ЧАСТИЦА НЕ, ПРЕДГОВОР ДО-
Той беше в недоумение и погледна с нетърпеливо любопитство новия лакей. (Н. В. Гогол)
Алиса се объркваше все повече и повече, но реши, че няма смисъл да казва нищо, докато Гълъбът не свърши. (Луис Карол)
ЛИПСА
Защо тогава една проста, низка природа се вижда от един художник в някаква светлина и човек не изпитва никакви низки впечатления; напротив, сякаш си се насладил и след това всичко тече и се движи около теб по-спокойно и равномерно? И защо същата природа на друг художник изглежда низка, мръсна, а между другото и той е бил верен на природата? Но не, в него няма нищо просветляващо. Това е същото като гледка в природата: колкото и величествена да е тя, нещо все още липсва, ако няма слънце на небето. (Н. В. Гогол)
Той стисна вързопа си по-здраво в ръката си, трепереше с цялото си тяло за него и изведнъж чу, че стъпките отново се приближаваха към параваните - очевидно старецът си спомни, че единият вързоп липсваше. (Н. В. Гогол)
Всичко, което липсваше, беше индийски герой и сега се появи този млад лидер. Името му беше Оцеола. (Майн Рийд)
Но ако командирът на белите в тази фатална битка не притежавал качествата, необходими за командир, то лидерът на индианците ги притежавал в най-голяма степен. (Майн Рийд)
Малкото зелено човече беше много изненадано да види такава странна компания и попита: – Кой си ти? - Аз съм сламен човек и имам нужда от мозък! - каза Плашилото. - И аз съм от желязо, и ми липсва сърце! — каза Дървосекачът. - И аз съм страхлив лъв и искам да набера смелост! - каза Лев. (А. Волков)
С широколистните дървета дойдоха техните билки, цветя и храсти - тази весела зелена свита, която не се среща в гъсти иглолистни гори, където липсва слънце и въздух и където само папрати, мъхове илишеи. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
НЕХАРЕСВАНЕ
Вирджиния знаеше, че мулатът не я харесва, но не подозираше, че той таи такава сатанинска омраза към нея. (Майн Рийд)
Знаех, че винаги ме е ненавиждал, а напоследък ме мразеше още повече. (Майн Рийд)
Членовете на експедицията не харесваха дракони: единият от тях нападна ботаниците, другият, безмозъчно създание, счупи метеорологичната машина. (Кир Буличев)
Дядо Тит не харесваше Акинтич заради лекомислието му и главно защото се разглезваше в службата и много обичаше да говори за лесен живот. (Д. Н. Мамин-Сибиряк)
Господарите не харесваха Артюха за стария, но все пак знаеха, че той не е пъргав на думи: той ще направи това, което каже. (П.П. Бажов)
ПОДЦЕНЯВАМ
Ние подценихме силата и хитростта на нашите врагове, индианците. (Майн Рийд)
ПРЕЗГЛЕЖДАНЕ
Но никой не пренебрегна - нито служителят, който опита тапетите, нито майката, която ги купи, нито бавачката Анна, нито прислужницата Маша, нито готвачката Домна, с една дума, никой, нито един човек не пренебрегна това. Художникът залепи широка лента хартия най-отгоре, по протежение на целия корниз. На лентата бяха нарисувани пет седящи кучета, а в средата им имаше жълто пиле с помпомушка на опашката. Наблизо отново седят в кръг пет кучета и едно пиле. Отново има кучета и пиле с помпа. И така в цялата стая под тавана седяха пет кучета и едно пиле, пет кучета и едно пиле. (А. Толстой)
Млякото започна да се вълнува, вдигна пяна и се опита да излезе от тенджерата си. Малко готвачът пренебрегва, гледа - Мляко и се излива на горещия котлон. - А, това е мляко за мен! — оплакваше се всеки път готвачът. - Само малко пренебрегнат - ще избяга. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
