Централизирана религиозна организация Регионално духовно управление на мюсюлманите в Самара
Един от първите мюсюлмани и един от десетте благословени с вестта за Рая, основател на куфийската школа за тефсир и фикх.
Известно е, че баща му принадлежи към племето на Абдуллах бин Харис бин Зухра, така че Ибн Масуд също се счита за член на това племе. Поради факта, че Ибн Масуд идва от бедно семейство, той е бил неизвестен преди приемането на исляма, известно е само, че е пасял овцете, принадлежащи на Укба бин Абу Муайт. Някои изследователи смятат, че Абдуллах ибн Масуд е бил третият, след майката на правоверните Хатиджа и Али, който е приел исляма, но самият той казва, че е щастлив, че е приел исляма шестият. Относно обръщането му към исляма, заедно с разказа за това как Ибн Масуд е видял със собствените си очи удивителното чудо на Пророка (с.а.с.), докато той (Ибн Масуд) е пасял овце, има сведения, че Ибн Масуд е приел исляма преди Пророкът (с.а.с.) да се установи в къщата на Аркам и преди осиновяването на Ислям от Умар (Аллах да е доволен от него). Майката на Абдула бин Масуд, Умму Абд бинт Абдувед и братът Укба също са сред първите мюсюлмани. Тъй като малко се знае за бащата на Ибн Масуд, Абдуллах бин Масуд е наричан „спътник, син на съдружник“ или „Ибн Умму Абд“ по отношение на името на майката. След като приема исляма, той се дистанцира от ревностния враг на исляма Укба бин Абу Муайт и се посвещава на религията и служенето на пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Подобно на други мюсюлмани от Мека, той бил подложен на униженията и мъченията на политеистите и за да избегне това, Ибн Масуд се присъединил към заселниците в Етиопия. Ибн Масуд беше първият, който, без да се страхува от политеистите, открито прочете сура от Корана, стоящ близо до Кааба, той беше и сред първите заселници в Медина. В Медина Пратеника на Аллах го направи братЗубайр бин Аввам и Муаз бин Джабал. Ибн Масуд участва във всички битки и военни кампании, случили се по време на живота на Пророка. В деня преди битката при Бадр той се присъединява към разузнавателния отряд и по време на битката се отличава, като намира ранения Абу Джахил и го убива. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) възхвалява Всевишния за смъртта на Абу Джахл, когото нарича „фараона на общността“, възхвалява Ибн Масуд и му дава меча на Абу Джахл.
Докато живееха в Медина, за Абдуллах бин Масуд и майка му беше отделена къща зад джамията на Пророка, освен това им беше позволено да влязат в къщата на Пратеника на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат върху него) по всяко време. Поради тази тясна връзка онези, които не познаваха семейството на Ибн Масуд, ги смятаха за членове на семейството на Пророка. Ибн Масуд се посвети на службата на Пратеника на Аллах, давайки му обувки, когато искаше да отиде някъде, придружаваше Пророка, като вървеше пред него, покриваше го със завеса, когато Пророкът се къпеше, събуждаше го, когато беше необходимо да се моли, и сваляше и пазеше сандалите на Пророка, когато сядаше да говори или да си почине. Ибн Масуд имаше красив глас и рецитираше Корана много красиво. Сред сподвижниците той се смяташе за най-сходен с Пратеника на Аллах (мир и благословии на Аллах да бъдат върху него), по отношение на характер и начин на живот. Ибн Масуд проявява усърдие, опитвайки се да възприеме начина на живот, външния вид, нрава и навиците на Пророка Мохамед (саллеллаху алейхи ве селлем). Освен че служи на Пророка, той преподава ислям на мюсюлмани, които наскоро са се обърнали към истинската вяра. Ибн Масуд е един от малцината, които не изоставиха Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) в момента на паниката в битката при Ухуд. След смъртта на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем), когато територията на Арабския полуостровпремина вълна от отстъпничество (riddah), сред онези, които Абу Бакр избра да пазят Медина и защитават стратегически точки, беше Ибн Масуд. Халиф Умар назначи Ибн Масуд за съдия и ковчежник на Куфа. Впоследствие, когато Шурейх е назначен на поста съдия, Ибн Масуд служи като ковчежник. След мъченическата смърт на халифа ‘Умар (Аллах да е доволен от него), Ибн Масуд се завръща в Медина и живее там известно време, докато халиф ‘Усман го назначава отново на същата позиция и отново в Куфа. За неговите умствени способности и таланти е достатъчно, като доказателство, такъв израз на Пратеника на Аллах (с.