Борба за колело Щъркел или Детството на 90-те
Предисторията е, че майка ми отгледа мен и сестра ми сами и живеехме, да кажем, много скромно и аз и сестра ми, наистина искахме велосипед.
А ето и самата история:
Със сестра ми седим до прозореца, гледаме към детската площадка и има едно момче, люлее се на люлка, а до него има колело. Сестра: - Сега, ако имахме голям, нямаше да се возя на люлка. Аз: -Да. (тъжно) И двамата въздишаме тежко.
И тогава един ден нашата детска мечта се сбъдна! Дядо ни даде 500 рубли за двама като подаръци, майка ми предложи да добави своите 500 и да ни купи велосипед. Радостта ни нямаше граници. Имаме щъркел. Щастливи сме да караме колело със сестра ми, не позволяваме на съседите да карат, казват, че все още не сме имали време да се прегазим. Тук казваме, ще се возим сами и ще ви дадем (не бяхме алчни, просто мечтаехме за страхотна мечта от дълго време) Исках да благодаря на майка ми, а майка ми обича сладкиши. Никога не ни даваха джобни, защото нямаше от какво да ги даваме. Събрахме бутилки и ги предадохме. Аз, от радост, че има колело, реших да се поразходя из квартала, за да събера бутилки. Закачих раницата и тръгнах на път. Лято, вечер, светлина. Спирам зад магазина, в местния проход. Мястото по принцип е оживено, но по това време нямаше хора. Беше ми неудобно да събирам бутилки пред хората, момиче съм. Забелязах, че на аварийния изход на магазина вече има 5 бутилки бира, зарадвах се! Слизам от мотора, отдалечавам се на 3 метра от него, изведнъж веднъж и иззад храстите изскача чичкото и сяда на моя мотор. В такъв шок съм. страшен. но очевидно нежеланието да се разделим с великия беше по-силно от страха. Докато се хващам за багажника на мотора си, всичко се случва за секунди. Ето реакцията, сега и аз самият съм изненадан. И той е гадняртакъв, вози, няма да го даде. Вози се и ми казва: "Слизай, иначе ще стане по-зле!" И аз съм в състояние на страст, много съм ми скъп. Още повече забавление. Той кара през пътя към съседен двор, а аз, здраво вкопчен в багажника с ръце, се влача по земята с цялото си тяло и в същото време също викам: "Помощ!". За да ни посрещне 2 млади момчета. Видяха го и хукнаха след него. Тогава реших, не знам защо, че можете да се откачите. Резултатът: скъсано яке, разкъсани ръце и крака на асфалта, цялото в кръв, без мотор, без момчета, без бутилки. Седя до едно дърво и плача. Бях на 10 години. Щъркелът остана при нас по-малко от месец. Даже се страхувах да се прибера после, мислех, че този човек ме помни, ще ме потърси и ще ме убие. Някакъв минувач ме заведе в полицията и полицията ме върна вкъщи. Мама не се скара. Нямахме голям. Това бяха големи пари за нас. Това е толкова тъжна история.