Тя все ощесе ядоса още повече и дори размаха юмрук. – Само да ми паднаха в ръцете. О, знам, че те измъкнаха на леда! Ами ако се удавите? Какво да кажа на баща ми, когато се прибере от работа? В края на краищата той щеше да ме обвини за всичко, защо пренебрегнах. Какво мога да направя с тези мъже. Господи, това е наказанието. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ
Всеки знае как се живее след мащеха: ако се обърнеш - малко и ако не вярваш - малко. И каквото и да прави собствената ти дъщеря, за всичко я галят по главата: умно момиче. (А. Толстой)
НЕПЪЛЕН
Все бързаше за някъде, сякаш някъде беше оставил някого и го чакаха, сякаш някъде беше оставил нещо недовършено. (Ф. М. Достоевски)
Учениците бяха разделени на бедни и богати. Бедните живееха на „държавни храни“, постоянно бяха недохранени, поради което „лицата им имаха гладно изражение, някакъв сив цвят на кожата с трупен оттенък. (М. М. Пришвин))
ПОДБРОЙКИ
И горкото глухарче, и лебедът взеха от козата: пропуснаха им и зелените листа. Не пипна само Коприва и Трънки. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
Казашките редици вече оредяваха; много, много смели вече липсваха; но казаците все още стояха и се държаха. (Н. В. Гогол)
Когато врабчето отлетяло, липсвали дузина кози. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
НЕЧУТ
Тогава Акакий Акакиевич му бутна една стотинка. — Благодаря ви, господине, ще се освежа малко за ваше здраве — каза Петрович, — и не се безпокойте за палтото: не става за никаква употреба. Акакий Акакиевич все още говореше за ремонт, но Петрович не чу добре и каза: „Ще ви ушия нов без аналог, ако обичате, разчитайте на това, ние ще положим всички усилия“. (Н. В. Гогол)
Цели шестдесет години, от раждането до смъртта, бедният човек се бореше с всички нужди, болести и бедствия, присъщи на малките хора; биеше се като риба в лед, недохранен, недоспал, превиваше се, суетеше се, униваше и изнемогваше, трепереше за всяка стотинка, наистина „невинно“ страдаше в службата си и накрая умря или на тавана, или в мазето, без да успява да спечели нито себе си, нито децата си парче насъщен хляб. (И.С. Тургенев)
НЕ ПИЕТЕ, НЕ ПИЕТЕ
Първо се присъединих към него като един вид секретар, за тридесет гулдена на месец; но той се оказа с истински лакей: не му беше по силите да поддържа секретарка и той намали заплатата ми; но нямаше къде да отида, останах - и така самият аз се превърнах в лакей. Бях недохранван и пиян в службата му, но за пет месеца спестих седемдесет гулдена. (Ф. М. Достоевски)
Доколкото е способна, Марковна наистина „наказваше“ дъщеря си и често я докарваше до сълзи. Фьодорка първо изръмжа, после започна да ругае и завърши в безпомощни момичешки сълзи. Да, и как беше да не плача: какъв живот е това? Работиш, биеш се, не ядеш достатъчно, не пиеш достатъчно, няма какво да покажеш очите си на хората, а после майка ти се залепва. (Д.Н. Мамин-Сибиряк)
ЧАСТИЦА НЕ, ПРЕДГОВОР ДО-
НЕ ДОСТАВЯЙТЕ
НЕ СЕ ДОСТИГА
Дълги сенки проблясват покрай стените и тротоара и почти стигат до върховете на Полицейския мост. (Н. В. Гогол)
НЕ СЕ ДОСТИГА
Къде са ти портретите? - Те го извадиха - каза художникът, малко объркан, - Току-що се преместих в този апартамент, така че те все още са на път. не са пристигнали. (Н. В. Гогол)