а.с.): „Ако аз, без да се консултирам с тях, назнача водач, бих назначил Ибн Умма Абд” (Тирмизи, „Манакиб” 38). Когато жителите на Куфа укориха халифа Умар, че той прави големи подаръци за жителите на Шам и по този начин им дава повече внимание, Умар им отговори, че е назначил такъв човек като Ибн Мас'уд в Куфа и жителите на Куфа по този начин се оказаха в по-изгодна позиция (Ибн Кайим, 'Илам-ул мувакки'ин, I, 17). От тези думи може да се заключи за стойността в очите на халифа, Ибн Масуд, като лидер. Може също така да се счита за доказателство за неоснователността на думите на Арена Венуска фактът, че с халифа Умар управител на Куфа беше Амар бин Ясир, под халифа Усман Саад бин Абу Ваккас, понякога Ибн Масудия имаше разногласия с тези, наистина велики, сътрудници и тези управители загубиха постовете си, Абдуллах Масуд за дълго време паднах на неговия пост. В допълнение към официалната работа в Куфа, Ибн Масуд провежда и научна дейност, неговата преподавателска дейност в дисциплините тефсир и фикх полага основите на правната школа в Куфа. След като живее известно време в Медина, Ибн Масуд се разболяваи почина на 60 години. Халифът Усман (според някои източници Амар) прочете над него погребалната молитва, Ибн Масуд беше погребан в гробището Баки в Медина. Ориенталистът Вадет, въз основа на трудовете на Ибн Катхир и Ибн Хаджар, цитира мнението, че Ибн Масуд е погребан в Куфа, но това мнение е погрешно, тъй като и Ибн Катхир, и Ибн Хаджар смятат версията за погребението на Ибн Масуд в Медина за по-правилна. (Ибн Катир, "ал-Бидая" VII, 163; Ибн Хаджар "ал-Исаба", IV, 235) Съвременниците описват Ибн Масуд като човек с нисък ръст, мургав и слаб. Беше много скромен, облечен в чисти и красиви дрехи. Пускаше дълга коса и използваше тамян, по който можеше да бъде разпознат дори в тъмна нощ. Той имал две съпруги Райта и Зейнаб (Ибн Саад, VIII, 290) и трима сина: Абдурахман, Утба и Абу Убейд. Пророкът дава на Ибн Масуд куня (прякор) Абу Абдурахман дори преди той да има деца и Ибн Масуд кръщава първия си син Абдурахман. Въпреки това, истинското величие на личността и делата на Абдуллах бин Масуд не трябва да се търси в неговите дела в политическата и административната област, то се проявява напълно във формирането на ислямските науки.
Мястото на Ибн Масуд в изследванията на хадисите
Ибн Масуд е чул и предал голям брой хадиси поради факта, че той е един от първите, които са приели исляма и прекарва почти цялото си време близо до Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем). Той също така предава хадиси от сподвижници като Умар, Осман, Али и други (Аллах да е доволен от тях). От Ибн Масуд са предадени хадисите на Абу Муса ал-Аш'ари, Ибн Абас, Имран бин Хусейн, Джабир бин Абдуллах, Анас бин Малик и Алкама бин Кайс, Масрук, Абид ал-Салмани, Амр бин Шурахбил, Харит бин Кайс. От 848 хадиса, предаден от Ибн Масуд,той е чул повечето от тях директно от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем), тези хадиси могат да бъдат намерени в Муснед от Ахмад бин Ханбал и Сунан от ат-Тирмизи. 64 хадиса са цитирани в техните книги от Бухари и Муслим, освен това Бухари цитира още 21 хадиса, а Муслим 35. Общо има 85 хадиса в Сахих на Бухари, предадени от Ибн Масуд, а в Сахих на Муслим 99. Ибн Масуд беше известен с това, че първоначално беше противник на записването на изказванията на Пророка, но в същото време беше много скрупулен по въпросите на преразказването на хадиси. Сред неговите ученици и предаватели на хадиси има много жители на Куфа, тъй като Ибн Масуд е живял и преподавал в този град дълго време и голям брой учени идват при него от различни части на халифата, за да запишат хадисите, които той предава.
