Черна котка - окулист
Дълго след полунощ часовникът удари А през прозореца е тъмно, дори да си извадил очите Сигурно сънуваш за седми път А днес изобщо не ми се спи.
Като филм въртя стария си живот назад Опитвам се да намеря отговора в миналото И всеки път, когато почукам на клетката на мозъка Всичко е както преди .. всичките петнадесет години.
Отговорът на това, което ни попречи тогава Признайте бившата любов един в друг И прогонете черната котка далеч от пътя Любовта на счупена лизаща кръв
Вкусвайки тази солена, млада любов Радвайки се в безумната лудост Вещерските черни зеници на тази котка Откриха света вече в неговата грозота.
Вероятно любовта беше слаба Не я държахме здраво в ръцете си Тези думи се оказаха празни „В беда и радост ..” да бъдем заедно .. Обещано?
Вслушване в съвети и идеи на други хора Защо омразата един към друг беше допусната в сърцата? И да се предпазите от слънчевите лъчи И да заключите вратата от любов..
Колко трудно е да се разбие тази ключалка Стана ясно едва след години Колко трудно беше да се пусне отново в душата Вече друга любов, клокочеща, вода.
Колко трудно е да носиш мисъл в себе си Че път назад няма и годините не се връщат.
Не позволявайки на душата й да се успокои И да върши черни дела. Да изгориш остатъка от любовта в огъня на вещица И да носиш маска на добродетелта.
Нощта ни покри под черен воал Отдавна се приготвяхме за лягане Но не мога да изгоня миналото от сърцето си И едва ли ще заспя преди зори.