БРАДА, смисъл, Малък академичен речник на българския език
1.
Линия на косата в долната част на лицето.
Дълга брада. Къдрава брада.
ходеха с отворени глави, с дълги чела; брадите им бяха пуснати. Гогол, Тарас Булба.
Андрей обръсна брадата си, мустаците му пораснаха и увиснаха. М. Горки, Майка.
2.
При някои животни и птици: сноп дълга коса или пера на врата и гърдите.
Какво е БРАДА, БРАДА, значението на думата БРАДА, произход (етимология) БРАДА, синоними на БРАДА, парадигма (словоформи) БРАДА в други речници
брадаа ́
а) Окосмяване при мъжете в долната част на лицето.
б) Кичур дълга коса под муцуната при някои животни.
в) Месести образувания, висящи под клюна на някои птици.
2) разгънете Използвайте като грубо-познато обръщение към човек с брада.
а) Нещо, което прилича на брада.
б) транс. разг.-нам. Брадичка.
БРАДА, -с, вино. н. брада, мн. ч. бради, бради, -ам, ж.
1. Окосмяване в долната част на лицето при мъжете. Пусни брадата. Плащане b. Смей се в брадата си (тихо, скришом; разговорно).
2. При някои животни: кичур коса, пера или месести издънки под предната част на главата. Коза б. Б. петел, пуйка.
•С брада (разговорна шега) за анекдот, съобщение: старо, отдавна известно.
намалибрада, -i, f.
ласка.брада, -i, f.
украински брада, св.-слав. брада γένειον (Супр.), болг. Брада, Сърбохорв. брада, чук. bradȁ, словенски. брада, чех. brada, полски. брода, каша. барда, брода, с. локви, н. локви. брода.
Свързани Лит. барзда, лтш. bârzda, bā́rda, др.бълг. bordus, лат. barba (вместо *farba), Д.Х.Н.bart "брада". По-нататък, може би, тук също др.-сакс. bursta "четина"; виж Trautman, BSW 27, M. - E. 1, 273. Напълно ненужно е да се приемат заемки. лат. и слава. думи от немски (Pedersen, IF 5, 72), както и немската дума от слав. (Микола, ÄB, 52; срещу Васмер, ZfslPh 15, 453). За подробности вижте Bernecker 1, 72 и следващите. Трябва да се отбележи връзката на думите брадат, пол. бродати, Сърбохорв. брадат, лит. барздотас, лат. барбатус; виж Траутман, пак там.