Мястото на Ибн Масуд в познаването на Корана
Мястото на Ибн Масуд във фикха
Точно както значението на фигурата на Ибн Масуд в познаването на Корана и хадисите, той също заема значително място в областта на фикха. Ибн Масуд каза: „Кълна се в Аллах, няма такава сура в Корана, за която да не знам къде е била низпослана, и няма такъв еат, за който да не знам заради кого е низпослан, но в същото време, ако чуех някой, който познава книгата на Аллах по-добре, отивах при него и се възползвах от него (изучен Бухари, Фазаел-Куран 8). Когато стана халиф xs. ‘Умар, той изпрати Ибн Масуд в Куфа, за да работи по въпросите на правните процедури, възпитанието и образованието. Град Куфа по това време е смесица от жители с различни култури, начин на живот и духовни ценности. Абдуллах бин Масуд прекарва дълго време в този град и стои начело на научните дейности на Куфа. Той изигра значителна роля в създаването и развитието на куфийската школа на тафсир, кираати фикх. Въз основа на исторически източници може да се каже, че освен него, няма нито един сподвижник, чиито мнения и фетви (решения) биха били записани от неговите ученици (Ибн Кайим, I, 20). Поради факта, че Ибн Масуд се посвети изцяло на разпространението на знания, броят и качеството на неговите ученици надвишава тези на другите сподвижници. Като естествен резултат от това, в районите на Ирак, наред с мненията на сподвижниците, с xs ‘Umar и xs. ‘Али начело, мненията и решенията на Ибн Масуд се разпространяват най-много. По-късно разпоредбите на школата Куфи са систематизирани от Абу Ханифа, но основният основател на тази школа е Ибн Масуд. Иракската школа по фикх се определя от основните два принципа „По въпроси, на които не може да се отговори в източниците (нас) (Коран и Сунна), трябва да се прибягва до преценки (рей) и аналогии“, както и „Предпочитание на иджтихад пред хадиси, чиято автентичност е под съмнение“. Тези два подхода основно се основават на начина на мислене на Ибн Масуд. Ибн Масуд каза: „Ако някой от вас се окаже в ситуация, в която трябва да вземе решение, нека първо погледне в Книгата на Аллах, ако не намери отговор там, нека погледне в решенията на Пратеника на Аллах, ако не го намери там, нека се обърне към решенията на искрените предшественици. Ако не може да намери решение в нито едно от тях, нека се обърне към собствените си убеждения. Ако това не е възможно, тогава нека откаже да вземе решение ”(Ибн Кайим, I, 63). Известно е също, че когато Абдуллах бин Масуд взе решение по въпрос, чийто отговор не можа да намери в Корана и Суната, той каза: „Ако (решението) е правилно, то това е от Аллах, ако е погрешно, то това е от мен и от шейтана; Аллах и неговият Пратеник са свободни от това” (Ибн Кайим, I, 81). Първото поколение учени, които са получили директнознания от Ибн Масуд и по-късно изиграха значителна роля в развитието на куфийската (иракска) школа по фикх: Алкама бин Каис, Асуад бин Йезид, Абид ал-Салмани, Масрук бин Ажда, Амр бин Шурахбил и Харит бин Каис. Във веригата от учени, издигащи първата връзка от Алкама бин Кайс до Абу Ханифа, следват един от най-добрите му ученици, Ибрахим ал-Нахай и Шаби. Следва един от най-известните им ученици, Хамад бин Абу Сюлейман; той е един от основните учители на Абу Ханифа, при когото той учи в продължение на 20 години. В допълнение към Абу Ханифа, такива учени като Суфян ал-Саури, Ибн Абу Лейла и Ибн Шубрум могат да бъдат наречени представители на школата на Куфи и наследници на знанието на Ибн Масуд.