Доказване при състезателни условия
Наказателното производство се провежда въз основа на състезателността на страните (член 15 от Наказателно-процесуалния кодекс). Под принципа на състезателност експертите разбират изграждането (организацията) и функционирането на наказателното производство, което осигурява:
1) отделяне една от друга на функциите на обвинение, защита и разрешаване на UD;
2) невъзможността за налагане на различни процесуални функции на един и същ орган или на едно и също длъжностно лице;
3) независимостта на съда, която създава необходимите условия за страните да изпълняват задълженията си и да упражняват правата си, предоставени от процесуалния закон;
4) недопустимост на изказването на съда от страната на обвинението или защитата;
5) равенство на страните на обвинението и защитата пред съда.
Истината е съответствието на знанията и заключенията, включително на органите на предварителното разследване и съда, с действителността (обективната реалност). Реалността е реалността на съществуването, обективно съществуващо извън и независимо от нашето съзнание.
Понятието обективна истина е неразривно свързано с понятията валидност, вероятност и надеждност.
Валидността на заключенията в наказателния процес означава в най-общ вид тяхното съответствие с наличните по наказателното дело доказателства. Степента на валидност на заключенията по наказателно дело може да бъде вероятна и надеждна. Вероятностни знания в наказателния процес - отразяващи реалността на предполагаемите знания и изводи на предварителното следствие, прокурора и съда, допускащи съмнение в тяхната истинност. Достоверни знания в наказателния процес - отразяващи недвусмислено реалността на знанията и заключенията на органите на предварителното разследване, прокурора и съда,характеризиращи пълната и несъмнена увереност в тяхната истинност.
Следователно целта на наказателнопроцесуалното доказване е да установи достоверна, обективно съществуваща истина. Цопанова каза нещо за това, че не е необходимо да се доказва обективната истина, трябва да се установят обстоятелствата по делото.
Състезателността на страните е принципът на наказателния процес в съответствие с Конституцията на България и Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
Принципът на състезателност на страните, предвиден в част 3 на чл. 123 от Конституцията на България и чл. 15 of the Code of Criminal Procedure, defines such a construction of the criminal process, in which the functions of prosecution (criminal prosecution) and defense are separated from each other, separated from judicial activity and performed by parties enjoying equal procedural rights to defend their position, and the court, while maintaining objectivity and impartiality, creates the necessary conditions for the parties to fulfill their procedural duties and exercise the rights granted to them and resolves the criminal case on the merits.Състезателността на страните предполага, че наказателното дело може да започне само ако има обвинителен акт (акт), одобрен от прокурора, или жалба от частен обвинител, който настоява пред съда за удовлетворяване на техните изисквания. Това правило отразява значението на спора между страните като движеща сила зад състезателния съдебен процес. От това правило също следва, че отказът на инициатора на процеса от обвинението (прокурорът да поддържа държавното обвинение, частният обвинител от жалбата, ищецът от делото) или признаването на жалбата, обвинението или делото от насрещната страна води до прекратяване на производството. Отказ на държавен или частен обвинител в наказателното производствоот прокуратурата, а гражданският ищец от иска е задължителен за съда и води до прекратяване на производството (изцяло или в определена част). Признаването от подсъдимия на вината му обаче не води до незабавно осъждане, тъй като това би било в противоречие с принципа на презумпцията за невиновност, според който вината трябва да бъде доказана по предвидения от закона ред. Само в случаите на престъпления, чието наказание не надвишава пет години лишаване от свобода, признаването на вината на обвиняемия позволява на съда да постанови присъда без съдебен процес (членове 314 - 316 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Състезателността на страните се характеризира с разделяне на процесуалните функции на страните и отделяне от тях на функцията на съда за решаване на делото.
Принципът на състезателност на страните разбира страните като участници в наказателното производство, изпълняващи въз основа на състезателност функцията на обвинение (наказателно преследване) или защита срещу обвинение.
Състезанието на страните се проявява и в това, че съдът не действа на страната на обвинението или защитата, обективен и свободен е в оценката на доказателствата и аргументите на страните, е „безпристрастен арбитър“ за тях.
По силата на този признак на състезателността на страните съдът няма право да образува наказателни дела за публично обвинение или да отказва да ги образува, да връща делата за допълнително разследване и да дава указания на органите на предварителното разследване за попълване на доказателствената база на обвинението, да предприема мерки по своя инициатива за доказване на вината на обвиняемия. Конституционният съд на България в своите решения призна за противоконституционни онези разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс на РСФСР, които възлагат на съда необичайната за него функция по наказателно преследване.
Въпреки това,конкурентоспособността на страните не изключва правото на съда да изисква и разглежда по своя собствена инициатива доказателства за проверка на аргументите, изложени от страните (определение на Конституционния съд на Руската федерация). За целта съдът може да проверява представените пред съда показания и други доказателства, като задава въпроси на свидетелстващите, назначава експертиза и участва в други следствени действия. Основната задача на съда, поради принципите на състезателност, е да създаде необходимите условия за страните да изпълняват процесуалните си задължения и да упражняват предоставените им права.
Най-важното условие за конкуренцията е равенството на страните. Страните на обвинението и защитата се ползват с равни права в съдебното производство да представят доказателства, да участват в тяхното проучване, да правят ходатайства и да изразяват мнението си по възникващи процесуални въпроси.
Състезателността на страните, като принцип на наказателния процес, се проявява най-пълно на етапа на процеса. Въпреки това, с определени ограничения, този принцип се прилага и на етапа на предварителното разследване:
1. когато съдът разглежда жалби срещу действията на органите на предварителното разследване;
2. когато съдът се произнася по избор на мярка за неотклонение на обвиняемия или заподозрения.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: