свалят и погълнаха новородените си. Зевс беше спасен от майката на Рея. Тя даде на Крон да глътне камък, увит в бял плат, и изпрати детето на остров Крит.
Зевс израства и узрява в Крит. Нимфите хранели малкия Зевс с млякото на божествената коза Амалтея. Пчелите му носели мед от склоновете на високата планина Дикта. На входа на пещерата млади полубогове удряха щитове с мечове, когато малкият Зевс плачеше, за да не чуе баща му вика му и да не го сполети съдбата на братята и сестрите му.
Зевс бързо разбра силата си и разбра, че за да получи властта на бог над света, ще трябва да се бие с родителя си. Но в тази битка той ще има нужда от съюзници. Кой може да бъде по-добър от сестри и братя? И така, първото нещо, което трябваше да направи, беше да освободи погълнатите сестри и братя.
В стомаха на баща му Крон вече имаше пет деца, бъдещи богове. Хестия – богинята на жертвения огън и огъня на огнището, наричана от римляните Веста; Деметра - великата богиня на плодородието на земята (при римляните Церера); Хера - върховната олимпийска богиня (при римляните Юнона); Хадес е богът на подземието (при римляните Плутон), а Посейдон е господарят на моретата и океаните (при римляните Нептун).
Зевс решил да тръгне срещу баща си. Той се съгласи с богинята Метида, дъщерята на Океана и Тетис, че тя ще направи специална напитка,което ще накара Кроун да повърне децата, които е погълнал. Отварата беше приготвена и доставена на Крон. Богът на титаните го изпи с удоволствие. И той беше обърнат отвътре навън. Първо той оригна камък, увит в бял плат, последван от всички деца на свой ред. Те отново се появиха живи и здрави. И обединени със Зевс, те започнаха война срещу баща си Крон и други титани за правото да управляват света.
Преди всичко те се утвърдиха на високия Олимп. Някои от титаните преминаха на тяхна страна: Океан с дъщеря си Стикс и дъщеря си Ревност, Сила и Победа. Те искаха да свалят омразните и зли титани. Борбата беше дълга и ожесточена. Младият Зевс решил да помогне на еднооките гиганти - циклопите, синовете на Уран и Гея, представители на стихийните сили на природата.
Циклопите изковали гръмотевици и светкавици за Зевс. Имаше огромен брой от тях. И Зевс започна да ги хвърля по титаните. Но той не успя веднага да победи суровите и могъщи богове. Тази упорита борба продължи десет години с предимство ту в едната, ту в другата посока. Трябваше да търсим нови помощници. И Зевс освободи от недрата на земята сторъките великани на хекатонхейрите. Те бяха страшни на вид: огромни като планини, могъщи и черни като самите недра на земята. Те грабнаха огромни камъни и ги хвърлиха по титаните. От такова клане земята стенеше, въздухът потръпваше, водата кипеше в моретата, пожари започваха навсякъде. Но титаните не се оттеглиха, те се държаха здраво за основата на Олимп.
И тогава Зевс започна да хвърля върху тях огнени светкавици и ревящи гръмотевици с отмъщение. Цялата природа наоколо беше обгърната от огън, а тежка воня покриваше цялото пространство с плътен воал. Нямаше какво да диша. Титаните не издържаха на такъв натиск, бяха уморени, силите им бяха изчерпани. И те се оттеглиха от Олимп, спряха да се бият.
Това беше победа за Зевс и неговитесъюзници. Олимпийските богове хванаха изтощените титани, вързаха ги с вериги и ги хвърлиха в самите дълбини на мрачния Тартар - във вечния мрак. Там те бяха заключени зад медна порта, пазени от сторъките гиганти на хекатонхейра. Титаните били напълно елиминирани и на Олимп се появила нова галактика от богове, водена от върховния бог Зевс.