Бронзовият конник - паметник на Петър 1 на Сенатския площад в Санкт Петербург
Никой няма да спори, това е най-разпознаваемият и най-известният от паметниците в Санкт Петербург.
Въпросът е не само в доброто местоположение на Сенатския площад, но и в „значимостта“ на фигурата на основателя на града.
Самият паметник е добър и, може да се каже, перфектен.
Бронзовият конник, създаден от Фалконе, е основният символ на Санкт Петербург. Между другото, което стана почти официално, името е измислено от A.S. Пушкин, посвещавайки му стихотворение със същото име.
Пътят до създаването на статуята беше дълъг и трънлив.
Колкото и хора, участвали в създаването му, имаше толкова мнения.
Но, може би, за щастие, Фалконе настоя Питър в неговото изпълнение да изглежда точно така и нищо друго.
Инициативата за създаване принадлежи на императрица Екатерина II.
По нейна заповед и по съвет на професорите от Парижката академия по живопис Дидро и Волтер княз Голицин кани Етиен-Морис Фалконе в Санкт Петербург.
Той без колебание се ангажира да създаде "статуя с колосални размери" срещу доста скромна такса.
Изборът на скулптора не е случаен: всичко беше френско в модата, а Фалконе беше любимият скулптор на мадам дьо Помпадур, любимата на Луи XV.
Въпреки че до този момент той е правил доста малки скулптури, те са толкова реалистични и съвършени в детайлите, че предизвикват възхищение.
Бронзовият конник е трудна за производство широкоформатна фигура, а ограждащата ограда, незабележимо вплетена в живия плет, ви пречи да се доближите до него. Но за да си представите нивото на умението на Фалконе, можете да отидете в Ермитажа, да видите неговите Пигмалион и Галатея.
Историята на сътворението беше дълга и болезнена.
Както вече споменахме, Фалконе видя творението по съвсем различен начин отимператрицата и по-голямата част от българското благородничество.
Екатерина предположи, че седнал на кон, Петър ще държи скиптър и жезъл в ръцете си и целият му вид ще прилича на римски император.
Фалконе веднага отказва да облече Петър в римска тога с аргумента, че на никого не би му хрумнало да облече Гай Юлий Цезар в български дрехи.
Държавният съветник Щелин предложи да се изобрази фигурата на царя, заобиколен от алегорични статуи, символизиращи благоразумие, трудолюбие и победа. И ръководителят на работата по издигането на паметника Бецкой си представи, че Петър ще се изправи в целия си ръст.
Дидро като цяло предлага да се създаде паметник-фонтан.
Имаше и напълно нелепи предложения, например да се разпръсне погледът на царя, така че едното му око да гледа към Адмиралтейството, а другото към сградата на Дванадесетте колегии.
Такъв Петър вероятно не би предизвикал страхопочитание и възхищение, а усмивки и изненада (и би станал достоен прародител на грозния Шемякин „Петър“ в Петропавловската крепост).
Благодарение на упоритостта и постоянството на скулптора, в резултат на това Петър се оказа точно както го е замислил самият Фалконе, чийто модел той създава цели дванадесет години.
Главата е изработена от младия му чирак. За това със заповед на императрицата тя е приета за член на Българската художествена академия и й е определена солидна пожизнена пенсия.
Стъпканата от коня змия е дело на българския скулптор Гордеев.
Прототипът на кралския кон бяха орловските жребци от царските конюшни - Каприз и Брилянт.
През 1769 г., минавайки покрай императорския временен Зимен дворец, хората можеха да видят офицер, който се качи на кон върху дървена платформа и го издигна. Така Фалконе направи скици от коня за бъдещия паметник.
Най-накрая гипсовият модел на статуята беше готов, но внезапно изникнаха нови трудности.
Най-после се намери един храбрец - Емелян Хайлов, майстор на оръдия.
Подготвителната работа е извършена в продължение на три години. Те започнаха да изливат статуята едва през 1774 г.
Тъй като фигурата разчиташе само на три точки, беше много трудно да се избере правилната дебелина на стените, така че статуята да не загуби баланс.
За да се извърши такава работа без предварителни изчисления и компютърно моделиране, без якост на материалите и металознание, беше необходимо не само голям опит, усет и талант. Майсторите просто трябваше да имат късмет, сякаш самият Петър гледаше и помагаше с прозрения отгоре.
Гранитният монолит, служещ за пиедестал, също заслужава специално внимание.
По план тя трябваше да представлява вълна, символизираща, че именно Петър е довел България до морето.
Те търсили такъв камък много дълго време и го намерили в района на Лахта, недалеч от Санкт Петербург. Веднъж го ударила мълния, която направила пукнатина в камъка, за което бил наречен сред хората "гръмотевичен камък".
Те го доставят в столицата по изключително необичаен начин, в чест на което Екатерина II дори нарежда да бъде изсечен възпоменателен медал.
По пътя блокът прекара почти година. Докато се влачеше, каменоделците без да губят време придадоха желаната форма на постамента. Транспортът до Сенатския площад се превърна в спектакъл от градски мащаб.
Отидоха да го разгледат от най-отдалечените краища, а фрагментите бяха разглобени за спомен.
Своеволният Фалконе до края на работата напълно развали отношенията си с императорския двор и замина за Париж, без да изчака тържественото откриване на паметника.
Ездачът е реставриран два пъти и при последния преглед през 1976 г. те стигат до заключението, че техническото състояниеще го поддържа за години напред.
Днес Бронзовият конник е не само класическа точка на всички градски екскурзии, но и традиционно място, където почти всички сватбени двойки идват да се снимат на фона му, оставяйки зад себе си силуета на катедралата Свети Исак.
Традиционно те пият шампанско и, за съжаление, бият чаши на гранит.
За щастие днес в хазната на града има достатъчно пари, за да изчисти онлайн боклука след сватбения гуляй.