„Осем версти - помислих си аз, - няма да стигнем преди един часа. (И.С. Тургенев)
НЕ ЧАКАЙТЕ
- Дявол! — възкликна тойнетърпеливо. "Няма да очаквате друг такъв." (Майн Рийд)
Не изчаках края на сделката и си тръгнах. (И. С. Тургенев)
НЕ ХВАЩАЙТЕ
Разбира се, беше безсмислено да го настигаме, ако самият той, по собствена воля, не спря. Можем да го следваме по следите му цяла седмица и пак да не го настигнем. (Майн Рийд)
НЕ СЕ ДОСТИГА
Но не чухме нито звук. (Майн Рийд)
НЕ ЛЕТИ
Всъдеходът стоеше, покрит с храсти, и до тях не достигаше звънът на камерите, включени веднага от баща ми. (Кир Буличев)
НЕ МИСЛЕТЕ
Техните чудаци още мислят триста години, няма да се сетят за такова нещо. (Виктория Угрюмова)
НЕ СКАЧАЙ
Но конят не скочи до брега и с бягане се хвърлихме в течната кал. (Е. Распе)
НЕ ЗАВЪРШВАЙТЕ
И господин Зверков, без да довърши речта си, извърна глава и се загърна по-плътно в наметалото си, като смело потискаше неволното си вълнение. (И.С. Тургенев)
Вълнението на горката беше толкова силно, че тя не довърши, сложи глава на рамото ми, после на гърдите ми и горко заплака. (Ф. М. Достоевски)
НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАМ / НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАМ
Той не довърши речта си и махна с ръка. (И.С. Тургенев)
Но тя не се съгласи. Отначало тя извърна лице от мен, изчерви се като роза и изведнъж усетих в ръката си писмо, явно написано отдавна, напълно подготвено и запечатано. (Ф. М. Достоевски)
Както обикновено, той не завърши. Ако нашият генерал започне да говори за нещо, дори и да е малко по-значимо от обикновен ежедневен разговор, той никога не довършва. (Ф. М. Достоевски)
НЕ ОЦЕНЯВАЙТЕ
И как му беше на Чертопханов да не оцени коня си? (И.С. Тургенев)
- Не, братко.благодаря ти - каза той, - няма значение къде ще умреш. Няма да доживея до зимата. (И.С. Тургенев)
НЕ ВРЪШЕТЕ
На тока, дето се вършее ръж, - грамада; купчината е покрита с навес, върху навеса - роса. А под навеса момичетата спят. Мирише на мишки, а на небето има месец. Дълъг полевик върви по течението, цялата слама, краката му са тънки. - Е, добре, - мърмори Полевик, - ръжта не е овършата, но те спят. (А. Толстой)
НЕ ЗАПИТВАЙТЕ
Така господарката не разбрала нищо и изпратила втората дъщеря - Двуоката: - Дъщеря ми е добра, дъщеря ми е хубава, иди и виж кой помага на сирачето. (А. Толстой)
НЕ СКАЧАЙ
Жабата отговаря: - Бих го изпратила, но съм много стара, не мога да скоча там. (А. Толстой)
НЕ СЕ ДОСТАВЯ/НЕ ПОЛУЧАВА
Всичко вървеше добре, докато салът не наближи средата на реката. Тук бързото течение го подхванало и го отнесло по реката, а прътовете не стигали до дъното. (А. Волков)
Тогава добрите момчета започнаха да галопират. Където там - високо, не го разбирайте! (А. Толстой)
НЕ ДОСТИГАЙТЕ
И пчелите летяха към пътниците с оглушително жужене. Тенекиеният дървар и Плашилото ги забелязаха отдалеч. Плашилото моментално разбра какво да прави. - Издърпайте сламката от мен! — извика той на Тенекиения дървар. Пуснете Ели, Лео и Тото и пчелите няма да стигнат до тях. (А. Волков)
НЕ СЛУШАЙ
Тя просто каза, че Бастинда говори за сребърни обувки, но не чу какво точно, защото от вълнение удари челото си във вратата и избяга, страхувайки се, че магьосницата ще я залови на местопрестъплението. (А. Волков)
Тя не изслуша до края, отдалечи се, седна близо до Грушницки и между тях започна някакъв сантиментален разговор. (М.Ю. Лермонтов)