Четенето като вид речева дейност
Говорейки за четенето като рецептивна форма на вербална дейност, ние не го считаме за пасивен процес. Четенето (съзнателно и целенасочено) е възможно само с постоянната активност на читателя, благодарение на което той разбира смисъла на текста по-дълбоко, по-добре асимилира неговата формална страна, без да се разчита на което е невъзможно да се разбере съдържанието. Основна задача чт
Слушането с разбиране трябва да се счита за едно от най-важните средства за преподаване на говорене. Тъй като вербалната комуникация е двустранен процес, подценяването на възприемането на речта на ухо може да има изключително негативно въздействие върху езиковото обучение на учениците. Именно липсата на формиране на слухови умения често причинява комуникативни нарушения. Изявленията на учениците, че понякога не разбират въпросите, отправени към тях, потвърждават факта, че разбирането на речта на чужд език трябва да се преподава специално. Уменията за слушане се формират само в процеса на пряка комуникация. Обикновено учителят има големи трудности при преподаването на слушане с разбиране, ако не започне да преподава тази дейност от самото начало, но смята, че преди учениците трябва да бъдат въоръжени с известни знания. Много е важно обучението за слушане с разбиране да започне буквално от първите уроци и да продължи през целия курс на обучение. Успехът на обучението по този вид РД се определя както от обективни, така и от субективни фактори. Субективните фактори се определят от особеностите на психиката на слушателя и нивото на неговата подготовка.
Една от причините за липсата на внимание към възприемането на речта на ухо от страна на методисти и учители е фактът, че доскоро този вид речева дейност се смяташе за лесно умение. Имаше гледна точка, че ако при преподаване на устна реч учителятконцентрира всички усилия върху говоренето и гарантира притежаването на това умение, тогава учениците ще се научат да разбират речта спонтанно, без целенасочено специално обучение.
Слушането на реч е единственият вид речева дейност, при която нищо не зависи от лицето, което я извършва.
Възприемането на речта на ухо като естествен вид речева дейност е способността на речта да разбира речта на ухо по време на еднократното му възприемане (речта на радио и телевизионен говорител, оратор). Ученик, свикнал да слуша многократно един и същ материал за реч, може да не открие такова умение.
Трудности.
Езиковите затруднения включват:
1. наличието в текста на известно количество непознат или неразбираем езиков материал;
2. трудностите могат да бъдат свързани с езиковата информация на съобщението;
4. с източника на информация;
5. затруднения, засягащи самия слушател, неговия слухов опит.
Трудностите, свързани с езиковия материал, могат да бъдат разделени на фонетични, лексикални и граматически.