Четете онлайн Литературен вестник 6343 ( № 42 2011) автор Вестник Литературен вестник - RuLit -
Защото нищо няма да последва. В същия "LG", в "Новая газета" се публикуват прекрасни статии, посветени на подобен кръг от въпроси. И какво? И нищо! Говорим по навик, със стара надежда: публикува ли се във вестник, ще засегне по някакъв начин, ще засегне някого [?] Нищо подобно! Отговорът е пълна тишина.
- И все пак хората четат, реагират. Да не забравяме, че една капка изтрива камъка, а една истина ще повлече целия свят.
- Сега много жестоко се критикува властта - но какво се променя? Отново отложихме всичко за бъдещето. И преди ни казаха какво ще се случи. Ето, казват, ще изпълним петилетката, тогава ще живеем! Завършено. Сега да изпълним новата петилетка - за четири години! Ами строихме социализъм - строим развит социализъм! И така нататък. Отлагаме всичко за бъдещето. И кой чува гласа на народа? Хората казват: така не може да се живее! Много бедни хора наоколо! Не може така! Невъзможно е да се организират такива безчинства с жилищни и комунални услуги! И какво се промени през последните три-четири години? Тарифите се вдигнаха. Нека има още къщи, но те са празни. Защото цените са невъзможни. Четиридесет години ни трябват нито ядене, нито пиене, за да си купите едностаен апартамент. Кой не знае това? И кой ще се почувства по-добре, ако отново кажа очевидното?
- Хората се чувстват по-добре, когато собствените им мисли са споделени от известен писател.
- Струва ми се, че само ги разстройвам с максимите си [?]
- Може би. Но докато има надежда да бъдем чути, трябва да говорим[?]
Ако властите не искат да отговорят на остри въпроси, да отдалечат себе си и обществото от реалните проблеми, получават каквото получават[?]
Интервюираноот Дмитрий КАРАЛИС,САНКТ ПЕТЕРБУРГ
Обсъдете във форума
Неразрешен проблем
Ремонт илиКрасиви импулси
Авторите на статията „Какво не искат българите” убеждават и себе си, и нас: „Не азиатски деспотизъм или съветски социализъм, колкото и добър да е той, а европейска структура на властта и европейски начин на живот – това е основният избор на съвременния български народ”.
Да, нещо не работи, уважаеми господа. Ние вече обръснахме брадите си като европейци, обухме немски ботуши над коляното и се навлякохме във френски корсети, дори приехме холандските знамена и всички европейци не ни приемат за свои. Мечки, казват те, страх ни е от теб [?].
Има ли български патос в "европейството"? Има ли човещина? Eurosuit, eurofashion, ремонт с европейско качество, европейско качество - всичко е добро. А евроегоизмът, европоцентризмът? Или да изглеждате като "лондонски денди" (модернизиран, в "усукана" чужда кола), или "посветете душата си на родината прекрасни пориви"? Или възприемаме западния екзистенциализъм и тогава за нас всички видове "красиви импулси" са наистина "боклук", или се връщаме към съветския патос на стремеж към съвършенство на собствена основа, щастливо се радваме на всяка усвоена стъпка, учейки се от същите европейци, от същите китайци (поне "мъдрото невежество на чужденците")
Те не са паднали от небето
Много са писали за тежкото положение на българския народ. И така, през далечната 1929 г. българският философ Г.П. Федотов отбеляза със скръб, че нашата епоха вече не познава несъзнателно органичния елемент на хората. Тези извори на култура почти пресъхнаха, тая „земя” се оре и оре.
Нашите недоброжелатели се изказват по този въпрос по-остро и безсрамно, сякаш тъпчат безжизнения труп на същество, завършило живота си по най-посредствения и безславен начин. Ситуацията е обидна, дори обидна; националната гордост изисква ние, българите, на място, красноречиво иубедително доказа обратното на света. И понякога се включваме в това обучение, без да се замисляме защо такива доказателства не се изискват дори от нашите съседи - украинци, беларуси, да не говорим за етиопци, индийци или китайци.