Бундори - Роуланд Лора Джо, ул
Анотация: . Едо. 1689 г. Град, който няма да бъде преименуван на Токио няколко века. Новата столица на нова ера - ерата на самураите Токугава.
Но именно в столицата на самураите воини, които спазват кодекса на бушидо, влизат в бойна игра - маниак убиец, който показва "бундори" - отсечените глави на своите жертви - и бившият "ерики" Сано Исиро, призован след почетно пенсиониране от самия шогун.
Условията на играта са прости: губещият - следователят или убиецът - е длъжен, според кодекса на бушидо, да направи сепуку.
Лора Джо Роуланд
В памет на моите баба и дядо:
Dai Hong и Suzanne Zuo, Gou Xing и Qiong Gengli
Едо, ера Генроку, 2-ра година, 3-ти месец
Когато часът на прасето наближи, големият град Едо беше покрит с гъста мъгла, правейки светлината неясна и звукът неясен. Ситен пролетен дъжд шумолеше по керемидените покриви на търговския квартал Нихонбаши, намокряйки обилно тесните улички. Жълтата светлина проблясваше призрачно само на няколко места зад дървени решетки и покрити с хартия прозорци. Димът от горящите въглища в мангалите се смесваше с мъглата, правейки въздуха по-гъст. Въпреки че многобройните порти още не бяха затворени, за да блокират пътя от едната част на града към другата, улиците бяха пусти, сякаш полунощ, който оставаше след три часа, вече беше настъпил.
Самотен ловец се появи от полумрака на врата в задната част на редица сергии, защитен от дъжда с плъзгащи се дървени панели. Влажен студ проникваше между плочите на верижната поща, носена под наметалото. Влага се натрупа под широкопола шапка и желязна маска, която скриваше лицето му. В напрегнато очакване ловецът започна да трепери. С всяко плитко вдишване той вдишваше миризмата на мокро дърво и пръст и миризмата на риба от реката.Сумида. Стоейки в сенките под стряхата, той се премести настрани, крадешком, към съседната врата. Той спря, опитвайки се да улови момента на приближаващата плячка.
Минутите се проточиха. Звуците на нощта — гласове от близките къщи, далечен тропот на копита, скърцане на каруци, извозващи канализация в полетата — заглъхнаха, когато град Едо се подготви да затвори портите си и да се превърне в капан преди зазоряване. Треперейки от нетърпение, ловецът надникна в дълбините на улицата. Пръстите напипаха плоските предпазители [1] на мечове, издълбани във формата на човешки черепи. Ще се появи ли врагът днес или не? Ще успее ли да изпълни задачата, която ловецът е отлагал толкова години?
Мъглата позволяваше да се виждат не повече от десет крачки във всички посоки. Вдясно имаше жълто петно от факла, осветяваща портата в края на улицата. Изглеждаше, че освен ловеца, в нощта нямаше нищо и никой. Чувството на разочарование нарастваше. Жажда за кръв, залята от вълни на гореща страст. Докато чакаше, в гъстата празнота на мъглата въображението му рисуваше образи, отначало смътни, после по-ясни. Ако присвиете очи, можете да се пренесете в далечното минало, в епоха, за която той беше слушал толкова много, че я познаваше не по-зле от настоящето. В ерата на славна непрекъсната гражданска война. В епоха, когато град Едо с милион жители е просто село, когато първият шогун, първият владетел на клана Токугава, Иеясу, само умиротворява съперниците, за да установи мир в страната.
В ерата на най-великия командир на земята.
Крепостта Кийосу, преди 129 години. Безмилостното слънце безмилостно изгаря две хиляди самураи, укрили се зад дървена палисада. Ловецът, въпреки че е сред обикновените пехотинци, усеща безпокойството, което прониква в една нищожна армия. Този ден може да донесе победа и живот на воините или поражение и смърт.
- То идва!- шепнешком, търкаляйки се от един воин на друг, прелита през редиците.