Булката на тримата младоженци (Испанска приказка) прочетете онлайн текст, Приказка
Живял човек. И той имаше дъщеря. Момичето беше добро като слънцето, но капризно като планинския вятър. Един ден баща ми работеше в градината. Портата се отвори и трима младежи, един от друг по-красиви, влязоха в градината и казаха: - Дъщеря ти е хубава като слънцето. Искаме ръката й. Бащата отговорил: - Тя е своенравна, като вятъра. Трябва да поискаме съгласието й. – И той изчезна в къщата, а младите мъже останаха да чакат на портата. Като дошъл при дъщеря си, бащата казал: — Трима млади мъже, един от друг по-красиви, искат ръката ти. Кой от тримата ще наречете свой съпруг? Дъщерята погледна през прозореца и видя, че баща й е казал истината: никога не е срещала толкова красиви мъже! Усмихната, тя отговори: — Харесвам и трите. Бащата се ядоса: - Не можеш да се ожениш за трима? - Съгласна съм да се омъжа за всеки от тях - отговори дъщерята - Но разберете, имам нужда и от трите. И колкото и да спореше баща ми, тя повтаряше едно и също: -Разбери, трябват ми и тримата! Нещастният старец не знаел какво да каже на младите мъже. Той дълго мислил, накрая излязъл и казал на ухажорите: - Дъщеря ми е добра, като слънцето, но капризна, като планински вятър: и трите й трябват! Но тя не може да се омъжи за трима, нали? Послушайте моя съвет: идете в чужди земи и далечни страни - там потърсете щастието си. Момчетата се спогледаха. Бащата обясни: - Потърсете най-добрия, най-редкия подарък за вашата булка в далечни страни, който не се намира никъде другаде по света. И който го намери, ще стане мъж на дъщеря ми. Ухажорите мълчаливо се поклониха и си тръгнаха. В същия ден те напуснаха бреговете на Испания и се отправиха към чужди земи и далечни страни, за да търсят своето щастие. Всеки тръгна по пътя си, но нито един не намери подарък за булката, какъвто няма никъде другаде по света. Дълго време се скитаха по бурните морета, скъсаха не един чифт обувкипо остри камъни, лутайки се по странни пътища. Тъгата обви сърцата им, но не угаси надеждите им. И тогава един ден първият младоженец срещнал грохнал старец. — Здравей, млади човече — промърмори скитникът, — искаш ли да си купиш огледало? Огледалото беше малко и младият мъж, като се смееше горчиво, отговори: — Не ми трябва такова огледало. Търся подарък за булката, който няма никъде другаде по света. Старецът се усмихна -Намери го, сине. Това огледало не е просто: във всеки момент можете да видите в него когото си поискате. Младият мъж беше много щастлив, взе огледалото и даде на стареца всичките си пари за него. Скоро вторият ухажор се срещна със същия скитник. —Имате ли нужда от флакон с балсам? – попита непознатият. - Не ми трябва балсам - отговори младежът - Търся подарък за булката, какъвто няма никъде другаде по света. Но балсамът се оказа не прост, а прекрасен. Непознатият обяснил на младежа, че този балсам може не само да лекува рани, но и да възкресява мъртвите. Щастливият младеж взел флакона с балсама и дал на скитника всичките си пари за него. Третият ухажор, без да намери нищо, тъжно се луташе по морския бряг и вече мислеше да се хвърли от скала в морската бездна, когато изведнъж видя, че голяма кутия се носи покрай вълните. Кутията се приближи до брега, в нея се отвори малка вратичка и от нея един по един започнаха да излизат хора. Те бяха толкова много, че младежът не можа да ги преброи. Старецът излезе последен, поклони се на младоженеца и каза: - Младежо, искаш ли да купиш моята кутия? —Не ми трябва толкова стара кутия! - възкликнал тъжният младеж.- Става само за дърва, а аз търся подарък за булката, какъвто няма никъде другаде по света! - В такъв случай няма да намерите нищо по-добро от тази кутия - отговори старецът - Моята кутия се носи по вълните, лети във въздуха, тича по самата земя и пред камъкахвърлен във вълните, стига до дъното на морето, като кутия ще отведе вас и вашите приятели, където и да я поръчате. Те се съгласиха, младият мъж даде на стареца всичките си пари и стана собственик на вълшебната кутия. Веднага след като слънцето изгря три пъти по обяд, тримата младежи се срещнаха. -— Намерих прекрасен подарък, какъвто няма никъде другаде по света! — възкликна радостно първият младоженец и показа огледалото си. „Моят подарък е още по-прекрасен“, каза вторият и извади флакон с вълшебен балсам. - Мисля, че и двамата ще отстъпите пред подаръка ми - каза третият самохвално и посочи голяма кутия, люлееща се на вълните близо до брега. Младите мъже започнаха да спорят и всеки настояваше, че неговият дар е най-добрият, най-редкият, по-добър от него, а не в света. Накрая първият ухажор възкликна: —Изпробвайте дарбата ми на практика! Погледни се в огледалото и ще видиш момиче, красиво като слънцето и своенравно като планинския вятър. И тримата се погледнаха в огледалото и се отдръпнаха ужасени: булката на тримата ухажори лежеше на леглото неподвижна и бездиханна. — Тя е мъртва! — възкликна отчаян първият младеж и заплака. —Не плачи!—утеши го вторият.—Моят балсам ще я съживи! - Закъсняхме - възрази първият - Докато стигнем до бреговете на Испания, тя вече ще бъде погребана и никакъв балсам няма да я спаси. —Ще сме там преди слънцето да залезе! - каза собственикът на кутията.- Да побързаме към морето: всички ще бъдем доставени в родината с моя прекрасен кораб! Тримата, забравили за скорошния спор, се втурнаха към морския бряг. Влетяха в кутията, вратата се затръшна - бръмчи! - и чудесната кутия се издигна във въздуха. Преди слънцето да залезе, младите мъже, и тримата, вече стояха пред познатата порта. Старият баща изтича да ги посрещне и разплакан съобщи на ухажорите, че са дошли твърде късно. Но младите мъже смело влязоха в къщата, където без движение и бездъх лежеше булката на тримата ухажори. Щом поръсиха устните й с прекрасен балсам, момичето се усмихна и се изправи. Радостта на младежите нямаше край. И момичето се приближи до баща си, прегърна го и каза: - Виждаш ли, татко, прав съм: имах нужда и от трите, и трите ми бяха полезни. Ако не бяха те, нямаше да виждам слънцето отново и ти нямаше да ме прегръщаш днес. Сега ми дай една година и аз ще избера един от тримата ухажори и ще го нарека свой съпруг. А другите двама да не ми се сърдят: не мога да бъда булка на трима ухажори. Освен това в нашето село има много красиви момичета и те лесно ще намерят приятелка по сърце. Така беше. Мина година, мина зимата, бадемите отново цъфтяха в планината, а в селото, където бащата живееше с дъщеря си, се изиграха три весели сватби наведнъж. Кой от тримата братя булката избра за свой съпруг – познайте сами!