Частните инвестиции ще бъдат защитени от държавата
Как да защитим частен инвеститор от недобросъвестен брокер и същевременно да повишим интереса на хората към инвестирането на свободни средства на българския финансов пазар, измисли родната Федерална служба за финансовите пазари (ФСФП). Днес вече се разработва проект на закон „За компенсациите на гражданите на финансовите пазари“. Изстрелът на FFMS днес обаче може да се окаже празен: не само защото финансовият пазар е в дълбока криза, но и защото гражданите просто нямат свободни средства.
Идеята за създаване на компенсационен фонд в България не е нововъведение, а опит за премахване на гъстото изоставане от други страни.
„Такива системи вече работят в абсолютно всички страни с развити пазари и в повечето страни с развиващи се“, каза за нашата версия Юрий Данилов, директор на Фондация „Център за развитие на фондовия пазар“. Въпреки че това има своя положителна страна: FFMS има шанс да се поучи от грешките на другите.
Смисълът на законопроекта е да задължи инвестиционните фондове, управляващите дружества, специализираните депозитари и техните клиенти да застраховат своите рискове. Ако впоследствие компанията фалира или наруши закона и по някаква причина не може да компенсира хората за техните загуби, частните инвеститори чрез компенсационния фонд ще могат да върнат инвестираните пари.
Трябва да се отбележи, че все още няма точен механизъм за функционирането на такъв фонд. „В някои страни има единични държавни фондове, в други има цяла йерархия от такива институции, в трети такива компании предпочитат да създават асоциации на брокери, за да заинтересуват инвеститорите“, изброи Данилов.
Въпреки това FFMS вече има своя собствена концепция: в съответствие с нея компенсационните фондове ще се формират от вноските на организациите, глобите, събрани от членоветесаморегулираща се организация, като има и възможност за предоставяне на бюджетни средства на възвръщаем принцип, но само при недостиг на средства от самите компенсационни фондове. Между другото, FFMS предвижда възможност за поставяне на компенсационни средства или прехвърлянето им на компании за управление, по аналогия с парите на Агенцията за гарантиране на депозитите.
Всъщност документът за създаване на компенсационен фонд трябваше да бъде приет едновременно с появата на закона за застраховане на банковите депозити. Това не отричат дори от ФСФР.
„Необходимостта от използване на подобни механизми в небанковите сектори на финансовия пазар нарасна в резултат на създаването на система за гарантиране на депозитите в банките. При тези условия въвеждането на система за обезщетение на гражданите в небанковия сектор ще предостави равни конкурентни възможности за финансовите институции от различни видове“, се казва в концепцията на законопроекта на FFMS.
С други думи, застраховайки влоговете на населението в банките, но не гарантирайки обезщетение за инвестиции в инвестиционни дружества, държавата даде ясно предимство на първите пред вторите.
Сега - това е всъщност, поне за в бъдеще, се отървете от една от основните причини за днешната банкова криза.
„Имаше сериозна криза на доверие между компаниите на пазара, те отказаха да се спонсорират взаимно, започнаха да искат връщане на заеми един от друг, това подкопа финансовата стабилност и стабилност. След появата на такъв закон компаниите, за да бъдат включени в системата на компенсационните фондове, ще трябва да следят по-добре финансовите си отчети и да станат по-прозрачни“, обяснява Данилов. За частен инвеститор това също е плюс. Сега ще бъде възможно да не се притеснявате, че компанията ще фалира или ще се опита да измами инвеститорите.Единственото, което ще ви боли главата, е падането на борсата.
Polyus, Norilsk Nickel, SUEK и други икономически лидери на Красноярския край инвестират 2 трилиона рубли в икономиката на региона
На теория идеята е добра: в средата на миналата година броят на частните клиенти на инвестиционните компании беше много малък: според изчисленията на Центъра за развитие на фондовия пазар, имаше около 700-800 хиляди души. Такава защита срещу непазарни рискове - например срещу фалит на компания поради загуба на борсата - би могла да разшири кръга от клиенти на взаимните фондове. Ще има много предимства дори от гледна точка на икономиката: в крайна сметка, ако хората инвестират в такива дългосрочни проекти, това ще извлече част от средствата от икономиката и съответно инфлацията ще намалее.
В случай на застрахователно събитие Агенцията би трябвало да обезщети акционера за загубите, като изкупи правата му на иск срещу управляващото дружество. Тогава агенцията или застрахователната организация ще трябва да действа на принципа на днешната Агенция за гарантиране на депозитите, като има право да отмени лиценза на управляващото дружество и да разпродаде имуществото му. Добрата идея обаче все още не е осъществена – въпреки многобройните обещания законът беше приет едва в края на миналата година.
Трябва да се признае, че приемането на такъв закон едва ли ще повлияе сериозно на намеренията на българите да инвестират на българския фондов пазар или да увеличат спестяванията си с помощта на инвестиционни компании. От една страна, ситуацията не е същата: има криза в двора, акциите продължават да падат в цените и не е ясно кога този спад ще достигне дъното. От друга страна, размерът на наличните средства от населението рязко намаля през последните месеци. Нищо чудно: по време на кризата броят на съкратените служителисамо в столицата надхвърли 2 милиона души. Тоест доходите на хората са сериозно намалени. В същото време, в ситуация, в която рублата започна да девалвира и доларът да расте, хората просто не смееха да се опитат да спестят нещо за черни дни. Това обаче не означава, че харченето е станало необмислено, както в Съединените щати, когато хората просто теглиха заеми в лицето на обезценяващата се валута. Получаването на потребителски заеми стана почти невъзможно, така че хората трябваше да купуват необходимите дълготрайни стоки срещу пари в брой. Останалите разходи са сериозно намалени: според КОМКОН 75% от анкетираните са започнали да купуват по-малко хранителни продукти. Освен това месните и рибните деликатеси пострадаха повече от останалите. Консумацията на водка също е намаляла: по-малко от 40% от анкетираните са започнали да пият.
Така се оказва, че за да отиде частен инвеститор на фондовия пазар днес, няма достатъчно закони, а свободни средства от населението. „Освен това е необходимо да се подобри финансовата грамотност на хората, да се създаде институция за индивидуални спестявания, да се въведе нулева данъчна ставка за доходите от инвестиции на фондовия пазар, както и да се създадат специални продукти, които да отговарят на инвестиционните предпочитания на населението“, убеден е Юрий Данилов. Кризата обаче може би не е най-лошият момент за всичко това: тогава до момента, в който финансовите затруднения бъдат преодолени, и пазарът, и инвеститорът ще бъдат готови.