Царски молитви, ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ
Христос сред нас...
Царски молитви
ЦАРСКИ МОЛИТВИ: „Някои от свещеничеството сега казват, че Царят вече не е там и следователно няма нужда да се молим за Него, но това е стратегическа грешка, тъй като Той съществува в Царския ред и пребъдва в него като слово. И това не е просто дума. Тя живее и действа върху сърцата. Тази дума не може да бъде изхвърлена от молитвения текст, тъй като тя определя нашата православна вяра със самия факт на своето съществуване. Това се усеща поне от факта, че в края на вечернята и утренята Света Богородица на нашата Църква пее: „Утвърди, Боже, Най-благочестивия, Най-самодържавния Велик Владетел на нашия ИМПЕРАТОР (Името му, Господи, Ти тежиш) и светата Православна вяра, православни християни, во веки веков. Нека да отбележим, че първо самодържавната императорска власт се утвърждава от Църквата, а след това Светата Православна вяра. Смисълът е ясно видим - само с императора може да се утвърди светата православна вяра. И какво се случва сега, без царя в главите ни, ние пеем за утвърждаването на нашата вяра, без да се притесняваме да угодим на Бога, а Господ вижда всичко ...
Отказвайки да се моли за царя, от 1917 г. цяла България си тръгва като евангелски блуден син от баща си. Докога още молитвено ще се скитаме в нашата страна, създадена от самите нас, далеч? Не е ли време да си спомните за своя Отец – Царя Отец и с молитва да се върнете при Него? И в този случай само предреволюционният царски орден може да стане единственият мост, който ще ни свърже с Бога. Изграждайки този мост, ние наистина ще се покаем. Това ще бъде едно молитвено завръщане във Великото българско царство, в нашето мило Отечество. На всичко, което толкова липсва в момента.
Къде е сега, отци, молитвата за Победа? Къде се молят сега за държавата? Къде сегамолитва за христолюбиво войнство? Всичко ли е безвъзвратно загубено? Защо да измисляме всичко това, когато го има и винаги е имало нашия роден каноничен Императорски сан? Не са ли измислените от нас текстове на молитви само наше самосъздаване, дори и да се дължи на благочестив претекст? Самосътворението е точно това, което ни отделя от Бога, защото цели текстове бяха изхвърлени от Божествената литургия! Какъв е сегашният модерен ранг - той е като дупчен лист. Представете си лист с дупки и веднага ще стане ясно, че има съвременен молитвен обред!“