Брой 2

вече

Този път главният герой на броя беше Лариса Игоревна Стрикунова. Както всички вече се досетиха, именно тя беше на снимките в секцията „Познайте кой е на снимката“. Успяхме да се срещнем и да поговорим.

И така, това означава накратко.)) Роден съм в Карелия, в малкия град Кем, той е почти на самото Бяло море. Роден съм на Деня на учителя, така че всички мои роднини често повтаряха, че професията ми е определена от самото начало)), но вярвам, че изборът беше повлиян от срещи с прекрасни учители през целия ми живот и в училище, а в университета имах голям късмет да срещна интересни хора. Първата ми учителка Суханова Мария Григориевна даваше уроци едновременно в два класа на некласифицирано селско училище, намираше нежна дума за всеки от своите ученици, а след уроците тя учи с нас допълнително и се радваше, когато останахме с нея в училище. Класен ръководител в 5 клас, учител по математика в училището на военния град, в Забайкалия - Лидия Григориевна Паксиватова проведе KVM (клуб на забавните математици), викторини, подготви духовни светлини в класната стая с нас и нашите родители, в нейната къща нарисувахме стенен вестник и репетирахме номера за следващото състезание по художествена самодейност. В 10 клас вече тук, в Псков, алгебра и геометрия се преподаваха от главния учител на училище № 24 Михаил Михайлович, когото обожаваме. Всеки урок той даде задачи с различни нива на сложност, анализира нестандартни задачи с нас, научи ни да бъдем критични към живота, да не приемаме всичко на вяра, да не сме срамежливи, да се чувстваме уверени, ако вашата гледна точка се различава от общата, да спорим. Той настоя майка ми да ми позволи да вляза в университета в Тарту. Но по това време майка ми и аз живеехме заедно в Псков (татко почина рано, а брат ми, завършил военно училище в посоказаминава за Забайкалския военен окръг). Беше решено да остана да уча в Псков и да вляза в Педагогическия институт. Киров, тогава си представях себе си само в професията на учител по математика.

Какви бяха първите стъпки в професията?

В университета започнах да преподавам статистика след раждането на второто ми дете. И разбрах, че най-накрая намерих това, което търся в професията. Обичам самия процес на обучение: когато човек съзнателно усвоява информация и мога да стана водач в нов свят за него, да споделя знанията си. Получавам удовлетворение от работната среда в класната стая, когато усещаш напрежението на мисълта във въздуха, задачите се преодоляват като заемане на върха в спорта, заедно обсъждаме проблема и търсим неговото решение. Обичам общуването както със студентите, така и с преподавателите в университета. Имаме много ярки и ерудирани преподаватели, с богат не само знания, но и житейски опит. Когато започнах да преподавам статистика, много ми помогнаха съветите на Галина Вениаминовна Баринова. Освен това слушах още лекции, лекции на Хватцев Александър Алексеевич. Придобитите знания във Физико-математическия факултет спомогнаха за изграждането на занятията със студентите от методическа гледна точка. И през 2010 г. защитих дисертацията си за степента кандидат на икономическите науки.

Какви са плюсовете и минусите на вашата работа?

Плюсове: отчасти вече ги идентифицирах, говорейки за удовлетворението, което можете да получите от ученето и общуването в стените на университета с интересни хора. Преподавателската дейност кара човек да не стои на едно място, да се движи по пътя на саморазвитието, непрекъснато търсим и тестваме нови методи, актуализираме лекционния материал и подобряваме уменията си. Изграждам собствената си работа в лекциии практически упражнения (като директор) и носи отговорност за това. Разбира се, не е без значение, че учителите имат ваканция от 56 дни и по правило тя е през летния период, ако не отговаряте за организирането на практиката или не изпълнявате административни задължения.

От минусите: не високи заплати, не стандартизиран работен ден, понякога, когато подготвяте студент за научна конференция или защитавате дипломна работа, трябва да работите както късно вечерта, така и в почивен ден.В допълнение, често виждате натоварването на учителя в класната стая, а ние също имаме извънкласна част: това са научни и организационни дейности, образователна работа със студенти. В допълнение към непосредствените учебни дейности, трябва да съставите много документи: учебни програми, планове, доклади.

Опишете най-голямото си постижение?

В живота най-голямото ми и основно постижение са децата ми: най-големият е на 24 години, средният ще навърши 20 години, а най-малкият ще стане на 4 съвсем скоро.

Какви са вашите хобита, хобита?

Сега цялото ми свободно време е посветено предимно на интересите на най-малките: четем, разхождаме се, играем, ходим заедно на тенис.

Много обичам да посещавам нови места и не е задължително да е в чужбина, страната ни е огромна по територия и има какво да се види. Бих искал отново да отида в Байкал, да посетя Камчатка, да посетя Сочи. Обикновено се опитвам да науча колкото се може повече за мястото, което посещавам и да си почивам активно, а не просто да лежа на плажа или да хапвам в красив ресторант.

Обичам да танцувам, занимавах се с латино преди раждането на малкия ми син.

Мога да поглезя любимите си хора с торта, обичам да украсявам кулинарното си творение, красиво да го сервирам на масата.

Каква е вашата позиция в живота, какво е вашето мото?

И накрая, какъв съвет бихте дали на учениците?

Търсете своя бизнес в живота, страхотно е, ако ви помага финансово да стъпите на краката си и да създадете благополучието на семейството си в бъдеще, но по-важното според мен е да ви носи радост и удовлетворение.

Не се затваряйте в черупката на собственото си „Аз“, преодолявайте страховете си, интересувайте се от случващото се наоколо, опитвайте нови неща. Студентските години са най-благодатното време за придобиване на различни умения, нови преживявания и емоции.

Процесът на учене не само ни развива умствено, но и ни позволява да развием самодисциплина, самодисциплина, способност да формулираме ясно мислите и желанията си.

Три неща, които мечтаете да направите?

Цялото ми голямо семейство да си почина на морето за 20 дни, да подобря немския си език до свободно разговорно ниво, да имам къща на брега на реката или на морето.

Ако можехте да се върнете назад във времето, какво бихте променили?

Баща ми почина рано (на 42 г.), с чин подполковник, командирован е по здравословни причини. Той беше много интересен събеседник, ярък човек, душата на компанията. Ако можех да му удължа живота, за да е вече при нас или поне да наруша правилата и да съм до баща ми в болницата, защото предишния ден просто не ме пуснаха в отделението му (бях на 13 години).

Кой филм ви повлия?

Няма такъв филм, който да е повлиял по някакъв драстичен начин, да е направил силно впечатление, да. „Тук зорите са тихи“, „Офицери“, „Животът е прекрасен!“

Имате ли скрит талант?

Разбира се, има, но ако го отворя, тогава вече няма да е скрит талант))

Какви детски мечти сте сбъднали?

Исках да имам приятелско семейство - имам едно, две деца (момче имомиче) - планът беше преизпълнен))